Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 3935 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. П. от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, против решение № 150/14.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2658/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на Петров срещу отказ № 439000-23824/28.10.2021 г. на началника на Трето РУ при ОДМВР - Варна за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно оръжие за самоотбрана. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил в цялост мотивите за необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на оръжие и е обосновал неправилен извод за отсъствие на заплаха срещу членове на семейството му, като не е съобразил и необходимостта с оглед упражнявана от него трудова дейност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт.

Ответникът началникът на Трето РУ при ОДМВР – Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на А. П. за издаване на разрешение за придобиване на един брой късоцевно оръжие за самоохрана. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като работи като охрана в "К. Е. ЕООД. Към заявлението е приложил изискуемите документи. Не е навел твърдения за отправяни към него или близките му заплахи или действия, застрашаващи здравето или живота им. С оспорения акт № 439000-23824/28.10.2021 г. началникът на Трето РУ при ОДМВР – Варна е отказал издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана на Петров, на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ).

След като е обсъдил представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, съдът е приел, че е осъществено от фактическа страна материалноправното основание за постановения отказ. Посочил е, че липсват обективни и обосновани данни за съществуването на потенциална и непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя и тези на неговите близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство, не е доказана нуждата да му се предостави оръжие за самоотбрана. С тези мотиви е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че А. П. не е доказал основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на исканото разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба.

Изложените доводи по отношение необходимостта от самоохрана във връзка с работата му са неотносими към настоящото производство, тъй като административинят орган се произнася само по основанието на искането, посочено от заявителя, а в случая то е за лични нужди. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Твърдението на Петров, че оръжието му е необходимо във връзка с осъществяваната от него дейност като служител в търговско дружество също не е доказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Ако работата му изисква притежаване на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Осигуряване на превантивни мерки за защита също не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката съдът правилно е приел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство.

По изложените съображения решението на Административния съд - Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани от ответника.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/14.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2658/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА