РЕШЕНИЕ

№ 413

София, 23.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в проведеното на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година открито съдебно заседание в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 994/2025 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника А. В. В., чрез адвокат Г. К., срещу решение № 1121 от 07.11.2024 г. по в. гр. д. № 1032/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 193 от 11.01.2024 г. по гр. д.№ 9766/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав, А. В. В. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Л. А. К. сумата 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от направено на 09.04.2022 г., в предаването “Седмицата” по ”Дарик радио”, изявление, съдържащо клеветническото твърдение, че с подпис на ищеца са откраднати 1000000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор бил ищецът, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на материалния закон - на чл. 45 ЗЗД – уважаване на претенцията при неустановяване осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и на чл. 52 ЗЗД – неспазване на законоустановения критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и несъобразяване с формираната по сходни случаи съдебна практика. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска или намаляване на присъденото обезщетение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца Л. А. К., чрез адвокат В. Г., с който се поддържа неоснователност на жалбата и правилност на въззивното решение.

С определение № 726 от 17. 02. 2026 г. по гр. д. № 994/2025 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата 10000 лв., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос свързан с тълкуването и прилагането на нормата на чл. 52 ЗЗД, касаещ критериите при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответстващ на действително претърпените негативни психични изживявания, при отчитане на социалноикономическите условия на живот в страната и на формираната по сходни случаи съдебна практика.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

По въпроса е формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, част от която е посочена от касатора.

В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди - характер на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, влошаване на здравословно състояние, причинените морални страдания и др.

В постановявани по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС е разяснено, че при определяне на размера на обезщетението за вреди, причинени от изявления в медия, следва да се отчетат и следните обстоятелства: брой и тежест на отправените обиди и клевети; продължителността и интензитета на негативното им отражение върху живота на увредения в личен, социален и професионален аспект, както и върху здравословното му състояние; степента, продължителността и интензитета на негативните психични изживявания; възрастта и социалното положение на пострадалия; икономическите условия в страната и др. Критерият за справедливост изисква при сходни случаи да се присъждат сходни по размер обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Така ще се гарантира равенството пред закона и правната сигурност и предвидимост. Определеният размер на обезщетението следва да съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е частично неправилно.

Правилен е изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за причинени на ищеца неимуществени вреди.

Неоснователно е оплакването на касатора, че събраните по делото доказателства не установяват осъществено от ответника противоправно поведение. При участието си в предаването “Седмицата” по ”Дарик радио” на 09. 04. 2022 г. ответникът е направил изявление, съдържащо клеветническото твърдение, че с подпис на ищеца са откраднати 1000000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор бил ищецът. Твърдението е клеветническо, тъй като е опозоряващо - отнася се за извършени от ищеца неморални и противоправни действия, определени от законодателството като престъпление, и не е доказано някое от тези твърдения да отговаря на истината. Не отговаря на истината и твърдението, че ответникът си бил признал („сам казал“) извършването на посоченото деяние.

Не би могло да се приеме, че посочените изявления са направени при упражняване на правото на мнение и оценка за публични личности и дейността им, както и на правото на информация за дейността на публични личности. Правата, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - право на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито отправяне на обиди. Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на разпространяване на информация. Публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към публични личности, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез отправяне на клевета или нанасяне на обида.

Обоснован е изводът на съда, че ответникът не е доказал истинността на твърдението си, че с подпис на ищеца са откраднати 1000000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор бил ищецът, както и твърдението си, че ищецът е признал този факт. Съответна на данните по делото е констатацията на съда, че представените от пълномощника на ответника, в проведеното на 29. 09. 2023 г. открито съдебно заседание, писмени доказателства, представляващи разпечатки от журналистически материали, публикувани в периода 2015 г. 2017 г., не са от значение за изхода на делото, тъй като в тези журналистически материали името на ищеца не е посочено. Същите съдържат информация, че от „Инвестбанк“ АД е направено двойно плащане в полза на клиент - доброволно и принудително, чрез действия на ЧСИ. От интервю на ищеца от 05. 04. 2022 г. по БТВ е установено, че ищецът не е потвърдил автентичността на подписа си върху представен документ, във връзка с който са задавани въпроси от водещата М. Ц..

Обоснован е и изводът на съда, че е доказано пълно и главно причиняването на неимуществени вреди на ищеца, както и изводът за наличие на причинна връзка между противоправното деяние на ответника и негативните психични изживявания на ищеца., съответно – неоснователни са оплакванията на касатора в обратен смисъл.

Причиняването на неимуществени вреди е установено със събраните по делото гласни доказателства. В тази връзка, неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл. 172 ГПК при обсъждане на свидетелските показания. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите И. и К. при условията на чл. 172 ГПК, тъй като първата е сестра на ищеца, а втората е служебно зависима и пряко подчинена на ответника, като негов съветник. Кредитирал е показанията на свидетелката М.-Р. като логични, вътрешно непротиворечиви и обективни.

На следващо място, при извършването на преценка за основателност на иска и за размера на дължимото обезщетение е без значение обстоятелството дали клеветническите твърдения в процесното интервю са единствен фактор, причинил неимуществените вреди на ищеца, или има и други обстоятелства причинили вредите – например публикации в медии със същите твърдения, предхождащи датата на интервюто. Това е така, защото съгласно чл. 53 ЗЗД, при независимо съизвършителство увреденият може да претендира цялото обезщетение от всеки от делинквентите, независимо от приноса му. Доводите във въззивната жалба в обратен смисъл не намират опора в закона.

Основателни са оплакванията на касатора за постановяване на решението в нарушение на чл. 52 ЗЗД.

Справедливо е обезщетението, което съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди и при определянето на което са съобразени само тези факти от значение при преценка за размера на обезщетението, които са доказани.

В случая е доказано, че ищецът бил ядосан, притеснен, чувствал се унизен и омерзен от казаното от ответника. Разстроил се емоционално, затворил се в себе си и не желаел да комуникира с близки, приятели и дори със семейството си. Интервюто породило съмнение за моралните качества на ищеца у неговите колеги от парламентарната група и останалите депутати в Народното събрание. Получил безсъние и чувство на тревожност.

Не е доказано ищецът да е получил посттравматично стресово разстройство (изводът на въззивния съд, че отрицателните емоции са причинили посттравматично стресово разстройство не намират опора в събраните по делото доказателства), да е изпаднал в депресия, да е получил влошаване на физическото си здраве. Не е доказано и твърдението на ищеца, че заради процесното интервю същият останал без работа продължителен период от време, както и че изнесените в интервюто клеветнически твърдения са причина да не започне работа във Франция, които обстоятелства му причинили допълнителни негативни психични изживявания.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят следните обстоятелства: а/. характера на отправеното от ответника към ищеца клеветническо твърдение и степента на позорност на същото – за извършено тежко престъпление от общ характер, което поведение е изключително укоримо от гледна точка на обществения морал; б/ доказаните действително претърпени негативни психични изживявания, тяхната продължителност и интензитет и отражението им върху живота на ищеца в личен, социален и професионален аспект; в/. социалното положение на пострадалия – обществена личност, с известност в обществото, депутат и председател на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание към осъществяване на деликта; г/. факта, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг лица, както и че са намерили широк отзвук в други медии; д/. обществения статус на делинквента и професионалната му квалификация, предполагащи висока степен на доверие в изнесените факти – същият е бил министър на финансите, вицепремиер и съпредседател на ПП „Продължаваме промяната“; е/. невярната информация за ищеца е изнесена по време на предстояща процедура по избор на управител на БНБ, като ищецът е бил един от кандидатите за управител; ж/. обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта; з/. обстоятелството, че участието на ищеца в политическия и обществен живот поражда необходимост същият да има по-висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността му и дейността му; з/. практиката на ВКС при определяне размери на обезщетения в сходни случаи.

Преценявайки посочените обстоятелства, както и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 5000 лв. би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 09. 04. 2022 г. до окончателното й изплащане.

В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта уважаваща иска по чл. 45 ЗЗД за сумата 5000 лв. въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен над сумата 5000 лв. до сумата 10000 лв. въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като за посочената разлика искът бъде отхвърлен.

При този изход на делото жалбоподателят – ответник по иска следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца – ответник по касационната жалба сумата 1227, 10 евро – равностойността на 2400 лв., която сума представлява част от разноските за адвокатско възнаграждение с ДДС, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, възлизащи на 4800 лв. с ДДС, съответна на защитения имуществен интерес (неуважената част от касационната жалба). Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на договореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 4500 лв. с ДДС, е неоснователно. Възнаграждението е съответно на фактическата и правна сложност на делото, съобразено е с обема на касационната жалба, на изложението към касационната жалба и поставените със същото въпроси. А и същото е сходно с договореното и платено от касатора – ответник по иска възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция - 3750 лв. с ДДС.

Ищецът ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника сумата 1009, 80 евро – равностойността на 1975 лева, която сума представлява част от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, възлизащи на 3950 лв. (200 лв. платени държавни такси и 3750 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС), съответна на уважената част от жалбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1121 от 07.11.2024 г. по в. гр. д. № 1032/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта потвърждаваща решение № 193 от 11.01.2024 г. по гр. д.№ 9766/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав, в частта, с която А. В. В. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Л. А. К. сумата 2556, 46 евро (равностойността на 5000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от направено на 09.04.2022 г., в предаването “Седмицата” по ”Дарик радио”, изявление на ответника, съдържащо клеветническото твърдение, че с подпис на ищеца са откраднати 1000000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор бил ищецът, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 1121 от 07.11.2024 г. по в. гр. д. № 1032/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 193 от 11.01.2024 г. по гр. д.№ 9766/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав, е постановено решение, с което предявеният от А. В. В. против Л. А. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен над сумата 5000 лв. до сумата 10000 лв., както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. К. срещу А. В. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от направено на 09.04.2022 г., в предаването “Седмицата” по ”Дарик радио”, изявление на ответника, съдържащо клеветническото твърдение, че с подпис на ищеца са откраднати 1000000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор бил ищецът, над сумата 2556, 46 евро (равностойността на 5000 лева) до сумата 5112, 92 евро (равностойността 10000 лв.).

ОСЪЖДА А. В. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. А. К. сумата 1227, 10 евро разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Л. А. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А. В. В. сумата 1009, 80 евро разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: