ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3473

гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Илияна Папазова

Членове:Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от И. П. Ч. касационно гражданско дело № 20268003102556 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Д. С. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против определение № 75 от 18.02.2026г. по в. гр. д. № 304/2024г. на АС Пловдив, с което е изменено решение № 174 от 9.10.2024г. по в. гр. д.№ 304/2024г. в частта за разноските като е осъден С. Г. И. да заплати допълнително на Д. С. М. разноски за двете инстанции както следва: 1 677.04евро за Д. С. М. и по 838.52евро за Д. Р. И. и М. Т. И.. Счита обжалвания акт за необоснован и неправилен, поради което иска да бъде отменен и вместо това постановен друг, който да му бъдат присъдени всички реално направени разноски до доказания размер от 27 215.60лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното:

С постановения въззивен акт - решение № 174 от 9.10.2024г. по в. гр. д.№ 304/2024г.АС Пловдив е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. да заплатят на Д. С. М. разноски за двете инстанции както следва: 5 773.80лв./ 2 952.10евро/, платими от С. Г. И. и по 2 886.90лв. /1 476.05евро/, платими от Д. Р. И. и М. Т. И. /или общо 11 547.60лв./ Последвало е искане за изменение на решението в частта за разноските от настоящия жалбоподател Д. С. М. като бъдат присъдени такива в общ размер от 27 215.60лв. Срещу молбата е подадено възражение за прекомерност от С. Г. И., действащ лично и като представител на Д. Р. И. и М. Т. И..

Със сега обжалваното определение, състав на АС Пловдив е приел следното: Реално направените разноски са както следва: 5 554лв. за производството по допускане на обезпечение, 500лв. за подаване на отговор на подадена частна жалба, 9 554лв. за производството пред първата инстанция и 9 554лв. за пред въззивната. Съдът е преценил като основателно направеното възражение за прекомерност на направените разноски пред първата и въззивната инстанции със следните мотиви: Пред ОС Пловдив са проведени само две заседания и спорните въпроси са били правни, но следва да се отчете събирането на значителен по обем доказателствен материал, големия материален интерес и значението на спора за ищеца, който е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което е намалил възнаграждението до 6 000лв. Платеното възнаграждение за процесуално представителство пред АС Пловдив е намалено до 4 000лв., като е съобразено, че производството е приключило в едно съдебно заседание и без ангажиране на нови доказателства, а положеният труд е свързан с изготвяне на въззивна жалба и явяване в съдебното заседание.

Основните доводи на жалбоподателя са следните: Съдът е намалил вече присъдения размер на адвокатско възнаграждение, без да е сезиран с подобно искане. Освен това - не е отчел реално положения труд от процесуалния представител и не е съобразил, че претендираните размери на адвокатското възнаграждение са в минимален размер съгласно Наредба №1 за адвокатските възнаграждения, както и обстоятелството, че ако адвокатът не се съобрази същите, подлежи на дисциплинарна отговорност. Твърди, че предприетите действия пред първата инстанция се изразяват в: изготвяне и подаване на искова молба, вписването й, изготвяне на становища по постъпили от ответниците отговори, участие в две съдебни заседания, разпит на свидетел, изготвяне на писмени бележки, отговор на искане по чл. 248 ГПК, отговор на частна жалба, предприетите действия пред въззивната инстанция: изготвяне и подаване на въззивна жалба, участие в съдебно заседание, изготвяне на писмени бележки, искане по чл. 248 ГПК, изготвяне на частна жалба срещу определението, иницииране на производство по чл. 94 ПАС за възстановяване н документи по делото и участие в две съдебни заседания във връзка със същото.

Настоящия състав намира обжалвания акт за правилен.

В случая не се оспорват доводите на съда относно размера на установените като реално направени в хода на производството разноски и наличието на своевременно направено възражение от насрещната страна за прекомерност на направените разноски. Оспорва се правилността на извода на съда за прекомерност /защото частично искането по чл. 248 ГПК е уважено/. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК преценката се прави основно въз основа на фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване още и на вида на спора, интереса, видът и количеството на извършената работа. В случая – всички тези обстоятелства са съобразени от съда. Съгласно трайно установената практика след постановяване на решение по дело С- 438/22 на СЕС - предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а могат да служат само като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски, като съдът може да определи и възнаграждение под тях. Преценката за съотношението на цената на положения от адвоката труд и фактическата и правна сложност на делото е конкретна и в случая, според настоящия съдебен състав - релевантните обстоятелства са отчетени правилно, като е акцентирано на реално предприетите процесуални действия при съобразяване на основният показател е фактическата и правна сложност на делото, която в случая е от средна величина /Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите/.

Неоснователен е довода за намаляване на вече присъдения размер на адвокатско възнаграждение, без наличие на подобно искане. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е посочил, че направените разноски от страната възлизат на 18 107.06лв., от които 2 053.60лв. държавни такси и 16 054лв. за адвокатско възнаграждение /включващо след намалението - 5 554лв. за производството по допускане на обезпечение, 500лв. за подаване на отговор на подадена частна жалба, 6 000лв. за производството пред първата инстанция и 4 000лв. за пред въззивната/. От тях е извадил вече присъдените 11 547.60лв. и са останали 3 354.08евро, които е присъдил с настоящето определение.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 75 от 18.02.2026г. по в. гр. д. № 304/2024г. на АС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.