Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 3948 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против Решение № 22/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 226/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Перник, с което по жалба на „Еврохид“ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22001420003683-091-001/15.01.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 539/06.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който в резултат на непризнато право на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 12.2018 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г. и м. 03.2020 г. допълнително са установени задължения за ДДС в общ размер на 293 550,06 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 45 841,08 лева, по фактури, издадени от доставчиците „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД, и „Веста профил“ ЕООД. С обжалваното решение в полза на „Еврохид“ ЕООД са присъдени и разноски в размер на 6 410,00 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки на услуги по фактури, издадени от доставчиците „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД и „Веста профил“ ЕООД. Твърди, че процесните фактури не отговарят на изискванията на чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114 от ЗДДС, като не съдържат необходимата за определяне на конкретния предмет на доставките информация. Според касатора ревизираното дружество, както и тримата доставчици не са представили, и няма данни, че притежават съпътстващи съставянето на фактурите документи, попълващи тази празнота със законоустановеното съдържание. Посочва се, че в представените по делото два договора от 2019 г., подписани между „Еврохид“ ЕООД и „КГ И КО“ ЕООД са налице непопълнени полета, касаещи датата на сключване и срок за изпълнение на договора, като въпреки че в тях като неразделна част са изброени техническо предложение, количествено-стойностна сметка (КСС) и ценово предложение, последните не са представени нито от РЛ, нито от доставчика. Отделно от това е отбелязано, че представените както от „КГ И КО“ ЕООД, така и от „Еврохид“ ЕООД протоколи – акт обр. 19 са с липсваща дата и подпис от РЛ, като сумите по представените актове обр. 19 не съответстват на сумите по фактурите, а общата сума по актове обр. 19 за имота на „МБПЛР-ВИТА“ не съответства и на общата сума по договора за СМР на този обект. На следващо място, в подкрепа на извода си за формално съставени актове обр. 19, касаторът е посочил липсата на доказателства, че доставчикът „КГ И КО“ ЕООД е разполагал с материалите, необходими за влагане в процесните СМР, както и липсата на данни за действително участие на работници на доставчика при изпълнение на СМР на конкретен обект и в определен период от време. По отношение на другите двама доставчици касаторът е посочил аналогични доводи за липса на доказателства, установяващи действително осъществена облагаема доставка. По подробно изложени твърдения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен на списък с разноските.

Ответникът – „Еврохид“ ЕООД, с [ЕИК], редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба на директора на „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на производството пред АС - Перник е законосъобразността на РА № Р-22001420003683-091-001/15.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 539/06.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2018 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г. и м. 03.2020 г. допълнително са установени задължения за ДДС в общ размер на 293 550,06 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 45 841,08 лева, по фактури, издадени от доставчиците „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД и „Веста профил“ ЕООД.

За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание, но в нарушение на материалния закон.

Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, поради липса на реални доставки на услуги – строително-монтажни работи (СМР), като е изложил констатациите на органите по приходите по доставчици.

След това, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитани свидетелите: Е. Б. - изпълняващ функции по „инвеститорски контрол“ от страна на възложителя на „Еврохид“ ЕООД – Министерство на отбраната, Е. С. - технически ръководител на обекта и С. К., сключил трудов договор с „КГ и КО“ ЕООД, чиито показания касаят СМР на територията на Болница „Вита“ в гр. Поморие.

На следващо място по делото са допуснати, изслушани и приети като неоспорени от страните ССчЕ (ведно с допълнително заключение към нея) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключенията на които са възприети от съда като безпристрастни и компетентно изготвени.

Съдът е приел, че според вещото лице, изготвило ССчЕ, в ревизираните периоди счетоводството на „Еврохид“ ЕООД относно процесните доставчици и сделки е водено редовно, като приходите на дружеството, реализирани през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., са осчетоводени по счетоводна сметка 703 „Приходи от извършени услуги“, а дейността от която са реализирани, е СМР, като в дневниците за покупките по ЗДДС на „Еврохид“ ЕООД процесните фактури са включени по съответните периоди.

Въз основа на приетата съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че договорените СМР по сключените договори са изпълнени и приети с надлежно оформени документи между възложителите и изпълнителя „Еврохид“ ЕООД, като съгласно представените документи изпълнителят „Еврохид“ ЕООД е предоговарял и превъзлагал на подизпълнители – процесните доставчици СМР за съответните обекти.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че непаривлно е разрешен в хода на ревизията спорният въпрос относно реалността на доставките на услуги по издадените от „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД и „Веста профил“ фактури за процесния период спрямо РЛ и оттам относно правомерното начисляване на ДДС по тези фактури като предпоставка за възникване на право на ревизираното лице на приспадане на данъчен кредит.

Приел е, че фактурите имат връзка с действително осъществени обективни факти и съдържат данни за действително осъществени услуги, като в този смисъл съставляват годни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, въз основа на които да може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Правните изводи на първостепенния съд в тази връзка се основават на събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателства, заключенията по назначените ССчЕ и СТЕ и гласни доказателствени средства (свидетелски показания). Обобщени, мотивите му се свеждат до следното:

Съдът не е възприел доводите на органите по приходите, че притежаваните от „Еврохид“ ЕООД фактури не съдържат необходимата информация за определяне на конкретния предмет на доставките, както и че ревизираното дружество и тримата му доставчици не са представили съпътстващи съставянето на фактурите документи и попълващи тази празнота. Представените протоколи образец 19 и КСС, в които подробно и изчерпателно са посочени извършените СМР, за разплащането на които са издадени съответните фактури, опровергават според съда, позицията на органите по приходите и доказват реалността на извършените доставки. Съдът е приел, че именно съдържанието на протоколите образец 19 и КСС запълва необходимата липсваща във фактурите информация, от която по ясен и безспорен начин може да се установи предмета на доставките, как и въз основа на какво са формирани посочените във фактурите стойности.

Наред с това, позовавайки се на подробното изложение и анализа в СТЕ, съдът е отхвърлил и становището на органите по приходите, че спорните фактури не могат да се обвържат с договорите и протоколите, приемайки в тази връзка, че в действителност сумите по спорните фактури съответстват на извършените от доставчиците СМР, описани в протоколите, а разликата спрямо стойностите, които „Еврохид“ ЕООД, в качеството си на изпълнител, е получило от възложителите на обектите, се дължи на по-ниските единични цени на същите количества и видове превъзложени СМР.

На следващо място, вземайки предвид показанията на разпитаните по делото трима свидетели, както и с оглед служебно направените справки, видно от които дружествата са имали назначени на трудов договор лица, съдът е отхвърлил и извода на органите по приходите за липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците на РЛ за извършване на процесните доставки.

Решаващите изводи на съда са, че по делото са налични достатъчно писмени доказателства, установяващи реалността на извършените доставки на услуги по издадените от „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД и „Веста профил“ ЕООД фактури с предмет – СМР.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е изцяло незаконосъобразен.

Решението на Административен съд – Перник е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на фактите и доказателствата по делото.

Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция в този смисъл се свеждат до следното:

За да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит по доставки на услуги, следва по несъмнен начин да се установи, че те са действително извършени по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Фактурирането на доставки на услуги, без да се установява чрез съответните писмени доказателства реалното им осъществяване, не води до законосъобразното упражняване на посоченото материално право.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на посочения във фактура „получател“, който има претенция да получи начисления ДДС, е да установи реалното извършване на фактурираната доставка, в условията на пълно насрещно доказване.

На първо място за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е изпълнено формалното изискване на закона за притежание на данъчен документ (фактура). Основанието на това изискване се съдържа в чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, получателят по облагаемата доставка упражнява право на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки й услуги, по които е получател.

В случая, противно на приетото от първоинстанционния съд, издадените от „КГ и КО“ ЕООД на „Еврохид“ ЕООД фактури не съдържат необходимата за определяне на конкретния предмет на доставките информация по чл. 114 от ЗДДС. В процесните фактури липсва индивидуализиция на документите, във връзка с които се издават, няма номер или каквито и да е други данни за договорите или протокола Акт обр. 19, не са описани конкретни доставки като основание за издаване на фактурите. Тук следва да бъде съобразно и постановеното в Решение по дело С-271/12 Petroma Transport SA и др., в което СЕС изрично е приел, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им.

Освен това ревизираното дружество, както и тримата доставчика не са представили съпътстващи съставянето на фактурите документи, попълващи тази празнота със законоустановеното съдържание съгласно изискванията на чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗДДС. Обратно на приетото от административния съд - представените протоколи обр. 19 не могат да се обвържат с процесните фактури, доколкото в същите липсва дата на приемането на извършени дейности. Наред с това сумите по представените актове обр. 19 не съответстват на сумите по фактурите, с които се претендират отчетени, завършени и приети СМР – дейности, а общата сума по актове обр. 19 не съответства и на общата сума по договора за СМР. На следващо място представените договори също не могат да се свържат с фактурите, тъй като в същите са налични непълноти, а именно: липсва конкретна дата на сключване, начална дата, от която договорът следва да бъде изпълнен, поради което няма яснота кога е приключило изпълнението на договорите и каква е окончателната им стойност. А и въпреки изричното отбелязване, че към договорите са представени съответно - КСС с единични цени и количества на отделните дейности и материали към първия и КСС, техническо предложение и ценово предложение към втория, посочените документи не са налични.

Наред с изложеното, основателно е твърдението на касационният жалбоподател, че е налице несъответствие, установено и с назначената по делото ССчЕ, между фактурираните авансови плащания и действително извършените такива, а по отношение на фактурите с посочено основание „плащане по договор“ действително не е възможно да се установи дали са издавани за авансови плащания или във връзка с приключване и приемане на изпълнението на определена част/етап от подлежащите на изпълнение СМР. Освен това предвид извършената проверка на извлеченията по банкова сметка на РЛ, в резултат на която е установено, че едни и същи средства преминават многократно през сметката на „Еврохид“ ЕООД, претендирайки, че са извършени плащания към доставчика – следва да се приеме, че посочените плащания не са действителни, а фиктивни.

В допълнение следва да бъде посочено, че предвид липсата на убедителни доказателства за извършване на услугите, то липсата на материално - технически и кадрови ресурс за извършване на доставките на услуги следва да се цени само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки. Макар от дружеството - доставчик да е представен списък на новопостъпили през периода 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. работници, според който в различни периоди от време и предимно краткосрочно са били назначени общо 46 броя лица по трудови правоотношения, повечето от които са били назначени на длъжност „общ работник строителство на сгради“, то липсват конкретни данни за участие на работници при изпълнение на СМР на определен обект и в определен момент. Показанията на свидетелите не разколебават този извод, тъй като същите имат единствено общ информативен характер относно работния процес на един от възложените на „Еврохид“ ЕООД обекти - Болница „Вита“ в гр. Поморие, и нямат отношение към конкретен период и брой изпълняващи СМР работници. Освен това в хода на ревизията е установено, че „КГ и КО“ ЕООД не притежава транспортни средства, машини, съоръжения и оборудване, а преди датата на заприхождаване/придобиване на единствения стопански инвентар - 22.10.2019 г. дружеството вече е издало 9 фактури към „Еврохид“ ЕООД за CMP-услуги – обстоятелство, също сочещо фиктивност на доставките на услуги.

В заключение следва да бъде прието, че фактурите, издадени от „КГ и КО“ ЕООД, не могат да се обвържат с конкретен договор или протокол - нито по дати, нито по предмет на доставките, нито по посочените в тях стойности – данъчна основа и ДДС. Предвид липсата на необходимата информация, от която по ясен и безспорен начин да се установи за какво точно е издадена всяка от фактурите, както и доколкото не са налични документи, показващи как и въз основа на какво са формирани посочените във фактурите стойности, не може да се направи извод, че фактурите имат връзка с действително осъществени обективни факти. Посочените непълноти в документите не се изясняват и с назначените по делото СТЕ и ССчЕ, както и с разпитаните свидетели. С оглед изложеното следва да се понесат правните последици от представянето на нередовни от външна страна фактури, несъставляващи годен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, въз основа на който да може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.

Аналогични са изводите по отношение на фактурите, издадени от „Максимал“ ЕООД. Във всяка от общо трите фактурите от този доставчик е посочен предмет на доставката „услуга - СМР по договор“, без данни за номер и дата на договор. Освен това към фактурите са приложени само договор и един протокол, наименуван „протокол № 1 за приемане на СМР“, и двата без отбелязана дата. Следва да бъде посочено, че определените ДО и ДДС по протокола съответстват на посочените в една от фактурите стойности, но предвид липсата на дата в протокола - не може да се установи датата на данъчното събитие, а към останалите две фактури липсват каквито и да е доказателства за приемане на извършени СМР. Предвид изложеното нито във фактурите с посочен предмет „услуга - СМР по договор“, нито в протоколите обр. 19, в които са посочени общи количества извършени работи, без да са разделени на използвани материали и труд, нито в представения договор е налице информация, въз основа, на която да се извърши обвръзка между ангажираните доказателства и която да води до извода, че е налице реалност на извършените доставки между „Максимал“ ЕООД в качеството му на доставчик и „Еврохид“ ЕООД като получател.

В заключение следва да бъде прието, че наличието само на фактура и на договор/протокол, съдържащи непълноти, не може да породи правомерно упражняване право на данъчен кредит за получателя по доставките, ако той не установи, че издадените му фактури обективират реално осъществени доставки на услуги, за което следва да притежава съответни доказателства, въз основа на които да докаже наличието на всички положителни предпоставки на закона за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС – обстоятелство, което не е сторено, поради което за „Еврохид“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по претендираните от „Максимал“ ЕООД доставки.

На следващо място според настоящата съдебна инстанция законосъобразно с РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит и по двете фактури, издадени от „Веста профил“ ЕООД. Установено е, че фактура № 0000000451/18.11.2019 г. е анулирана от издателя ѝ, поради което тя не е включена в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Ревизираното лице, от своя страна, не е доказало възникване на данъчно събитие по фактурата, включително предмет и изпълнение на облагаема доставка, като в тази връзка не може да се приеме, че е била налице изискуемост на данъка по фактурата и същата е била неправомерно сторнирана от издателя. Правилно е прието от органите по приходите, че не са били изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, в резултат което не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по Фактура № 0000000451/18.11.2019 г. в размер на 2 101,47 лева.

Наред с това, доколкото по отношение на Фактура № 0000000437/19.09.2019 г., издадена от „Веста профил“ ЕООД, „Еврохид“ ЕООД не е използвало получения предмет за извършване на облагаеми доставки, правилно на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е приетото от органите по приходите, че не се признава право на приспадане на данъчен кредит и по тази фактура в размер на 1 333,34 лева.

Съвкупната преценка на всички горепосочени доказателства и установените въз основа на тях факти навежда на категоричен и несъмнен извод за липса на реални доставки на услуги по издадените от „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД и „Веста профил“ ЕООД фактури.

Като е приел, че по делото са налични достатъчно писмени доказателства, установяващи реалността на извършените доставки на услуги по издадените от „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД и „Веста профил“ ЕООД фактури с предмет – СМР, съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Не е съобразено наличието на посочените многобройни несъответствия между писмените доказателства по делото. Необосновано съдът е приел, че изводите на СТЕ и на ССчЕ са в подкрепа на данните за реалност на доставките, което не се установява от експертизите по горепосочените съображения. В случая липсата на реалност на доставките на услуги се установява от многобройните горепосочени факти и обстоятелства, доказателства за които са събрани още в хода на ревизията и не се разколебават, а напротив – се потвърждават от допуснатите съдебни експертизи.

Предвид изложеното, АС - Перник е постановил едно неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК следва да бъде отменено. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на „Еврохид“ ЕООД против РА № Р-22001420003683-091-001/15.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 539/06.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - гр. София при ЦУ на НАП, с който на „Еврохид“ ЕООД ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2018 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г. и м. 03.2020 г. допълнително са установени задължения за ДДС в общ размер на 293 550,06 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 45 841,08 лева, по фактури, издадени от доставчиците „КГ и КО“ ЕООД, „Максимал строй“ ЕООД и „Веста профил“ ЕООД.

С оглед изхода на спора, решението на АС – Перник е неправилно и в частта на присъдените в полза на „Еврохид“ ЕООД разноски в размер на 6 410,00 лева, поради което следва да се отмени и в тази му част.

Наред с това предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора и крайния изход по спора, в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски в общ размер, възлизащ на 28 235,83 лева, от които 1 700,00 лева за държавна такса, 8 317,83 лева - разноски за юрисконсулт за първоинстанционното производство и 18 218,00 лева - разноски за юрисконсулт за касационното производство в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и към приключване на съдебно дирене във всяка инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 22/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 226/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еврохид“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Ревизионен акт № Р-22001420003683-091-001/15.01.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. София, потвърден с Решение № 539/06.04.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА „Еврохид“ ЕООД, с [ЕИК], [населено място], община Перник, област Перник, [улица], с управител Д. Г., да заплати на Национална агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 28 235,83 (двадесет и осем хиляди двеста тридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА