Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Л. М. ЧЛЕНОВЕ:

С. С. Р. Р. при секретар

Д. З. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

Р. Р. по административно дело № 4953/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на А. А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез адвокат Д. И. - Ауак, срещу решение № 9335 от 09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 505/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 5703 от 17.12.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Р. Б. (ДАБ при МС). В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение поради наличие на конкретни и актуални данни за ескалация на напрежението, въоръжени сблъсъци и масови арести в С. С. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, с произтичащите от това законови последици.

Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение.

Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия срещу Решение № 5703 от 17.12.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа обстановка в Сирия.

В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Прието е, че са посочени фактически и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано. Административният съд е приел, че не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че при издаването му е приложен правилно материалния закон.

Административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липса на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е установил, че спрямо чужденеца не е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова, тъй като молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказано насилие. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

На следващо място административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е релевирал като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю А. А. Х. не само не е направил изявление в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Административният съд е разгледал третата предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут, а именно тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обсъдил е представените справки за актуалната обстановка в Сирия, в синхрон с чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и постановеното в тази връзка СЕО, решение от 17 февруари 2009 г. Elgafaji, C-465/07, ECLI:EU:C:2009:94, и е обосновал извода, че за чужденеца не се обосновава наличието на предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а дори напротив налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение.

Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани въз основа на възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвените справки. Цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението административният орган е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход.

Неоснователен е релевирания от касатора довод, че са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав приема, че въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Правилно Административен съд София-град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че от представената бежанска история не се установява спрямо чужденеца да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ.

Видно от проведеното с А. А. Х. в хода на административното производство интервю на 20.08.2025 г., същият е заявил, че при незаконното си влизане си в Р. Б. през октомври-ноември 2024 г. по пътя за гр. София е бил заловен от полицията. След като е регистриран в лагера, е напуснал самоволно общежитието и е заминал за Германия, където е подал молба за международна закрила, но е получил отказ. В Германия е останал около 8 месеца. Заявява, че е искал да пристигне в Р. Б. за да работи и да изкарва пари. В Сирия е учил до девети клас, работил в автомивка и като автомонтьор. Твърди, че няма друга причина за напускането му на Сирия. Семейството му е в затруднено финансово положение. Споменава, че има възможност да живее при други роднини в Сирия. Родителите му, двама братя и две сестри се намират в Сирия.

Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на чужденеца пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот. В тази връзка настоящият съдебен състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че чужденецът не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут.

Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извода за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А. А. Х..

Правилно Административен съд София-град е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на СЕО по дело Elgafaji, C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ административният съд е анализирал бежанската история на чужденеца и актуалната информация за Сирия. АССГ е обсъдил данните от справката на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, на която се е позовал органът, както и допълнително представените пред него справки (вх. № МД-02-556/13.10.2025 г.; МД-02-572/20.10.2025 г.; МД-02-52/17.02.2026 г. относно „Рожава"; и МД-02-22/23.01.2026 г. относно обстановката в Сирия).

Въз основа на доказателствата съдът приема, че макар обстановката в страната по произход да остава сложна, конфликтът не е достигнал нива, при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Самият жалбоподател не сочи конкретни обстоятелства, представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му – не е завил, че е бил жертва на насилие и че срещу него и семейството му (част от което продължава да живее в Сирия) са отправяни заплахи.

Не намира приложение и чл. 9, ал. 3 ЗУБ: чужденецът не сочи събития, настъпили след напускането на държавата по произход, а от справките е видно, че обстановката в Сирия се подобрява.

Според справка МД-02-22/23.01.2026 г. Сирия за първи път от 14 години отново легално изнася суров петрол (около 600 000 барела от Тартус на 01.09.2025 г.). На 25.08.2025 г. САЩ премахват Сирия от санкционните разпоредби и международната търговия е възобновена. На 05.09.2025 г. е създаден Сирийски фонд за развитие.

По данни на ВКБООН към 12.12.2025 г. завърналите се в Сирия от 08.12.2024 г. насам достигат 1 275 882 души, а завърналите се вътрешно разселени лица - 1 955 090 души; 36 350 домакинства (116 675 души) са получили субсидии за завръщане. На 17.11.2025 г. МВФ обявява ангажимент за възстановяване на сирийската икономика.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за нарушение на принципът „non-refoulment“ /забрана за връщане/. Действително и в случай, че се приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /“refouler“/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване дали този принцип е нарушен, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Правилни са изводите на административния орган и на АССГ, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход – Сирия поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, и ако жалбоподателят се завърне в тази държава, където се намира семейството му, той би могъл да води нормален начин на живот.

По изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е правилно, което при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9335 от 09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 505/2026 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Л. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С. п/ Р. Р.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?