РЕШЕНИЕ
№ 424
София, 25.06.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
М. Х.
при участието на секретаря А. Ч. като изслуша докладваното от съдията М. Х. гр. д. № 3287 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Г., чрез адвокат П. П., срещу въззивното решение № 553/30.04.2025 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 2368/2024 г. в частите, с които: е отхвърлен предявеният от Р. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на разликата над 90 000лв. до 1 500 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2023г. до окончателното плащане на главницата.
Касационното обжалване е допуснато с определение №190/15.01.2026г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: как се определя обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид.
Въпросът е намерил своето разрешение във формираната задължителна практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК), според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.
В жалбата си Р. Г. излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като при определяне размера на обезщетението не са взети предвид всички установени по делото обстоятелства, отразяващи се на интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението. Посочва конкретно установените и относими, но несъобразени от съда обстоятелства, като: характерът и тежестта на повдигнатото обвинение; вида, тежестта и продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и нейното отражение в личен и професионален план; обстоятелството, че пострадалият е чужд гражданин, който не владее езика, не познава културата и няма подкрепяща семейна среда в страната, в която бил задържан; неговата възраст; икономическата обстановка, както и формираната практика по сходни случаи. По същество претендира отмяна на решението и уважаване на иска в претендирания размер.
Насрещната страна – Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор Малинова, оспорва жалбата. Излага, че размерът на присъденото обезщетение е справедлив и съответства на действително претърпените вреди, както и на тяхната интензивност и продължителност от три години и седем месеца.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въззивният съд, след частична отмяна на решението на Софийски градски съд постановил друго, с което отхвърлил предявения от Р. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на разликата над 90 000лв. до присъдените 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2023г. до окончателното плащане. Потвърдил решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения иск до пълния му предявен размер от 1 500 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2023г. до окончателното плащане.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорни и надлежно установени следните обстоятелства: На 25.08.2019г. на ищеца Р. Г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като му била наложена мярка по ЗМВР „задържане“ за 72 часа. С протоколно определение по ЧНД № 501/19 г. на ОС – Хасково, на обвиняемия била наложена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Обвинителният акт срещу Р. Г. бил внесен в съда на 01.10.2020 г., като наред с първоначалната била добавена и нова правна квалификация на обвинението – вр. чл. 20, ал. 3 НК. Съдът констатирал, че с постановената от първостепенния наказателен съд присъда ищецът бил осъден за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 13 г. при първоначален строг режим за изтърпяването му. Същата била отменена с присъда от 23.06.22 г. на Апелативен съд – Пловдив, като ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.
С протоколно определение от същата дата наложената му мярка за неотклонение била изменена от „задържане под стража“ в „подписка“, изпълнявана в Щ. Германия, където живеел.
Оправдателната присъда била потвърдена с решение №89/02.03.23 г. по КНД № 855/22 г. на ВКС.
Въз основа на изложеното съдът направил извод, че воденото срещу ищеца наказателно производство продължило в периода от 25.08.19 г. до 02.03.23г. (3 г. и 7 м.), а лишаването му от свобода в периода от 24.08.19 г. до 23.06.22 г. (2 г. и 10 м.).
Въззивният съд кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел М. М. И. (адвокат на ищеца), от които приел за установено, че срещите му с ищеца се осъществявали в Централния софийски затвор, където довереника му изтърпявал наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Приел, че най-стресово на Р. Г. подействала постановената осъдителна присъда, която накърнила чувството му на справедливост и предизвикала недоволството му, че ще лежи в затвора за нещо, което не е извършил.
Въззивният съд не кредитирал показанията на свидетеля, които приел за нелогични, относно твърденията, че при първото му посещение в затвора ищецът бил отслабнал; имало промяна в поведението му, бил изтормозен; имало влошаване в състоянието на зъбите му, предвид лошата грижа в затвора, както и за оредяване на косата му. Приел, че тези заключения можело да бъдат направени след съпоставка, а не при непосредственото запознаване с непознат човек. Не кредитирал показанията на свидетеля и в останалата им част относно живота на ищеца в Германия и изпитваните от него затруднения свързани със запориране на средствата му, невъзможност да си открие нова сметка, което го препятствало да започне работа; за прекратяване на договора му за наем и изнасяне на багажа му за негова сметка. Приел, че в тази част показанията били преразказ на твърденията на пострадалия и не почивали на лични възприятия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд приел, че по делото не са установени търпени от пострадалия вреди извън обичайните и преценката за обезвреда от воденото срещу него наказателно производство следвало да бъде направена според обичайните стрес и негативни емоции. Отбелязал, че всяко невинно обвинено лице изпитва несигурност и страх за бъдещето си, като тревогите били с по-голяма интензивност, когато обвиненият бил чужденец, непознаващ правораздавателната система на страната, в която се водело наказателното производство, без да знае езика, принуден да разчита единствено на добросъвестността на преводач и адвокат. Развил съображения, че с оглед вида на престъплението, за което на Р. Г. било повдигнато обвинение, свързано с международен трафик на голямо количество наркотици, срокът на проведеното разследване не бил несъразмерен. Направил извод, че наложената на ищеца мярка за неотклонение била съобразена с обстоятелството, че обвиняемото лице е чужд гражданин, без местоживеене в страната, но крайната оправдателна присъда обуславяла извод за незаконност както обвинението, така и на задържането.
Съдът намерил, че по делото не е установено обстоятелството, че представител на ответника е довел до знанието на медиите разкриването от органите на МВР на голямо количество контрабандно пренасян наркотик – близо 19 кг. хероин, на стойност 1 707 489 лв. и повдигнатото за същото престъпление обвинение на ищеца по делото. Направил извод, че широката медийна разгласа и вредите от уведомяването на неограничен кръг субекти не са в причинна връзка с поведението на ответника.
Направил извод за недоказаност и на твърденията, че по повод на воденото разследване в България ищецът имал социални и трудови затруднения в Германия.
В заключение, при съобразяване на презюмираните страдания на ищеца, нормалната общочовешка реакция на човек в неговата ситуация, въззивният съд приел, че размерът на следващото му се обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза в размер на 90 000 лв., достатъчен за тяхната обезвреда.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи значение за установяване на неимущественото увреждане на ищеца.
При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди от повдигнатото на ищеца обвинение, по което бил оправдан, въззивният съд съобразил единствено търпените от него обичайни вреди. Съдът не отчел обстоятелствата, че на Р. Г. било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление; наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, за период от 2 г. и 10 м. изменена в „подписка“, изпълнявана в Щ. Германия, където живеел; икономическите условия и жизнен стандарт; съдебната практика по сходни дела. Макар съдът да посочил, че е съобразил вида на наложената мярка задържане под стража на пострадалия, той по никакъв начин не е взел становище за нейната продължителност; за начина, по който същата се отразила на ищеца, респективно на интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението.
Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД) и необоснованост на въззивното решение, което съставлява основание за неговата отмяна, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
Р. Г. е бил на 42 години към датата на привличането му като обвиняем, а към датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 46 години, т. е. в активна възраст. По делото не са събрани доказателства за трудовата му заетост.
От приложените документи към наказателното дело се установява, че на 25.08.2019 г. на ищеца Р. Г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за това, че като подбудител и помагач, умишлено склонил и чрез организиране на придобиването, укриването на наркотично вещество в превозно средство, чрез заплащане наркотичното вещество чрез указания за превоза му до Щ., Германия, и обещание за помощ след деянието, умишлено улеснил В. Ф. Р., като извършител, на 19.08.2019 г., през ГКПП „Капитан А.“, общ. С., обл. Хасково, с лек автомобил, марка „Опел“, модел „З.“ с немски регистрационен номер, ......, без разрешително, да пренесе през границата на страната от Р. Т. в Р. Б. високорисково наркотично вещество – хероин с общо тегло 18972.1 грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 54.4% (тегловни процента) на обща стойност 1 707 489 лв., като предмета на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
В хода на досъдебното производство, на 25.08.19 г. спрямо ищеца била взета мярка по ЗМВР задържане за 72 часа, а с определение по ЧНД №501/2019 г. му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от 23.06.2022 г. по ВНОХД №515/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив наложената на Р. Г. мярка за неотклонение била изменена в подписка, която се изпълнявала на адреса по местоживеенето му в [населено място], Германия. Периодът на задържане на Р. Г. бил от 25.08.2019 г. до 23.06.2022 г. (2 г. и 10 м.).
Производството влязло в съдебна фаза на 23.09.2021 г., като на ищеца, наред с първоначалната, била добавена нова правна квалификация на обвинението – вр. чл. 20, ал. 4 от НК. В хода на същото били проведени седем открити съдебни заседания, в които ищецът участвал лично, били проведени разпити на свидетели и изслушани заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи. Производството пред първата инстанция приключило с постановена осъдителна присъда №260031/23.09.2021 г., с която ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 100 000лв. Същият бил оправдан по първоначално предявеното му обвинение за това, че престъплението е извършил в съучастие и като подбудител по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Присъдата била обжалвана и на 03.02.2022 г. било образувано ВНОХД №48/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В хода на същото били проведени три открити съдебни заседания. Производството приключило с постановената присъда №8/23.06.2022 г., с която Р. Г. бил оправдан по повдигнатите му обвинения.
Оправдателната присъда била потвърдена с решение №89/02.03.2023 г. по КНД № 855/22 г. на ВКС.
Периодът на продължителност на наказателното производство срещу Р. Г. бил 3 г. и 7 м. от 25.08.2019 г. до 02.03.2023 г. Същият не бил осъждан в Р. Б.
Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2023 г. общият доход е в размер на 10 846 лв., общия паричен разход е 10 044 лв. Минималната работна заплата е в размер на 780лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. М. И. (адвокат на ищеца), които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че още от първата им среща ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно производство, от обвинението му в нещо, което не бил извършил и задържането му в затвора без причина. Тревогите му се засилили след постановената осъдителна присъда, като започнал по-често да се обажда на свидетеля, бил изтормозен от осъждането му за нещо, за което няма вина и размера на определеното му наказание. Установява се още, че в хода на производството ищецът отслабнал, бил измъчен и изтормозен, имал проблеми със зъбите по време на задържането и косата му оредявала.
По делото са установени и обстоятелствата за широкото медийно отразяване на задържането на ищеца и хода на наказателното производство срещу него, осъществено чрез електронните медии. Съдът намира, че същото е в причинна връзка с повдигнатото обвинение, доколкото огласяването на делото е последица от действията на ответната ПРБ и предоставената от нея информация.
При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на Р. Г. обвинение в извършване на престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На същия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения; страх от бъдещия изход на делото; неудобство; опетняване на доброто име в обществото и накърняване на достойнството и честта. Всички те са във връзка с обвинението и воденото наказателно производство и са продължили през цялото време на воденото следствие. Наказателното производство е довело и до затруднение в работата на ищеца, с оглед задържането му под стража, макар в хода на производството да не е установено, че същият имал такава към момента на налагане на мярката за неотклонение.
Установяват се и обстоятелствата, че ищецът понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството, преживял стресово наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 2 г. и 10 м., проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него процесуални действия, свързани със заплахата да бъде осъден. Обстоятелството, че бил задържан в чужда държава, без да знае езика, далеч от роднините и приятелите си, повдигнатото му обвинение за тежко и особено обществено укоримо престъпление засилвали чувството му за безнадеждност и безсилие. Широката медийна разгласа, незаконното обвинение, обществената укоримост на деянията, за които бил обвинен и заплахата от осъждането му (подсилена от постановената осъдителна присъда на първа инстанция) довели до постоянно напрежение, което се отразило на психиката му – чувствал се унизен, с накърнено достойнство, застрашен от наказателна репресия за времето на разглеждане на наказателното производство – от 25.08.2019 г. до 02.03.23 г., три години и седем месеца.
Съдът не приема за установено, че по повод незаконното обвинение ищецът имал здравословни проблеми след отмяна на мярката за неотклонение задържане под стража, тъй като показанията на свидетеля са единствено за времето на задържането му, а по делото не наведени твърдения за наличие на трайно влошаване на здравето му.
Съдът намира, че държавата отговаря за така установените неимуществени вреди. Паричният еквивалент на обезщетението съдът определя по справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, към датата на деликта – прекратяване на наказателното производство, в размер на 130 000 лв., изхождайки от формираната съдебна практика и обществено икономическите условия в страната към 2023 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.
При определяне на по-високия размер на обезщетението, съдът съобразява следните обстоятелства: продължителността на воденото срещу ищеца производство (три години и седем месеца), като намира, че тя не е прекомерна за преминаване на производството пред досъдебна фаза и на три инстанции; извършените процесуално следствени действия с участието на Р. Г. (предявяване на обвинението и проведените разпити); продължителния период на наложената мярка „задържане под стража“ за 2 години и 10 месеца; наложената мярка – подписка, която се изпълнявала по местоживеенето му в Германия. Интензивността на предприетите спрямо обвиняемия процесуални действия и най-вече мярката за неотклонение са го затруднили, налагайки ограничаване на правото му на придвижване, правото му на труд и комуникация със семейството, близките и приятелите му. Изтърпяването на мярката и воденото срещу ищеца наказателно производство на територията на държава, която е различна от родината му и тази, в която пребивавал обичайно, без подкрепящата среда на приятели и близки, без да говори езика на страната и да познава културата и традициите .
Съдът взема предвид личността на пострадалия – не осъждан, в активна възраст, както и обстоятелството, че престъплението, за което е бил обвинен в наказателния процес, предмет на делото е тежко, по смисъла на НК, но не е свързано с професионалната дейност на ищеца. Стресът, неизвестността, страхът от осъждане и налагане на наказание „лишаване от свобода“, както и страхът от финансова нестабилност, са значителни и са били за целия период на воденото производство.
В заключение, искът е основателен до размер от 130 000 лв., който след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ възлиза на 66 467,94 евро.
С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 46 016,27 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 90 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) до 66 467,94 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 130 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП №104/2019 г. по описа на ТО „МРР Ю. МОРСКА“, пр. пр. №1905/2019 г. на ОП – Хасково, по което бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата.
Решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 66 467,94 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 130 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) до претендираните 766 937,82 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 1 500 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ), ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане, следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ПРБ дължи и следва да бъде осъдена да заплати на Р. Г., претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси в производствата пред въззивната и касационната инстанции в общ размер от 20,46 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 40 лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ), от които 2,56 евро – държавна такса пред въззивната инстанция и 17,90 евро държавна такса за касационното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 553/30.04.2025 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 2368/2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на разликата над 46 016,27 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 90 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) до 66 467,94 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 130 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП №104/2019 г. по описа на ТО „МРР Ю. МОРСКА“, пр. пр. №1905/2019 г. на ОП – Хасково, по което бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Р. Г. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП №104/2019 г. по описа на ТО „МРР Ю. МОРСКА“, пр. пр. №1905/2019 г. на ОП – Хасково, по което бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, разликата над 46 016,27 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 90 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) до 66 467,94 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 130 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и 20,46 евро сторени съдебно-деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 553/30.04.2025 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 2368/2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на разликата над над 66 467,94 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 130 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) до претендираните 766 937,82 евро (след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ на 1 500 000лв. и закръгляне по чл. 13 от ЗВЕРБ) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП №104/2019 г. по описа на ТО „МРР Ю. МОРСКА“, пр. пр. №1905/2019 г. на ОП – Хасково, по което бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: