ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3504

гр. София, 26.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 1711/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Т. Г.-Г. срещу определение № 28 от 09.01.2025 г., поправено с определение № 202 от 16.04.2026 г., постановени по в. гр. д. № 174/2022 г. на Монтанския окръжен съд, в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 211 от 26.07.2024 г., постановено по същото дело, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв. И.-А. Ч. Н. допълнително сумата от 300 лв., представляваща дължимо ДДС върху присъдения адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., както и в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на въззивното решение в частта за присъдените разноски.

Ответникът по жалбата М. Л. Ц. е подал писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба на М. Л. Ц. срещу определение № 28 от 09.01.2025 г., поправено с определение № 202 от 16.04.2026 г., постановени по в. гр. д. № 174/2022 г. на Монтанския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 211 от 26.07.2024 г., постановено по същото дело относно намаляването на присъдените в полза на Г. Т. Г.-Г. разноски в размер на 4700 лв., от които 3700 лв. - адвокатски хонорар и 1100 лв. - заплатени държавни такси, както и да бъдат увеличени присъдените в полза на М. Ц. разноски в размер на 817 лв.

За да постанови обжалваното определение, Монтанският окръжен съд е посочил, че при обсъждане на дължимите разноски е съобразил фактите, обуславящи размера им, като е присъдил същите съобразно уважената част на исковете. Посочил е, че в договора за правна помощ, сключен между Г. Т. Г.-Г. и процесуалния му представител адв. К. Б., не са посочени сумите, представляващи дължимо възнаграждение за двата иска, като молителят също не е конкретизирал дължимите суми, а само е посочил, че следва да бъдат увеличени присъдените в негова полза, и намалени тези, които са дължими на ответника. Въззивният съд е приел, че разноските, присъдени с въззивното решение в полза на страните, са определени правилно с оглед изхода на спора, поради което молбите на Г. Г.-Г. и М. Л. Ц. в тези им части са неоснователни. За неоснователни са приети и доводите на Г. Г., че сумата от 750 лв., представляваща невнесен депозит за възнаграждение на вещото лице, следва да бъде разпределена между страните с оглед изхода на делото. Въззивният съд е посочил, че отношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските за производството по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение, и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда чл. 77 ГПК, вкл. и след приключване на делото. Когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесени разноски, събирането им не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което, вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК от ответника. До внасянето на депозита от ищеца, той не се явява направени от страната разноски по смисъла чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на таксата и от това да черпи права срещу ответника. Въззивният съд е приел, че молбата на М. Л. Ц. е основателна единствено относно определения адвокатски хонорар в полза на адв. Н.. Видно от материалите по делото, адв. Н. е регистриран по ДДС, и доколкото предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна, а има стойност, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъди с него. В случая въззивният съд е определил адвокатското възнаграждение в размер на 1500 лв., поради което дължимото ДДС е в размер на 20% от него, респ. на адв. Н. е присъдена допълнително сумата от 300 лв.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно.

Съгласно чл. 81 ГПК и чл. 78 ГПК с всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът дължи произнасяне по направените пред тази инстанция разноски на страните, като разноските се присъждат съобразно изхода на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай Монтанският окръжен съд е изпълнил това свое задължение, като с решението си по делото е присъдил на страните разноски съобразно изхода по обективно съединените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, като в мотивите на решението е изложил съображенията си за това. Приетото от него, че всяка от страните следва да понесе разноските по делото съобразно неговия изход, е в съответствие със закона. Поради това не е имало основание за изменение на решението в частта за разноските по искания от страните начин и съответно правилно с обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за присъдените в полза на страните разноски.

Относно приложимостта на нормата на чл. 77 ГПК следва да се посочи, че съгласно последователната практика на ВКС - определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., и др., когато страната остане задължена за разноски, в т. ч. и за държавната такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената страна, което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Отношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските за производството по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение, и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда чл. 77 ГПК, вкл. и след приключване на делото. Когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесен, дължим предварително от ищеца депозит за вещо лице, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на депозита от изхода на спора, събирането му не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което, вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, депозитът не може да бъде събран по реда на чл. 77 ГПК от ответника. До внасянето му от ищеца той не се явява направени от страната разноски по см. чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което за него не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на таксата и от това да черпи права срещу ответника.

Правилен е и изводът на въззивния съд, че върху определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение следва да се начисли ДДС, тъй като предвид трайната и непротиворечива съдебна практика с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа следва да включва ДДС (в този смисъл са определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 521/15.10.2017 г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т. о., определение № 699/18.12.2018 г. по ч. т. д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т. о., и др.).

Предвид изложеното, настоящият състав намира частните жалби за неоснователни, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Разноски в полза на М. Л. Ц. за настоящото частно производство не следва да се присъждат, тъй като разноски по чл. 78 ГПК в производство по спор относно определяне дължимостта и размера на разноските по делото не се дължат.

Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а определение № 28 от 09.01.2025 г., поправено с определение № 202 от 16.04.2026 г., постановени по в. гр. д. № 174/2022 г. на Монтанския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: