О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5960

София, 19.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д. № 1815/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалния представител адвокат Д. С., против въззивно решение №20 от 23.01.2025 г. по в. гр. д. № 835/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 162 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 7382024 г. на Районен съд – Велинград. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗЗД, че [община] дължи на адвокат Г. Х. Б., АК - П., сумата 6 515,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от него правна защита и съдействие в полза на [община] в производството по ч. гр. д. № 780/2014 г. на Районен съд - Велинград, която сума е определена с решение № 333/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет - [населено място] по протокол № 18/02.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 г., до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 700 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1339/2023 г. на Районен съд-Велинград.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Х. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. С., с който оспорва касационната жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 30.04.2025 г. за представителство по чл.38, ал.1, т.2 , пр.3 ЗЗД.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗЗД за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена от адвокат Б. в полза на общината правна защита и съдействие. От фактическа страна е установено, че между страните е възникнало процесуално правоотношение по договор за поръчка с предмет осъществяване на процесуално представителство и защита в полза на [община] в качеството на длъжник в заповедно производство по ч. гр. д. № 780/2014 г. на Районен съд - Велинград, по което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 404 от 10.09.2014 г. и изпълнителен лист, за заплащането на кредитора „Е.“ Е. сумата 382 325,56 лв. главница, законна лихва върху главницата считано от 06.02.2014 г. до окончателното изплащане, и разноски от 7646,51 лв. Констатирано е, че между страните не е сключван нито писмен, нито устен договор, нито са водени разговори преди, по време и след упълномощаването и до приключване на заповедното производство, за уговаряне и заплащане на пълномощника на адвокатско възнаграждение. В тази връзка адвокатът на основание чл. 36, ал. 3 ЗЗД е поискал от Адвокатския съвет към Адвокатска колегия – П. за определяне на дължимото му възнаграждение. Същото е определено в размер на 6515,56 лв. с ДДС, като решението на Адвокатският съвет не е обжалвано по предвидения за това ред, поради което е влязло в сила.

Въз основа на установеното, от правна страна съдът е приел, че със сключеното между общината и адвоката пълномощно е била надлежно учредена представителна власт, въз основа на която адвокатът е предприел фактически и правни действия по ефективна правна защита на правата и интересите на представлявания от него длъжник в заповедното производство. Относно осъществената правна защита не е спорно, че адвокатът е предприел незабавно всички възможни фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за представлявания правен резултат, като е използвал всички възможни правни способи и механизми. Констатирано е, че всичките му искания са направени в съответните процесуални срокове и със съответната задълбочена правна и фактическа аргументация и обосновка при добросъвестно упражняване на учредените му процесуални права. Независимо, че производството е завършило поради оттегляне от страна на кмета на подадената от адвокат Б. частна жалба, съдът е приел, че крайният резултат е в резултат от съдействието на процесуалния представител. Основен мотив на дружеството-кредитор да опрости част от дълга на общината и да се съгласи на доброволното разсрочено плащане за останалата част, е именно вероятността за евентуалното обезсилване на издадените изпълнителни титули, съобразно исканията и аргументацията на процесуалния представител. Следователно интересите на общината са били защитени вследствие активната професионална правна работа и действия на пълномощника, като паричният дълг е редуциран. Съдът е посочил, че тези изводи не са опровергани от общината, която не е възразявала по целесъобразността или законосъобразността на извършените процесуални действия, нито пък е твърдяла, че същите не са били в интерес на общината или че не са били необходими. Общината не е навеждала доводи във въззивната жалба, доколкото липсва подаден отговор на исковата молба, и за прекомерността или необосноваността на определеното от АК – П. възнаграждение. В тази връзка за преклудирано е прието и възражението, направено с молба, депозирана в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, за нищожност на акта на адвокатския съвет като противоречащ на чл. 101 § 2 от ДФЕС. Посочено е, че документът е представен с исковата молба, която е била надлежно връчена на общината заедно с приложенията към нея за отговор, поради което е приложима преклузията на чл. 133 ГПК. Съдът е приел, че въпросът за справедливия размер на адвокатското възнаграждение по чл. 36, ал. 3 от ГПК в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438 от 2022 г. също е преклудиран, доколкото е следвало да бъде въведен с отговора на исковата молба. Подчертал е, че счита извършените от адвокат Б. правни и фактически действия по делото за прецизни, логични, ясни, в причинна връзка с положителния краен резултат за спора, поради което няма основание определеното възнаграждение да бъде намалено. Предвид извода за основателност на исковата претенция в пълен размер, съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният установителен иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?“.

2. „Длъжен ли е въззивния съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становища и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства съобразно наведените от страните доводи и възражения?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:

Поставените в изложението въпроси са обусловили дейността на въззивната инстанция при постановяването на обжалваното решение, но същите са разреши в съответствие със трайната практика на ВКС, включително и посочената от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът е изпълнил задължението си, като е обсъдил всички събраните по делото доказателства и е посочил кои действия приема, че са реално извършени и какво е значението им за приключването на производството срещу общината. Касаторът е аргументирал въпросите с твърдението си, че въззивният съд неправилно не е обсъдил възражението му за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение. Размерът на определеното адвокатско възнаграждение с оглед критериите за прекомерност подлежи на преценка от съда само и единствено в случай на своевременно заявено от насрещната страна изрично възражение в този смисъл. Въззивният съд е изложил изрични мотиви защо счита възражението, наведено едва с писменото становище, депозирано пред въззивната инстанция, за преклудирано. Допълнително е изложил и съображенията си защо извършените от адвокат Б. правни и фактически действия по защитата на [община] по ч. гр. д. № 1339/2023 г. на Районен съд – Велинград за достатъчно задълбочени, прецизни, логични, ясни и навременни. В тази връзка е приел, че не са налице и основания за намаляването на определеното на пълномощника възнаграждение. Предвид посоченото не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, както и тази на СЕС.

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на адвокат С. С., АК - П., трябва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената пред касационната инстанция правна защита и съдействие, изразяваща се в депозирането на отговор на касационната жалба, в размер на 1141.88 лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 23.01.2025 г. по в. гр. д. № 835/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА [община] да заплати на адвокат С. И. С., АК - П., 1141.88 лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.