О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50469

[населено място], 07.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно на тридесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина И. т. дело № 1719 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

М. А. Г. обжалва решение № 261278 от 11.04.2022 г. по в. гр. д. № 3615/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 71906 от 13.04.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 30.06.2020 г. по гр. д. № 50775/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против „ЗАД „А. Б. “ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 11 000 лв. до претендираните 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат от непозволено увреждане на здравето неимуществени вреди поради настъпило на 23.10.2014 г. пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /23.10.2014 г./ до окончателното изплащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно е определен дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: Въпрос относно правилното приложение на чл. 52 от ЗЗД. Сочи допълнително основание – произнасяне по поставения правен въпрос в отклонение от задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г.

„ЗАД „А. Б. “ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. Допустимостта на касационното обжалване се определя с оглед разпоредбата на чл. 113, изр. 2 от ГПК, определяща вида на делото като гражданско. Предвид вида на делото, не е налице изключение, предвидено в чл. 280 , ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, с което частично да отхвърли иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм, въззивният съд е приел, че ищецът М. А. Г. безспорно е участвал в пътно-транспортно произшествие, реализирано в [населено място], реализирано на 23.10.2014 г., при пресичане на кръстовище. Установено е, че при това произшествие, вследствие на удара на автомобила върху пострадалия М. Г., той е претърпял засягане на телесната цялост и вследствие на това неимуществени вреди. Установено е, че е налице отговорност на застрахователя за действия на водача на л. а. „Тойота“ , модел „Авенсис“, рег. [рег. номер на МПС] , управлявано от К. С..

По отношение на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв и приемане, че искът за разликата над 11 000 лв до напълно предявения размер е неоснователен, въззивният съд е съобразил начина на настъпване на произшествието, като водачът на автомобила не се е съобразил с пресичащия пешеходна пътека, пострадал, който към този момент е бил дете, на възраст 10 години и не високо на ръст. По този начин е достигнал до извода, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

С оглед извършеното противоправно деяние от водача на автомобила е приел, че за пострадалия са настъпили увреждания на телесната цялост. Въззивният съд, възприемайки заключението на вещите лица от комплексната експертиз, е приел, че от удара пострадалият е получил травма на главата с подкожен кръвоизлив в областта на лявата очна орбита, преходна дезориентация, което представлява лекостепенно нарушение на съзнанието, контузия на левия крак в областта на бедрото и коляното, без увреждания на вътрешни органи. Към момента на прегледа липсва възбуден радикулерен синдром и функционален дефицит. Травма на глававата, била с лека форма, преходното разстройство на съзнанието представлявало обърканост.

Прието е, че възстановяването и оздравителният процес по отношение на контузията на лявото бедро са били в рамките на 10-15 дни, по отношение хематома на окото 15-20 дни. Имало остатъчно явление – посттравматичен синдром, включващ оплаквания от пристъпно главоболие, световъртеж, страх, лесна уморяемост, напрегнато, тикове. Изключено е наличието на черепно-мозъчна травма с остатъчно явление травмена болест на мозъка – травматична церебрастения. Прието е също за остатъчно явление от засягането на телесната цялост и възприетото пътно-транспортно произшествие травматичната фиксация и повишеното чувство на тревожност.

С оглед изслушаната психологическа експертиза е отчетено засягането на психиката на пострадалото дете, като в началното състояние са констатирани негативни емоционални състояния и психосоматичен дискомфорт, а в период след около 2 седмици е установена симптоматика от типа на посттравматично стресово разстройство, оформени фобийни страхове, чувство за несигурност при излагането му в ситуация на пресичане, като през последната година било налице намаляване интензивността на симптоматиката, свързана с посттравматичния стрес. Прието е, че е налице остатъчна невротична фиксация, чувство за повишена тревожност, като преживяното се отразило негативно върху цялостното функциониране на личността. Имало остатъчна стресова непреработена и до момента реакция.

С оглед посочените факти, въззивният съд е приел, че справедливият размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, преживени от пострадалия, следва да е 11 000 лв, като е приел, че за разликата над този размер не се следва обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото лице.

След определяне на конкретния размер на обезщетението, въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да направи този извод, въззивният съд е приел, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като е реализирал произшествие с пешеходеца при пресичането на последния на пешеходна пътека. С оглед заключението на вещото лице е прието, че вниманието на водача на автомобила следва да е завишено при приближаване на пешеходната пътека и ако то би било такова в случая, не би се реализирало посоченото произшествие. Отречено е пострадалото лице да е извършило нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 108, 113, 114 ЗДвП. Отречено е неправилно движение на пешеходеца, върху пътното платно, внезапно излизане на пешеходната пътека или устанояване на факти, включени в хипотезата на чл. 113 ЗДвП. Съдът не е приел, че са установени обективни данни, от които може да се направи извод, че поведението на пострадалото дете-пешеходец е в причинна връзка с причинените увреждания, дори и да не е противоправно.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване изискванията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличие на основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

С формулирания правен въпрос, касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на този правен въпрос, не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд при разрешаване на включения в предмета на делото правен въпрос, относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим и в случаите на чл. 226 от КЗ отм, не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, ППВС 4/68 г. Изцяло в съответствие с тълкуването на посочената норма въззивният съд е определил точно фактите, които са релевантни и включени в хипотезата на чл. 52 от ЗЗД, за да определи конкретния размер на следващото се обезщетение. Определил е, че със засягане на телесната цялост на лицето, в причинна връзка с извършено противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил, за когото ответникът-застраховател отговаря, като това е довело до засягане неимуществената сфера на лицето. Преценено е засягането на психиката на лицето, както от преживения първоначален шок и причинени телесни увреждания на бедрената кост и коляното, така и на психиката, като са преценени както конкретните травми на крака, главата, окото, така и засягане на психиката, първоначалния шок. Възприети и оценени са и остатъчните последици от увреждането, засегнали психиката на пострадалия. Преценена е младата възраст на пострадалия, 10 годишен към момента на увреждането и възможността физическите увреждания да бъдат възстановени в пълен обем. Въпреки възстановяването във физическо отношение е оценен и посттравматичния синдром и неотшумялата стресова реакция, въпреки изминалия дълъг период от време. Всички специфични критерии са оценени и след съвкупния им анализ е определена паричната оценка на обезщетението, като на практика е достигнат извод, че определеното обезщетение съответства на конкретната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането през 2014 г.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Ответникът по касация е отправил искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Доказателства за извършването им не са представени. Поради това не могат да се присъдят.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 261278 от 11.04.2022 г. по в. гр. д. 3615/21 г., Софийски градски съд, ГО, IV А въззивен състав в обжалваната част за разликата над 11 000 лв до 15 000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: