Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 47, пор. № 12

(Изм. и доп. с Постановление № 6 от12.04.1983 г. и Постановление № 7 от 26.06.1987 г. на Пленума на ВС)

ОТНОСНО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА РЕЦИДИВНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Пленумът на Върховния съд на Република България, след като обсъди доклада на председателя на Върховния съд за работата на съдилищата в борбата с рецидивната престъпност, намира, че успешното решаване на задачата за намаляване и предотвратяване на този род престъпност налага да се засили борбата с рецидивизма.

I. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Съдилищата в основни линии имат правилно отношение към рецидивната престъпност и отчитат нейната висока обществена опасност. Налаганите наказания по вид и размер са съобразени с изискванията на принципа за индивидуализация и са в съответствие с обществената опасност на деянието и виновните.

От анализа и обобщенията обаче, извършени въз основа на проучванията на съдебната практика, се установява, че при санкционирането на този род престъпления се допускат сериозни отклонения. Някои съдилища недооценяват голямата й обществена опасност и относително немалкия дял, който тя заема от общата престъпност в страната. Поради това налагат наказания, които не въздействат достатъчно възпитателно и предупредително по отношение на осъдения и другите членове на обществото.

Така през 1969 г. Старозагорският народен съд е наложил по отношение 34,1 % от извършителите на престъпления с минали осъждания наказания, несвързани с лишаване от свобода. Казанлъшкият районен съд - по отношение на 32,3 %; съдилищата от Плевенски окръг - по отношение на 27,5 % и т. н.

В много случаи съдилищата определят наказания в размер на минимума или близо до минимума, предвиден в закона.

Неоправдано някои съдилища налагат наказания при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, без да са налице такива. Не се съобразяват с това, че подсъдимият е осъждан...