Р Е Ш Е Н И Е

№ 775

София, 19.12.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря А. Ч. като изслуша докладваното от съдията М. Х. гр. д. № 3024 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260120/25.03.2025г. от А. К. Д., Д. Б. Д., „В. – ...“ ООД, „С. Е. С. ...“ ЕООД и „Б. Груп БГ“ ООД, чрез адвокати М. Д. и К. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, на влязлото в сила решение № 1939/03.12.2012г. по в. гр. д.№3095/2011г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Перник по гр. д.№423/2009г. за уважаване на предявените искове по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).

Молителите обосновават искането за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че с окончателно решение от 21.05.2024г. по делото „М. и други срещу България“ (жалба № 67333/13), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Сочат, че решението на ЕСПЧ от 21.05.2024г. е обжалвано пред Г. К. на ЕСПЧ и е станало окончателно на 23.09.2024г., откогато е започнал да тече и 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Претендират за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане, при съобразяване на правните стандарти на ЕСПЧ в решението от 13.07.2021г. по дело „Т. и други срещу България“ (жалба №50705/2011г и шест други).

В съдебно заседание молителите не се явяват и не се представляват.

О. К. за отнемане на незаконно придобитото имущество (с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), правоприемник на ищеца в исковото производство – Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД)) с писмен отговор, чрез процесуален представител Ю. В., оспорва молбата. По същество моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор С., изразява становище за основателност на молбата, тъй като ЕСПЧ е установил нарушение на чл.1, Протокол 1 от ЕКЗПЧОС по отношение на отнеманото имущество и е необходимо ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени последиците от това нарушение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че решението по делото „М. и други срещу България“ (жалба № 67333/13), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), на което се позовават молителите, е влязло в сила на 23.09.2024г., поради което молбата, въз основа на която е образувано производството е подадена в предвидения в нормата на чл. 305, ал. 2 ГПК шестмесечен преклузивен срок (на 25.03.2025 г., съобразно правилото на чл.60, ал.6 от ГПК). Същата изхожда от легитимирани страни и е редовна.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК предвижда като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение наличието на установено от ЕСПЧ (с окончателно решение) нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и необходимост от ново разглеждане на делото за отстраняване на последиците от нарушението. В този случай е необходимо по делото да бъде установено наличието на следните предпоставки: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Р. Б. нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което е постановено по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното с решението на ЕСПЧ нарушение и възможност тези последици да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото.

Производството по делото е било образувано по искане на КУИПД (с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) срещу А. К. Д., Д. Б. Д., „В. – ...“ ООД, „С.. Е.. С. ..“ ЕООД и „Б. Груп БГ“ ООД за отнемане на незаконно придобито имущество, по реда на чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).

С решение № 265/30.06.2011 г. по гр. дело № 423/2009 г. на Пернишки окръжен съд предявеният иск е бил уважен, като от А. К. Д. и Д. Б. Д. било отнето в полза на държавата подробно описаното имущество (недвижими имоти, моторни превозни средства, парични суми и дружествени дялове).

С решение № 1939/03.12.2012 г. по в. гр. дело № 3095/2011 г. на Софийски апелативен съд, решението на първостепенният съд било потвърдено. В мотивите на решението въззивният съд установил, че разликата в доходите общо в размер на 553 562,68 лв. и разходите в общ размер от 430 823,19лв. е 127 739,49лв., като е налице надвишаване на доходите над разходите или 727,46 минимални работни заплати.

Посочил, че липсата на законен източник на средства за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка между престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. Направил извод, че имуществото ще бъде отнето и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника.

Въз основа на тези принципни разрешения съдът приел, че извършваната от ответника престъпна дейност (контрабанда на цигари), сама по себе си сочи за наличие на причинна връзка между реализираната от тази дейност печалба (като незаконен източник на средства) и придобитото от семейство Д. имущество на значителна стойност. След извършената от съда съпоставка на получените доходи и направените разходи за закупуване на имотите, както и вложените лични средства, съдът приел, че не е налице законен източник на доходи по отношение на ответниците. Посочил, че за да бъде оборена презумпцията по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД, следва да се установи, че придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност и няма причинна връзка между това придобито имущество и престъпната дейност, както и че са налице достатъчно законни доходи. Приел още, че не е необходимо основателното предположение, че имуществото е придобито в резултат от престъпна дейност да е свързано с конкретната дейност, предмет на присъдата. Направил извод, че в конкретния случай презумпцията не е оборена от ответниците, поради което е налице предвидената в закона предпоставка – обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на средствата. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за основателен.

С определение № 489/12.04.2013 г. по гр. дело № 2269/2013 г. на ВКС, IV г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр. дело № 3095/2011 г. Решението на въззивния съд влязло в сила на 12.04.2013 г.

С окончателно решение от 21.05.2024г. по делото „М. и други срещу България“ (жалба № 67333/13), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатирал нарушение на правата на А. К. Д. и Д. Б. Д. по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. С последното е установено нарушение на правата по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), в онези случаи, в които националните съдилища не са успели да обосноват наличието на причинно-следствената връзка, и са постановили отнемане, разчитайки единствено на презумпцията, съдържаща се в закона от 2005г., че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход представлява облага от престъпление. В мотивите съдът приел, че такова нарушение е налице и в конкретния случай по отношение на жалбоподателите А. К. Д. и Д. Б. Д..

Посочил, че след като Софийски апелативен съд приел, че е необходимо да бъде доказано съществуването на причинно-следствена връзка между активите, които трябва да бъдат отнети и някаква престъпна дейност, в крайна сметка се позовал на презумпцията по чл.4, ал.1 от Закона от 2005г. и факта, че А. Д. е осъден за контрабанда. Приел още, че е доказано, че активите, които трябва да се отнемат, имат престъпен произход, но не са непременно свързани с предикатното престъпление, очевидно се предполага, че жалбоподателят е участвал в друго престъпно поведение, без да се уточнява вида на това поведение и основанията за това заключение. ЕСПЧ приел, че този извод е в очевидно противоречие с констатациите на наказателните съдилища, че присъдата на жалбоподателя трябва да бъде условна с оглед на факта, че той не е извършил други престъпления и има „добри характеристични данни“.

С оглед тези обстоятелства, ЕСПЧ направил извод, че не може да заключи, че само позоваването на презумпцията по чл.4, ал.1 от Закона от 2005г. и вида престъпление, което жалбоподателят е извършил веднъж, е достатъчно за установяване на престъпния произход на имуществото на двамата жалбоподатели. Направил разграничение между процесния случай и този на К., разгледан в решението Т. и други (цитирано по - горе, §§ 262 -63), където жалбоподателят е бил осъден по три обвинения за незаконно притежание на наркотици с намерение да ги продаде. Посочил, че в този случай естеството на престъпната дейност, съчетано с липсата на достатъчно законни доходи, е било счетено на национално ниво и от Съда за достатъчно доказателство за престъпния произход на отнетото имущество.

По отношение на имуществените вреди претенциите са отхвърлени, като съдът повторил, както и по делото Т. и други срещу България, че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото е установено наличието на предвидените в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.7 от ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Перник за уважаване на предявените искове по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу А. К. Д. и Д. Б. Д.. Необходимостта от ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени установеното нарушение и последиците от него, е изрично приета с решението на ЕСПЧ от 21.05.2024г.

Доколкото в производството не са наведени доводи за отстраняване на констатираното нарушение и последиците от него, делото следва да бъде върнато на Апелативен съд – София за разглеждане на въззивната жалба в открито заседание. При постановяване на новото въззивно решение съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения дали от събраните доказателствата се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесното имущество и престъпната дейност на молителя.

По претенциите на страните за присъждане на разноски за настоящото отменително производство, компетентен е въззивният Апелативен съд – София, който следва да се произнесе по тях с крайния съдебен акт по същество, съобразно изхода на спора (в този смисъл са разясненията дадени в т. 4 и мотивите към нея от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделениеРЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, влязлото в сила решение № 1939/03.12.2012г. по в. гр. д.№3095/2011г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Перник по гр. д.№423/2009г.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг негов състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: