О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2411

гр.София, 16.09.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети август, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 1081 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Т. В. против разпореждане № 8/23.01.2024г. по т. д.№ 2749/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС , с което е върната частна жалба с вх. № 14667/16.11.2023 г., подадена от същата страна, против инкорпорираното в определение по реда на чл. 288 ГПК по т. д.№ 2749/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение за оставяне без уважение направено от касаторите - „ Ф. Ф. „ ООД и М. В. - искане за спиране на касационното производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид мотивите на атакуваното разпореждане, в частната жалба се оспорва единствено правилността на съображенията на касационния състав за нейната недопустимост, като подадена от името на “ Ф. Ф. „ ООД, чрез пълномощник – адв. Т. - без представителна власт, предвид упълномощаването му от лице, което не е било вписано като органен представител на дружеството към момента на подаване на частната жалба – 16.11.2023 г.

Частната жалба изхожда и от „Ф. Ф. ООД, но с разпореждане № 33/15.02.2024 г. по т. д.№ 2749/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС е върната, като нередовна, и разпореждането е влязло в сила, с постановяването на определението на настоящия състав по ч. т.д.№ 1080 / 2024 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, предвид преграждащият му характер, съдебен акт .

За да се произнесе по основателността й, настоящият състав съобрази следното :

С определение № 1039/14.11.2023 г. по т. д.№ 2749/22 г. на ІІ т. о. на ВКС - постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т. д.№ 594/2021г. на Софийски апелативен съд, по депозирана от „Ф. Ф. ООД и М. Т. В. касационна жалба - е оставено без уважение инкорпорираното в касационната им жалба искане, за спиране на производството в касационна инстанция, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК / обстоятелства, относими към посочената т. 5 не са изложени /, поради преюдициалност за правния спор на резултата от висящо исково производство, индивидуализирано от касаторите с номер на делото в първа инстанция - т. д.№ 410/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, без посочване номер на делото във въззивна инстанция / предвид обжалване на първоинстанционното решение / и с номер на делото в касационна инстанция, където се сочи висящо към датата на депозиране касационната жалба – т. д. № 737/22 г. на ІV г. о. на ВКС. Съдът се е позовал на недопустимост на спирането в касационна инстанция, съгласно приетото в т. 8 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

С частна жалба № 14667/15.11.2023 г. „Ф. Ф. ООД и М. В., представлявани от адв. К. Т., са обжалвали определение № 1039/14.11.2023 г. по т. д.№ 2749/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, в частта му, с която е оставено без уважение искането за спиране, на основание чл. 229, ал. 1 ГПК. С разпореждане № 8/23.01.2024 г. по т. д.№ 2749/2022 г. на ВКС е върната подадената частна жалба вх. № 14667/16.11.2023 г. , без да е разграничено връщането й спрямо някое от подалите я лица. В този смисъл, настоящият състав не се счита обвързан от изложените, в разпореждане от 20.05.2024 г. на Председателя на ІІ т. о. на ВКС по настоящото дело, пояснения, титулувани „особености„ , касаещи адресата на произнасянето с разпореждане № 8 и намира, че то е постановено и по частната жалба на М. В.. Същото, обаче, е съобщено единствено на „Ф. Ф. ООД, доколкото – макар чрез лице - пълномощник и на М. В. – в съобщението до него е посочено само качеството му на пълномощник на дружеството. При липса на удостоверено уведомяване на същата, частната й жалба следва да се приеме за депозирана в срок.

Изложените в разпореждане № 8/23.01.2024г. мотиви касаят единствено допустимостта на частната жалба на „Ф. Ф. ООД, като подадена от лице без представителна власт и при преценена от съда невъзможност да бъде санирана тази нередовност, не и допустимостта на частната жалба на М. В., срещу каквато недопустимост по същество няма мотиви. Независимо от подаването на обща частна жалба, преценката за допустимост на частната жалба, изходяща от всеки от двамата жалбоподатели, се осъществява самостоятелно и не може всеки от тях да обосновава неправилност на същата спрямо себе си, с аргументите на съда относно недопустимостта на жалбата на другата. Поради това, независимо че настоящият състав не споделя за правилни съображенията на съда в разпореждане № 8 , тъй като е следвало да се съобрази, че към подаването на частната жалба, представляващ дружеството е все още Т. М., упълномощил процесуалния представител подал същата, а с последващото вписване по партидата на „Ф. Ф. ООД за представляващ дружеството е вписана именно ищцата, т. е. са налице противоречиви интереси, предполагащи приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК, настоящият състав намира, че тази неправилност не обуславя отмяна на разпореждането по отношение на М. В., тъй като частната й жалба е лишена от правен интерес.

Още към датата на постановяване на определение № 1039/14.11.2023 г. по т. д.№ 2749/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, соченото за преюдициално съдебно производство, с оглед което е отправено искане за спиране на основание чл. 229, ал. 1 ГПК , е приключило с влязло в сила въззивно решение, постановено по т. д. № 493/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с постановяването на определение № 50387/01.06.2023 г. по т. д.№ 1956/2022 г. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, с което не е било допуснато касационното му обжалване / в касационната жалба е посочен грешен номер на касационното дело /. Възстановяване на производството по частната жалба на М. В. срещу определение № 1039/14.11.2023 г. по т. д.№ 2749/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, отделно от принципната му необжалваемост и в атакуваната част, не би могло да предпостави спиране , дори да не биха били налице задължителните указания в т.8 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като липсва висящ преюдициален спор.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8/23.01.2024г. по т. д.№ 2749/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, с което е върната частна жалба с вх. № 14667/16.11.2023 г., подадена от М. Т. В. .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: