О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4053

гр. София, 16.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 2975 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 11061 от 25.06.2024 г., подадена по пощата на 24.06.2024 г. от Ж. А. М. чрез адвокат Т. М. от АК – Х. против Определение № 2898 от 11.06.2024 г. по гр. д.№ 4651/2023 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно Решение № 175 от 16.06.2023 г. по в. гр. д.№ 195/2023 г. на Окръжен съд – Хасково.

В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навежда се довод, че цената на иска не е 5 000 лв., а е 16 000 лв. Поставя и въпроси, налагащи според него разглеждането на касационната му жалба по същество.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Н. И. Л. чрез адвокат И. П. от АК - Х., който поддържа, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно: не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до (т. е. включително и сумата) 5 000 лв., и тъй като не попада между предвидените изключения – искът не е за защита на собственост и други вещни права, нито има обуславящо значение по иск за собственост.

Определението е правилно.

В разглеждания случай съдът е сезиран с иск за защита на нарушено владение, чиято цена се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК – в размер на 1/4 (една четвърт) от данъчната оценка на имота. При липса на данъчна оценка, база за определяне цената на иска представлява пазарната стойност на вещното право към момента на предявяване на иска (респ. - на съответните части от имота). Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като въпросът може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В конкретния случай данните по делото (данъчна оценка за процесните сгради не е представена, тъй като не са данъчно декларирани; цената на исковете е определена от съда по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК в размер на сумата 5 000 лв.; въпрос за цената на иска не е повдиган нито от съда, нито от ответника по иска – касатор в производството пред ВКС, I г. о.) и приложението на цитираните императивни правни норми налагат извод, че цената на разгледания владелчески иск възлиза на 5 000 лв., която стойност не преодолява установения с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване. Заявеният с частната жалба довод за друг размер на цената на иска е преклудиран, считано от момента на приключване на първото по делото заседание на 11.07.2022 г. и не подлежи на обсъждане по същество в настоящото производство. Формулираните в частната жалба въпроси са съвършено неотносими към преценката дали са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване от гледна точка разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.

В обобщение - правилно е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него жалба е процесуално недопустима; като такава тя правилно е оставена без разглеждане.

Аргумент за противното не може да се извлече от извършените от въззивния съд процесуални действия по администриране на жалбата. Същите не са съобразени с правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и не обвързват касационната инстанция да приеме за разглеждане жалбата срещу влязлото в сила на 16.06.2023 г. при условията на чл. 296, т. 1 ГПК въззивно съдебно решение.

С оглед изхода от настоящото производство и на основание чл. 81 ГПК, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата разноските за защита срещу частната жалба, а именно – сумата 300 лв., представляваща договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 7).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2898 от 11.06.2024 г. по гр. д.№ 4651/2023 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно Решение № 175 от 16.06.2023 г. по в. гр. д.№ 195/2023 г. на Окръжен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Ж. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Л. сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата в производството по ч. гр. д.№ 2975/2024 г. на ВКС, II г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: