О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50459 [населено място], 17.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1359 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Синем С. А. чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т. обжалва решение № 48 от 23.02.2022 г. по в. т.д. № 722/2021 г. на Апелативен съд – Варна, в частта с която е потвърдено решение № 260053 от 23.08.2021 г. по т. д. № 80/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, с която е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против ЗАД „Е.“, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2019 г. на път I-7 км. 96+318, в близост до [населено място], обл. Шумен, при нарушение на правилата за движение - чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДП, за разликата над уважения размер от 21 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно е определен дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Как следва да се прилага принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото? Този въпрос включва и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, противоречие с решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о.

2.Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението? Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в в решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г. на ВКС, II т. о., ППВС № 4/68 г.; решение № 114 от 03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 101 от 03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 158 от 17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г., I т. о. Излага обстоятелства, че е налице инфлация, като счита, че същата е 10 % за 2020 г. и съответно 10 % за 2020 г. и продължавала своя ръст дори само през февруари и март 2022 г. достигнала още 10 %.

„Застрахователно дружество Е.“ АД, [населено място] – ответник в настоящото производство оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

„ЗАД „ОЗК - Застраховане““ АД, [населено място] – трето лице помагач по делото, също оспорва касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че ищцата С. С. А. е пострадала при пътно-транспортно произшествие. Приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на ЗАД „Евро инс“, поради това, че е към момента на реализиране на пътно-транспортното произшествие на 13.11.2019 г. е бил сключен договор по риска Гражданска отговорност на автомобилистите относно отговорността на управляващите лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. [рег. номер на МПС] . Установено е, че водачът на този лек автомобил Д. Д. Р. е извършила противоправно и виновно деяние, като водач на посочения лек автомобил, с оглед възприета задължителната сила на влязлата в сила присъда на основание чл. 300 от ГПК. Установено е, че водачът на автомобила Дерия Р. е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил пътно-транспортно произшествие на 13.11.2019 г. на път I-7 км. 96+318, в близост до [населено място], обл. Шумен. Поради установеното правонарушение и като функционално отговорен за противоправните действия на водача на автомобила е прието, че застрахователят отговаря спрямо увреденото лице за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От извършеното противоправно деяние е прието, че са настъпили увреждания на здравето и засягане телесната цялост на пострадалата, Синем С. А., изразяващи се в проникване в черепната кухина, обусловено от разкъсно-контузна рана на главата, с подлежащо счупване на челната кост. Прието е, че макар и вещите лица да са определили, че няма данни за фрактурна линия (с оглед описаното възприемане на КТ на глава, в който, според вещите лица, няма фрактура), въззивният съд е приел, че има такава, с оглед влязлата в сила присъда, в която изрично е посочено, че уврежданията на Синем А. се изразяват в проникване в черепната кухина, по смисъла на чл. 129 от НК, обусловено от разкъсно-контузна рана на главата, с подлежащо счупване на челната кост. С помощта на вещото лице са възприети и конкретните увреждания на ищцата: скалпова рана на главата, рана в областта на дясната буза и фрактура на носните кости. Скалповата рана била обработена хирургично, зашита и зараснала. Конците били свалени в обичайно време, след 10-12 дни. Прието е, че няма данни за по-големи увреждания и друг вид лечение. Прието е, че ищцата не е била в състояние, опасно за живота. Установено е, че е проведено болнично лечение от 6 дни. Получените болки и страдания продължили около 1 месец. Голямата скалпова рана на главата била довела до прекъсване на множество сетивни нервни клончета, което обяснявало променената чувствителност и изтръпване на кожата на главата. Това състояние подлежало на възстановяване в рамките на 2 години. Към момента на прегледа нямало неврологична симптоматика. В резултат на счупването на носа имало изкривяване на върха, което можело да се възстанови с методите на естетичната хирургия. Освен изкривяването на носа имало първичен цикатрикси, от първично заздравяла рана на бузата. С оглед извършения преглед от вещите лица, въззивният съд е приел, че няма и не се очакват влошавания на здравето на пострадалата.

Въззивният съд е приел, с оглед анализа на доказателствата, че пострадалата е преживяла изключителен стрес от самото произшествие, болки и страдания във възстановителния период. Но не е имала такова увреждане, което да е застрашаващо живота й. В болницата била приета в добро хиподинамично състояние. В периода на възстановителния процес имала нужда от чужда помощ, както и два месеца след това. Наложило й се да й подстрижат косата заради раната и това я травмирало, носела изкуствена коса. Прието е, че негативно емоционално отношение е преживяла и от останалите след увреждането белези на лицето, мислела, че я загрозяват, травмирала се и считала, че следва да си направи операция за отстраняване на белезите. След катастрофата преживяла социална изолация, като станала затворена. Имала проблеми със съня, изживяла остра стресова реакция. Въззивният съд е отчел всички тези негативни засягания на физическото, психическото здраве, като е е отчетено, че е налице благоприятен оздравителен процес, без трайно е необратимо засягане на здравето и в бъдеще не се очакват влошавания, с изключение на останалите белези, които подлежат на възстановителни операции и могат да бъдат премахнати. Но е отчетено, че има цикатрикс в областта на дясната буза и загрозяване от счупването на носа. Прието е, че от увреждането не е налице липса на социална адаптация, продължила е да живее и да се развива. Приети в съвкупност, установеният начин на настъпване на увреждането, засягането на телесната цялост, тежестта на увреждането, преживените болки и страдания, както и травми, останалите белези и психичните преживявания свързани с възприетото от пострадалата загрозяване, социалната изолация и зависимостта от чужда помощ в определен период. Съобразено е пълното здравословно възстановяване, липсата на психопатологични отклонения, произтичащи от увреждането, установената добра социална адаптация и ниво на функциониране и липсата на оплаквания, свързани с психичния и неврологичния й статус.

С оглед всички факти, установени за увреждането, начина на настъпване, засягане на физиката и психиката, възстановителния период, останалите белези, както и пълното възстановяване и всички посочени специфични факти, както и с оглед социално-икономическото развитие в държавата към ноември 2019 г., на основание чл. 52 от ЗЗД е определено обезщетение в размер на 30 000 лв.

С оглед въведеното в срок възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от ответника ЗАД „Е.“, е прието, че следва да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди, поради съпричиняването му от пострадалата. Установено е по делото, че пострадалата, която е пътувала на задната средна седалка, е била без поставен обезопасителен колан. Този извод е направен, след като е възприето заключението на вещите лица, че поставеният правилно триточков предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила, би възпрепятствал движението на тялото напред и нагоре, поради което получените травми биха били в малък обем или не биха били настъпили. Гореизложеното е обусловило извода, че като не е поставила обезопасителен колан, с което е нарушила чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, пострадалата със собственото си бездействие, е способствала при ПТП да настъпи контакт с посочените части от автомобила, респ. до настъпване на травмите, като неизпълнението на това нормативно установено задължение е допринесло за настъпването на травмите. Поради всичко посочено, съдът е определил приноса за настъпване на вредоносния резултат на 30%, поради което е приел, че искът следва да бъде уважен до размера от 21 000 лв. и отхвърлен за разликата над 70 000 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Посочените правни въпроси обосновават общо основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, относно критериите, които съдът следва да съобрази във всеки конкретен случай, за да определи точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД. В случая въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВС – ППВС 4/68 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, включително тези, на които касаторът се позовава. Съгласно посочените решения, когато съдът определя обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, следва да определи конкретни факт и обстоятелства, които детерминират спецификата на преживените засягания на физическата цялост и тяхното психическо възприемане във всеки конкретен случай. В случая въззивният съд е съобразил всички факти, установени съобразно доказателствата, като е преценил, че от значение са начина на извършване на противоправното деяние и причинените телесни увреждания (така както са посочени конкретно), състоянието след увреждането и засягане сигурността на живота, проведеното лечение и търпените болки и страдания, непосредствено след удара и по време на лечението, претърпените неудобства и промяна в живота. Преценени са и последиците за здравето и останалите белези, като е прието, че белезите могат да бъдат премахнати с естетична операция. Отдадено е значение на психичните преживявания, като е отчетена тревожността, промяната в отношението към живота. Едновременно с това е преценено, че няма останали тежки последици за физическото и психическото здраве и че е налице възможност за пълно възстановяване, дори и заличаване на белезите. По този начин са преценени всички факти и обстоятелства и са приложени релевантните критерии, за да се определи точния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не е налице отклонение от тълкуването на чл. 52 от ЗЗД в трайната практика на ВКС. Преценени са и социално-икономическите условия в страната, като спомагателен критерий за точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, така както е разяснено приложението на чл. 52 от ЗЗД в трайната практика на ВКС, израз на която са решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о.

Конкретните разрешения в практика, съгласно посочените от касатора решения са израз на конкретно разрешаване на правен спор и не може да се търси еквивалентност спрямо разглеждания случай.

По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски. Видно от представените доказателства дружеството е представлявано от юрисконсулт Й. С.. С оглед нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от НЗПП, се следва възнаграждение в размер на 100 лв.

По отношение на искането на третото лице помагач за присъждане на разноски, следва да се приложи нормата на чл. 78, ал. 10 от ГПК и на посоченото основание да се остави без уважение искането.

Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 23.02.2022 г. по в. т.д. № 722/2021 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната част.

ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на ЗАД „Е.“ сумата от 100 лв, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от НЗПП, разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: