Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 4071 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на У. Юсуфазаи, гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат Т. И. от Адвокатска колегия – София, против решение № 1731 от 16.03..2022 г., постановено по адм. д. № 2228/2022 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № 5364з-326/18.02.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение и необоснованост на същото. При подробно изложени съображения прави искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен.

Ответник – директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, редовно призован, представлява се от юрк. Л. П., в съдебно заседание оспорва изцяло касационната жалба. Счита същата за неоснователна и необоснована. При подробно изложени съображения в съдебно при заявеното становище с което поддържа постъпилата по делото писмена защита, прави искане да бъде постановено решение с което да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град /АССГ/ е било образувано по жалба на У. Юсуфазаи против заповед № 5364з-326/18.02.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/, лицето е принудително настанено в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" /СДВНЧ/. От данните по административната преписка е установено, че със заповед № 5364з-325/18.02.2022 год. на директора на Дирекция „Миграция“, на У. Юсуфазаи е наложена принудителна административна мярка „Връщане“, която да се изпълни до страната по произход Афганистан, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ. Във връзка с обезпечаване на нейното изпълнение, е издадена з заповед № 5364з-326/18.02.2022 г., с която чужденецът е настанен в СДВНЧ.

От представените към административната преписка доказателства е видно, че с влязла в сила присъда У. Юсуфазаи е осъдена за извършване на умишлено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс с която му е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца".

За да отхвърли жалбата, Административен съд София - град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Постановеното решение е правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно 1, т. 4в ДР ЗЧРБ, "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В случая по делото е безспорно установено, че на У. Юсуфазаи с постановена присъда по НОХД №7555/2020 г. на Софийски районен съд, е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца" за извършено тежко умишлено престъпление. Посоченото обстоятелство е сред изрично посочените в определението, дадено в 1, т. 4в ДР ЗЧРБ, поради което и наложената принудителна административна мярка е обоснована и законосъобразна.

С разпоредбата на чл. 15, 1 от Директивата са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното връщане до страната по произход. С оглед характера и предназначението й същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа, конкретна преценка за всеки отделен случай. В случая, по делото не са представени доказателства, чужденецът да има установен адрес на пребиваване в страната, средства за издръжка, нито лица, които да му осигурят такава. При това, административният орган е преценил, че при извършване на издирването на лицето е установено, че се укрива, както и обстоятелството, че са налице извършени нарушения на обществения ред, както и предходни осъждания за извършени престъпления. В случая, съвкупната преценка на всички данни, обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на чужденеца, както правилно са приели административният орган и първоинстанционният съд.

Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 200 /двеста/ лева за настоящата инстанция. Разноските следва да бъдат заплатени в полза на Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1731/16.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2228/2022 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА У. Юсуфзаи, гражданин на Афганистан, да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ