7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50322

София, 14.08.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 5013 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на О. В. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Д., против решение № 1395 от 13 август 2021 г., постановено по в. гр. д. № 1312/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260921 от 15 март 2021 г., постановено по гр. д. № 2601/2020 г. по описа на Районен съд Варна, за отхвърляне на предявения от В. против „Еос матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, иск за признаване за установено между страните, че В. не дължи не дружеството суми по изпълнително дело, образувано по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както следва: 18152,39 лева главница по договор за банков ипотечен кредит, ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. до заплащането изцяло, 4785,17 лева законна лихва за периода 23.03.2018 г.-27.10.2020 г., 8371,86 лева неолихвяеми вземания – законни лихви за периода 03.08.2013 г.-23.03.2018 г., поради погасяване по давност на вземането, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Изводите на въззивния съд са неправилни, тъй като нарушават ЗЗД, ЗНА и противоречат на събраните по делото писмени доказателства. Поддържа се, че нормите на чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „в“ ЗЗД, са приети...