Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: С. А. В. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 4129 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез процесуален представител адв. И. З. срещу решение № 122 от 10.02.2022 г. по адм. дело № 1111/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл.107, ал. 3 ДОПК № МД - АУ - 2144 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци при О. В. мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци към О. В.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възраженията на лицето за нищожност на оспорения акт, с оглед липсата на нарочна заповед за оправомощаване на длъжностното лице, издало АУЗД, в частта досежно установените задължения за местни такси. В тази връзка излага доводи, че актът в частта, с която са установени задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за процесните имоти и лихви върху таксата, като издаден от лице без надлежно оправомощаване, се явява нищожен. Касаторът оспорва извода на първостепенния съд и за доказано осъществяване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по депониране и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на О. В. по отношение на процесните имоти, собственост на П. П.. Твърди, че съдът неправилно е установил фактите по делото, без да обсъди липсата на доказателства досежно извършването на услугите и в противоречие с чл. 71 ЗМДТ в АУЗД са начислени такси, ведно със съответните лихви. На следващо място, касаторът излага доводи, че актът е издаден в нарушение на изискването за форма на индивидуалните административни актове, с които се установяват публичните държавни и общински вземания по ДОПК и в тази връзка оспорва достигнатите от съда изводи. Сочи, че в АУЗД е посочено единствено ТБО и ДНИ, без конкретизация и информация за обектите, недвижимите имоти, за които са определени задълженията за ТБО и данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, в кое населено място, в коя част от територията на О. В. попадат те, за кои услуги общината е начислила таксата, като липсва и размерът на промила, с който е изчислен ТБО. В тази връзка поддържа, че този порок представлява особено съществено нарушение на изискването за форма на акта и води до невъзможност осъществяването на съдебна проверка за законосъобразност. На следващо място, касаторът твърди, че оспореният АУЗД е издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение целта на закона, като поддържа, че незаконосъобразно е издаден акт по реда на чл. 107 ДОПК, вместо да бъде проведена ревизия. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесния АУЗД.

Ответникът директорът на дирекция Местни данъци към О. В. чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ж. Х. в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е законосъобразността на АУЗД по чл.107, ал. 3 ДОПК № МД - АУ - 2144 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци при О. В. мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци към О. В. с който по отношение на П. П. за 2016 г. и 2017 г. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 2 078,96 лева главница и лихви в размер на 432,89 лева, задължения за данък върху превозните средства в размер на 20,00 лева главница и 4,28 лева лихви и задължения за ТБО в общ размер на 1 638,40 лева главница и лихви в размер на 344,83 лева, относно подадени от лицето 11 броя декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за недвижими имоти /земя и сгради/, находящи се в гр. Варна, район Одесос и район Аспарухово.

Възраженията на задълженото лице за нищожност на процесния АУЗД са отхвърлени като неоснователни. В тази връзка първоинстанционният съд излага мотиви, че към датата на издаване на акта длъжностните лица към О. В. имащи правомощия да действат като органи по приходите по чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, са определени със заповед № 4643/03.12.2018 г. /л. 27 - 29 от делото/, издадена от кмета на О. В. и видно от съдържанието й, издателят на оспорения АУЗД е сред лицата, които са определени да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. В тази връзка съдът обосновава извод, че актът е издаден от компетентен орган и не е налице основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК за прогласяване неговата нищожност.

Първоинстанционният съд е приел процесния акт за издаден в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. За безспорно установено приема, че административното производство, приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало във връзка със заявление на П. П., с което е декларирал пред О. В. че притежаваният от него автомобил Ауди 80 с peг. № [рег. номер] е регистриран на територията на О. А. от 28.05.2012 г., където са внасяни и дължимите за него данъци. С оглед представените в тази връзка доказателства, по реда на чл. 133, ал. 2 ДОПК е изменен предходно издаден АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД - АУ - 4977 1 от 22.05.2018 г. (л. 30 34 от делото). С оглед изложеното, първостепенният съд обосновава извод за наличието на материални предпоставки за издаване на оспорения АУЗД.

Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за данък върху превозните средства, ДНИ и ТБО.

Относно установените задължения за данък върху превозните средства решаващият състав приема, че в случая не се оспорва, че за процесните периоди, ремарке с peг. № [рег. номер], за което са установени задължения с оспорения АУЗД, е собственост на П. П. и липсват данни регистрацията на ремаркето да е прекратена. Не се установява според съда и наличието на хипотези, изключващи задължението за заплащане на данъка. По аргумент от чл. 40, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на О. В. в относимата по време редакция, съдът приема, че с АУЗД правилно са установени размерът на главницата на публичното задължение и размерът на акцесорното задължение, каквото се явяват лихвите и в тази част жалбата на лицето е отхвърлена като неоснователна.

По отношение на задълженията за ДНИ за процесните периоди първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, в това число нотариални актове, декларации по чл. 14 ЗМДТ и справка от регистъра на Службата по вписванията - Варна, се установява по категоричен начин, че лицето е собственик на имотите (земя и сгради), като за някои от тях се установява, че са придобити и се владеят в условие на съпружеска имуществена общност /СИО/ с неговата съпруга С. П., т. е. при равни квоти /50% на 50%/.

Във връзка с изясняване на фактите по отношение на данъчните оценки на декларираните имоти, за които с процесния АУЗД са установени задължения по ЗМДТ и съответно - правилно ли е установен размерът на тези задължения, в хода на съдебното производство са назначени съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава. Заключенията на вещото лице са кредитират от съда като компетентно и безпристрастно дадени. Съставът намира за релевантно за изхода на спора заключението на експерта по първата експертиза, като същевременно не приема за релевантно заключението по допълнително поставената задача. Горното съдът мотивира с обстоятелството, че с глед установените от експерта обстоятелства, подадените от П. П. коригиращи декларации по чл. 14 ЗМДТ не са въведени в масива от данни на дирекция Местни данъци при О. В. по вина на самото лице. Експертът е установил, че коригиращите декларации са подадени от Панайотов чрез пощенски оператор, като до него е изпратено уведомително писмо /л. 176 от делото/, с което на основание чл. 103, ал. 1 ДОПК, лицето е поканено да се яви в общинската администрация с указание да представи документи, удостоверяващи настъпилите промени в подлежащите на деклариране данни. Същото е върнато с отбелязване пратката не е потърсена от получателя /л.178 от делото/. Предвид непредставянето на доказателства за настъпили промени в подлежащите на деклариране данни, според съда за органа не е възникнало задължение да впише в базата данни декларираните корекции, респективно приема, че публичните задължения правилно са определени в съответствие с първоначално декларираните данни. Според съда не следва да се взема предвид и обстоятелството, че имотът на [улица], [адрес] е основно жилище за Панайотов и съпругата му, тъй като това обстоятелство също подлежи на деклариране с декларацията по чл. 14 ЗМДТ, а видно от доказателствата по делото, такова отбелязване липсва досежно който и да е от имотите, извод, потвърден и от вещото лице при изготвяне на експертизата.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд приема, че данъчната оценка на имотите, която изпълнява ролята на данъчна основа за облагане, е определена правилно, като е съобразено и обстоятелството, че по отношение на някои от имотите П. П. е собственик на 1/2 идеална част, в условие на СИО.

Във връзка с установения с процесния АУЗД размер на задълженията за ТБО съдът приема, че страните не спорят, че услугите, за които се дължи ТБО, са предоставяни от общината за релевантните данъчни периоди и обосновава извод, че същият е изчислен съобразно размера на таксата, определен от Общински съвет - Варна за всяка година като са отчетени и трите компонента.

В обобщение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че размерите на дължимите ДНИ и ТБО за процесните имоти за 2016 г. и 2017 г. са точно определени от органа по приходите, с оглед на което оспореният АУЗД в тази му част приема за законосъобразен.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.

1.Неоснователен е доводът на касатора, че оспореният акт в частта, в която са установени задължения за ТБО е нищожен, поради липсата на нарочна заповед за оправомощаване на длъжностното лице, издало оспорения акт.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 ЗМДТ). Съответно чл. 9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4 ал. 1 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове.

По делото е представена заповед № 4643/03.126.2018 г. на кмета на О. В. с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ Ц. Б. старши инспектор Контролно ревизионни дейности, издател на процесния АУЗД, е определена, в качеството на орган по приходите, да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци и ТБО с права и задължения на орган по приходите. В действителност, в цитираната заповед на кмета липсва изрично позоваване на относимата разпоредба досежно компетентните да установят задълженията за ТБО органи, но с оглед съдържанието на чл. 9б ЗМДТ следва да се приеме, че тази компетентност произтича пряко от закона и не е неоходимо издаването на нарочна заповед за определяне на компетентните служители от общинската администрация за установяване, обезпечаването и събирането на местните такси.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че в случая следва да се проведе ревизионно производство. Способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, регламентирани в ДОПК и приложими по отношение установяването на местните данъци и такси са предварително установяване по реда на чл. 107 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като липсва законова регламентация за спазване на някаква поредност при избора за вида на производството. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото и по аргумент от чл. 107, ал. 3, изречение трето, предложение четвърто ДОПК, са налице предпоставките за провеждане на производство по служебно установяване на задължения по данни от декларации, тъй като са налице невнесени данъчни задължения, които се определят като размер по декларацията и няма данни за провеждането на ревизия, съответно да е издаден ревизионен акт.

2. По отношение на прилагането на материалния закон касационната инстанция намира изводите на Административен съд - Варна досежно установените задължения за ДНИ, определени с процесния АУЗД по отношение на П. П., за правилни и обосновани. Лицето е собственик на земи и сгради и същото се явява задължено лице за ДНИ по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Имотите са урегулирани и попадат в строителните граници на гр. Варна и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се облагат с ДНИ.

Правилно и въз основа на събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд приема, че при липсата на депозирани от лицето коригиращи декларации за настъпили промени в подлежащите на деклариране данни, в това число декларирането на имот на [улица], [адрес] за основно жилище на данъчнозадълженото лице, публичните задължения са определени в съответствие с първоначално декларираните от лицето данни.

3. Необосновано в касационната жалба се поддържа становището, че при издаването на оспорения АУЗД е допуснато съществено нарушение на изискването за форма. В АУЗД конкретно са посочени декларациите по чл. 14 ЗМДТ, както и партидните номера на имотите, включително техните данъчни оценки и характеристики. Освен това в акта е описана и подадената от лицето декларация по чл. 54 ЗМДТ. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че на основание чл. 53 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ П. П. дължи данък върху превозните средства и ДНИ за притежаваното от него пътно превозно средство - ремарке и недвижими имоти. Решението в тази част е правилно и следва да остане в сила.

4. По отношение на установените с оспорения АУЗД задължения за ТБО, на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ собственикът на недвижимите имоти дължи и ТБО.

Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт се отнасят основно до задълженията за ТБО за процесните периоди 2016 г. 2017 г., установени с процесния АУЗД. По аргумент от чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

От друга страна, в чл. 71 ЗМДТ /в относимата по време редакция, в сила от 01.01.2014 г./, е определено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци когато няма такива.

С оглед изложеното, за да е дължима ТБО и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, е необходимо услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци.

В случая изводът на първоинстанционния съд, обоснован с оглед липсата на оспорване от страна на лицето на АУЗД в тази част, че по делото е доказано фактическото престиране на услугите, е неправилен. По делото това обстоятелство е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на спора в тази част. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването, че услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места са реално извършвани от общината по отношение на имотите на лицето за процесните периоди, е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства, установяващи, че трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни по отношение на имотите на П. П., с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и спорът в тази част е останал неизяснен от фактическа страна.

Гореизложеното налага извода за основателност на касационната жалба на П. П. в тази част, като обжалваният съдебен акт в тази част следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на АС Варна за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да задължи ответника да комплектова цялата административна преписка с доказателства /заповедите на кмета на О. В. относно районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на О. В. утвърдената план сметка за всяка една от процесните години относно разходите за отделните услуги, както и доказателства за направените разходи от общината относно сметосъбиране и сметоизвозване, за депониране на отпадъци, за миене, метене и почистване на обществени места, за закупуване на съдове за битови отпадъци, за процесните периоди. След събиране на всички доказателства по делото Административен съд - Варна дължи произнасяне по спорния предмет, като формира мотиви относно законосъобразното или не определяне на размера на задълженията за ТБО /за отделните услуги/ с процесния АУЗД.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 553,61 лева, съответен на материалния интерес в частта на АУЗД, окончателно оставена в сила с настоящия съдебен акт.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с отменителната част на съдебното решение по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 АПК и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 122 от 10.02.2022 г. по адм. дело № 1111/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. П. срещу Акт за установяване задължения по декларация по чл.107, ал. 3 ДОПК № МД - АУ - 2144 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци при О. В. мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци към О. В. в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2016 г. до 2017 г. в общ размер на главница 1 638,40 лева и лихва 344,83 лева.

ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 10.02.2022 г. по адм. дело № 1111/2021 г. по описа на Административен съд - Варна в останалата му част.

ОСЪЖДА П. П., гр. Варна [ЕГН] да заплати в полза на О. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 553,61 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА