Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 4100 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез пълномощник Б. Г., против решение № 8/14.02.2022 г., постановено по адм. дело № 17/2022 г. по описа на Административен съд – Русе. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че исковата претенция е доказана, евентуално, оспорва размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Д. Н., чрез адвокат Р. М., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Налице са сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Неправилни и необосновани са изводите на съда за наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което решението следва да се отмени.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АС – Русе е образувано по предявен иск от Д. Н. против Национална агенция за приходите /НАП/, с който се претендира обезщетение в размер на 300 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред пред директора на ТД на НАП – Варна на разпореждане с изх. № С190018-125-0204961 от 16.07.2019 г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в същата дирекция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на жалбата против разпореждането на директора на ТД на НАП – Варна.

С обжалваното решение Административният съд – Русе е осъдил НАП да заплати на Д. Н. сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП – Варна на разпореждане с изх. № С190018-125-0204961 от 16.07.2019 г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в същата дирекция, ведно със законната лихва, но не така както е претендирана, а считано от датата на отмяната на оспорения акт пред съда до окончателното изплащане на сумата.

Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменен като незаконосъобразен административен акт, заплатено в хода на обжалването му по административен ред адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на разпореждането. Посочено е, че адвокатското възнаграждение представлява имуществена вреда, която е настъпила във връзка с издаването на отмененото разпореждане. Решението е правилно.

Видно от доказателствата по делото, с решение № 4/05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 707/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, влязло в сила на същата дата като необжалваемо, е отменено разпореждане с изх. № С190018-125-0204961 от 16.07.2019 г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015 г., което е оставено в сила с решение № 270/05.09.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна, имащ качеството на решаващ орган по чл.267 от ДОПК.

Като доказателство в производството по исковата молба, към делото на АС - Русе е приобщено адм. дело № 707/2019 г. по описа на АС - Русе, от което е видно, че по време на разглеждането му е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие както в съдебното производство, така и в производството по административното обжалване на разпореждането на публичния изпълнител, но съдът не го е присъдил като е посочил, че страната може да го претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По горепосоченото дело е представен договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019 г. със страни Д. Н. и адвокат А. С., като в договора е записано, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие по повод обжалване на разпореждане, постановено по изп. дело № 18150005624/2015 г. В т. III от договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой.

Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред административния орган във връзка с оспорването на разпореждане с изх. № С190018-125-0204961 от 16.07.2019 г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в ТД на НАП - Варна.

Следва да се посочи, че в законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването. В ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“. При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Отмененото разпореждане на административния орган и договорът за правни услуги се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – правната защита не би била ангажирана, ако не е било издадено разпореждане с изх. № С190018-125-0204961 от 16.07.2019 г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна. Тук по аналогия приложение намира и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, съгласно което адвокатското възнаграждение е дължимо и се явява пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на ищеца административен акт. В процесния случай Д. Н. може да възстанови направените разходи за производството по обжалване на разпореждането по административен ред, които разходи безспорно са намалели имуществото му, само по реда на ЗОДОВ, с искова претенция за обезщетяването им.

По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, които съгласно приложен списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022 г., са в размер на 300 лева, заплатени в брой.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/14.02.2022 г., постановено по адм. дело № 17/2022 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на Д. Н., [ЕГН], разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА