Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 4108 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Ш., А. Ш. и А. Ш., тримата с адрес в гр. Асеновград, чрез процесуален представител срещу частта от решение №42/11.01.2022 г., постановено по адм. дело №2815/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата им против частта по т.1 от решение № ППН - 01 -451/31.08.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и са осъдени да заплатят разноски. Касаторите поддържат в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - постановена при съществени съдопроизводствени нарушения, необоснована, навежда доводи и за нарушения на приложимото материално право, иска отмяна на обжалваната част от решението, отмяна на обжалваната част от решението на КЗЛД, постановяване на премахване на камера 2 и камера 3 и присъждане на всички направени по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касаторите.
Ответникът по касационна жалба - В. А., с адрес в гр. Асеновград, чрез процесуален представител в писмена молба, иска оставяне на решението в сила.
Ответникът по касационна жалба - Н. А., с адрес в гр. Асеновград, не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по част от формулираните в нея касационни основания.
За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че обжалваната част от решението на КЗЛД, с която е оставена без уважение жалбата на Стефан, Ани и А. Шенкови, срещу камери №2 и №3 на фасади на сгради в съсобствен между Шенкови и Ангелови имот със съсобствена триетажна жилищна сграда и други постройки, монтирани от Ангелов, без съгласието на Шенкови, е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и притежава необходимите реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Изложил е доводи, че липсва обработване на лични данни, тъй като видеозаснемането е при извършване на изцяло лични или домашни занимания, поради което липсва нарушение на Регламент (EC)2016/679 и Закона за защита на личните данни и обжалваната част от решението на КЗЛД е в съответствие с материалното право и целта на закона. Решението е неправилно.
Основателно е оплакването за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение поради оставянето без уважение искането на Шенкови за назначаване на съдебно - техническо експертиза в съдебно заседание на 19.11.2021 г., което да се произнесе по спорния въпрос относно броя на камерите - 3 или 4, техният вид, къде се осъществява наблюдението, на какъв носител, има ли данни за срока, за който се пазят тези видеа. Фактите, които са искали да установят Шенкови са от значение за решаване на правния спор, а пред КЗЛД не са събрани доказателства за всички тях. Видно от административната преписка в нея се съдържат констативен акт и констативен протокол, в който единствените установени по надлежния ред при оглед на място факти са местоположението на три броя камери и насочеността им. За част от останалите правно релевантни факти - записване, срок на съхранение, изтриване, свързаност с интернет на камерите и т. н. в протокола има позоваване на становището на ответниците - Ангелови. В случая обаче единственото становище от Н. А. на л.52 е изготвено от представляващия го адвокат, поради което същото има качество единствено на становище на страна по същество в производството пред КЗЛД, не и на пояснение на страна в административното производство по чл.45, ал.2 АПК, което да е годно доказателствено средство. Отказът да бъде уважено доказателственото искане за правно релевантни факти, за които липсват други годни доказателствени средства освен, че е нарушило правото на защита на Шенкови, но е довело и до липса на подкрепени от доказателства фактически установявания в мотивите на съдебното решение - а именно до неговата необоснованост.
Основателно е и оплакването за второто твърдяно от касаторите съдопроизводствено нарушение - частична липса на мотиви в съдебното решение относно посочените по - горе правно релевантни факти. Липсват и мотиви по посоченото от КЗЛД правно основание за оставяне без уважение на жалбата относно камара 2 и 3 - а именно, че в случая за администраторите на лични данни, като съсобственици на имота в обхвата на заснемане е съществувал легитимен интерес за обработване на личните данни на субектите, чиито лични данни се обработват. АС не е обсъдили нито дали има годни доказателства и доказателствени средства, сочещи на легитимен интерес от обработване и на личните данни на касаторите, какъв е този легитимен интерес, нито го е съпоставил с интересите, правата и свободите на субектите на данните - съсобствениците на имота, които не са дали съгласие за видеозаснемане, за да прецени дали е налице правното основание на чл.6, пар.1, бук. "е" от Регламент (EC)2016/679, на което се основава обжалваната пред него част от решението на КЗЛД.
Решението като неправилно в обжалваната част - необосновано и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и предвид разпоредбата на чл.222, ал.2, т.1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което да се отстранят допуснатите съществени съдопроизводствени нарушения, посочени по - горе. По претенциите за присъждане на разноски за касационното производство на основание чл.226, ал.3 АПК следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото, като вземе предвид и резултата по същество на спора.
Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваната част от решение №42/11.01.2022 г., постановено по адм. дело №2815/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на С. Ш., А. Ш. и А. Ш. против частта по т.1 от решение № ППН - 01 -451/31.08.2021 г. на Комисията за защита на личните данни и тримата са осъдени да заплатят разноски по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА