Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове:

ТЕОДОРА НИКОЛОВАИСКРА АЛЕКСАНДРОВАПЛАМЕН П. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 4142 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от Ю. Д. с адрес в гр. Сливница, на [улица], чрез упълномощен процесуален представител адв. П. В., искане за отмяна на основание чл. 239, т.1 АПК на Решение № 8763 от 20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1835 по описа на Върховния административен съд за 2021 година.

С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 5970 от 30.10.2020 г. по адм. дело № 1475/2019 г. на Административния съд София-град и Давидков е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

С доводи за неправилност на решението на касационната инстанция, чиято отмяна се иска, се твърди, че същото е постановено при неустановяване на обективната истина по делото, предвид невъзможността на Давидков да се позове на документ „Вътрешни правила за издаването на АУПДВ и РФК на ДФ „Земеделие“ (Вътрешни правила/Правила/та), утвърдени на 25.07.2018 година. Искателят сочи, че е научил за тези Правила във връзка с негово Заявление за достъп до обществена информация, вх. № 06-2-001-6500/24 от 08.12.2021 г. по описа на ДФЗ и взето от изпълнителния директор на Ф. Р. № 06-2-001-6500/24+1 от 29.12.2021 г. за предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Счита, че Вътрешните правила, станали му известни едва на 17.03.2022 г. се явяват ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Твърди, че обжалваният от него в първоинстанционното производство Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0/01893/2/01/04/01 от 01.10.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ – гр. София е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изразява становище, че след като процедурата по издаване на процесния АУПДВ е започнала през месец март 2018 г., приложим за установяване на вземането на ДФЗ е Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕСИФ), като административният орган е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не обжалвания пред първата инстанция АУПДВ. Аргументира се, че документ „Вътрешни правила за издаването на АУПДВ и РФК на ДФ „Земеделие“ има характер на вътрешноведомствена нормативна уредба, която е оказала влияние върху допуснатото от директора на Областна дирекция на ДФЗ – гр. София съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че тези Правила е следвало да бъдат представени в първоинстанционното производство от ответника по искането за отмяна, респ. приобщени към доказателствения материал по делото, като по този начин е щяло да се установи, че нито те, нито процесният АУПДВ съответстват на приложимия материален закон, съответно да се потвърдят оплакванията му пред първата инстанция за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила и жалбата му срещу АУПДВ № 23/06/1/0/01893/2/01/04/01 от 01.10.2018 г. би била уважена. С тези доводи, иска отмяната на влязлото в сила решение на касационната инстанция и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно, иска отмяната на Решение № 8763/20.07.2021 г. по адм. дело № 1835/2021 г. на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 3, предл. второ АПК, ако настоящият състав на касационната инстанция прецени, че изложените в искането за отмяна правни и фактически доводи са относими към тази разпоредбата на кодекса. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в съответствие с изхода на делото. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по искането за отмяна – директорът на Областна дирекция на ДФЗ – гр. София със седалище и адрес на управление в София, на [улица], чрез гл. юрк. А. И., представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК, с което го оспорва, като неоснователно и недоказано, алтернативно – като недопустимо. Иска отхвърлянето му или оставянето му без разглеждане.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като обсъди доводите на страните и взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Установява се по делото, че с решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 5970/30.10.2020 г. по адм. дело № 1475/2019 г. на Административния съд София-град, трето отделение, 60 състав, с което е отхвърлена жалбата на Ю. Д. срещу АУПДВ № 23/06/1/0/01893/2/01/04/01 от 01.10.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ – гр. София. С този АУПДВ, на Давидков, в качеството му на бенефициент по Договор № 23/06/1/0/01893 от 13.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за развитие на стопанства на млади земеделски стопани, с изключение на дейности свързани с производството на тютюн, е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по цитирания договор и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на касационната инстанция се е съгласил с решаващите изводи на първата инстанция, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство по издаването му и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Отхвърлил е, като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател, че процесният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Отграничил е двете самостоятелни административни производства пред ДФЗ по прилагане на мерките от ПРСР 2014-2020 г. и изследвал подробно производствата, свързани с разходите по тази Програма по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и ЗУСЕСИФ, според правната уредба, действаща от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/03.01.2018 г.). Преценил е, че проучването на тези въпроси е относимо към установяването на публичните вземания, произтичащи от прилагането на мерките от ПРСР 2014-2020 г. и към реда за издаване на административни актове – чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на АУПДВ по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Формирал е решаващия извод, че, в конкретния случай, за установяване на публични държавни вземания е приложим редът по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не реда по ЗУСЕСИФ.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява искането за отмяна като неоснователно.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на присъдено нещо (СПН), т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Тя се явява извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения и определения, като неправилността не се дължи на грешка на съда или на страните по делото, а се състои в несъответствие на съдебния акт с действителното фактическо положение и е резултат от изчерпателно изброените в нормата на чл. 239, от т. 1 до т. 6 АПК причини. Доколкото производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение/определение засяга стабилитета на съответния съдебен акт, основанията за отмяна, визирани в разпоредбата чл. 239 АПК, са посочени от законодателя изчерпателно, а приложението им следва да стриктно.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. „Нови обстоятелства” по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било „висящо“. „Нови писмени доказателства” по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новите обстоятелства, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото, т. е. такива които биха довели до различно разрешение на правния спор.

В конкретния случай, като ново писмено доказателство, се сочат „Вътрешни правила за издаването на АУПДВ и РФК на ДФ „Земеделие“, утвърдени на 25.07.2018 г. По същество оплакването на искателя е, че, ако цитираните Правила са били част от доказателствения материал по делото, съдът е щял да приложи правилно материалния закон.

Соченият от искателя документ, не е доказателство. Вътрешните правила на административния орган са без значение за установяване на фактическата обстановка по спора, каквато е задачата на доказателствата по делото. Правилата( които не са представени по делото), на които се позовава искателят, касаят указания по процедурата, която се следва от компетентните органи при издаване на АУПДВ и РФК ( това става ясно от Решение № 06-2-001-6500/24+1/29.12.21г. на изпълнителния директор на ДФЗ, представено по делото на лист 10 от настоящото дело). Преценката на съда относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт включва и преценка относно приложимия закон, респективно приложимата процедура за издаването на акта. В случая такава е направена от съда и сочените от искателя вътрешни правила, не биха я повлияли.

Следователно, сочените от искателя вътрешни правила не са нито доказателство, нито са от съществено значение за изхода на делото.

По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, Първа колегия, приема, че не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 8763/20.07.2021 г. по адм. дело № 1835/2021 г. по описа на Върховния административен съд и искането на Ю. Д. по тази точка следва да се отхвърли.

По отношение на отменителното основание по чл. 239, т. 3, предл. второ АПК, на което се позовава искателя:

Съгласно чл. 239, т. 3 АПК влязлото в сила съдебно решение/определение подлежи на отмяна, когато е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Очевидно е, е сочените „Вътрешни правила за издаването на АУПДВ и РФК на ДФ „Земеделие“, утвърдени на 25.07.2018 г. не осъществяват хипотезата и на тази точка от чл.239 АПК.

Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. На основание чл. 249 АПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Ю. Д. следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер от 100, 00 лв.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ю. Д. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на Решение № 8763/20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1835/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Ю. Д. с [ЕГН] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ 100, 00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. Н. п/ И. А. п/ П. П. п/ МАРИЯ РАДЕВА