Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН Р. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 4118 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Е. Е. М. ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Н. Я., чрез процесуален представител адв. Т. Г., срещу Решение № 249 от 14.01.2022 г., постановено по адм. д. № 2308/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което, считано от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. е актуализирана преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с електрическа мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 289,78 лв./MWh, без данък добавена стойност (ДДС).
Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.
Посочва, че първоинстанционният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест между страните, доколкото КЕВР следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което в случая не е направено – административната преписка, мотивите на оспореното Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на КЕВР и мотивите на обжалвания съдебен акт не съдържат информация как КЕВР е определила актуализираната преференциална цена на електрическата енергия, произведена от биомаса.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал обстоятелствата по делото и прилагането на закона към установените факти. Обосновава неправилност на изводите на съда, че оспореното решение на КЕВР е мотивирано, при положение, че административния орган не се е съобразил с тълкуванията на съда, дадени с решение № 5990 от 19.10.2018г. на АССГ и решение № 10274 от 03.07.2019г. на ВАС, с които е отменено Решение № Ц-17 от 01.07.2017г. на КЕВР в частта му по т.VII.2, като незаконосъобразно и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. Не споделя и изводите на АССГ, че в случая не е необходимо провеждането на открито заседание на КЕВР, съгласно чл.13, ал.3, т.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Сочи, че в Решение Ц-6 КЕВР допуска същия порок, заради който е отменено Решение Ц-17, а именно – не посочва основанията си за извършените изчисления, нито излага ясни и разбираеми мотиви за взетото решение. В Решение Ц-6 КЕВР е използвала същите неправилни и необосновани изходни данни, като и в Решение Ц-17 – влажността и калоричността на използваната суровина, приетия процент за КПД и заложената мощност в приетия от КЕВР финансов модел, който финансов модел не е приет с решение на КЕВР.
Касаторът пояснява, че тези обстоятелства не са взети предвид от АССГ, от което следват и неправилните му изводи - неправилно не са кредитирани заключенията на двете съдебни експертизи, като погрешно се приема, че същите разглеждат стойности индивидуално за централата на жалбоподателя, а не за група централи. Решаващият съд превратно е тълкувал и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), приемайки, че коефициентът за изменение на преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от биомаса, не се прилага към цялата цена, при положение че този коефициент следва да се приложи към цялата стойност на преференциалната цена, определена от КЕВР с предходни решения.
Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и на Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на КЕВР, като преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като се претендират и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от управителя Ялъмов и процесуален представител адв. Г., които поддържат касационната жалба и молят за нейното уважаване.
Ответникът - КЕВР, чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Р. Р., оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд и в писмени бележки, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение да прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Ответникът - „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез упълномощен процесуален представител юрк. А., оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение да прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Ответникът – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, въз основа на които е формирал законосъобразни изводи. Обобщил е, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Еко енерджи мениджмънт“ ООД, гр.София против Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на КЕВР, с което, считано от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. е актуализирана преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, определена с решение № Ц-19/28.06.2013 г. на КЕВР, произведена от електрически централи с електрическа мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 289,78 лв./MWh, без ДДС.
Установява се, че „Е. Е. М. ООД има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник под 5 МW (биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци с комбиниран цикъл). В качеството си на такъв, на 02.05.2012 г. дружеството сключва с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД Договор № 3130000185 за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, а на 30.09.2013 г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа при общи условия. На 10.10.2013 г. между „Е. Е. М. ООД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД бил сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1085 за енергиен обект, находящ се в поземлен имот (ПИ) 061057, местност „Кутлата“, землище на с. Сърница, община Велинград, въведен в експлоатация на 28.10.2013 г..
Първоинстанционният съд е установил, че административното производство пред КЕВР е образувано след постановяване на Решение №5990 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 8300/2017 г. по описа на АССГ. С него е отменено Решение № Ц-17 от 01.07.2017 г. на КЕВР, в частта му по т. VII.2., с която, считано от 01.07.2017 г. се актуализира преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци /комбинирано производство/, като се определя такава в размер на 289,78 лв./MWh, без ДДС и е върнал преписката на КЕВР за ново разглеждане при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Основните аргументи, обосновали извода на АССГ за отмяна на Решение Ц-17 от 01.07.2017 г., са били несъответствието му с изискването на чл. 59, ал. 2 АПК за форма и съдържание на акта, липсата на мотиви относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е определена преференциалната цена, липса на доказателства за начина, по който е получена сумата на експлоатационните разходи, разходите за амортизации и нормата на възвръщаемост на капитала, липсата на задълбочено изследване относно разходите за труд и работна заплата и разходите за транспорт.
Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 10274 от 03.07.2019г., постановено по адм. д. № 3407/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
В изпълнение на посочените съдебни решения председателят на КЕВР издал Заповед № З-Е-222 от 24.10.2019 г. за сформиране на работна група със задача да извърши проучване на данните и документите, свързани с актуализирането на преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл и въз основа на резултатите от направеното проучване да изготви доклад и проект на решение. Работната група, въз основа на технико-икономически анализ на стойността на ценообразуващите елементи – разходите за: суровини за производство на енергия, за горива за транспорта и за труд и работна заплата, изготвила доклад с вх. № Е-Дк-112 от 04.02.2020 г. по описа на КЕВР, с предложение за актуализиране, считано от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. на преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 289,78 лв/MWh, без ДДС, ведно с ценообразуващите й елементи.
На 06.02.2020 г. било проведено закрито заседание на КЕВР, на което с 6 гласа „за“, от които 4 гласа на членове на Комисията със стаж в енергетиката, е взето спорното решение.
Към административната преписка са приложени отразените в доклада и оспореното решение: писмо с вх.№ Е-03-13-3 от 16.05.2017г., с което министъра на земеделието, храните и горите е уведомил КЕВР за средния индекс на изменението на средната цена на дървесината за технологическа преработка и дърва за горене за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2017г. спрямо периода от 01.04.2015г. до 31.03.2016г., който е в размер на 0,7 % ; писмо с вх. № О-05-00-2 от 15.05.2017г. на Председателя на НСИ, с което се уведомява КЕВР, че процентното изменение за 2016 г. спрямо 2015 г. на цените на горивата за транспорт е в размер на „-11,6 %“ и писмо вх. № № О-05-00-2 от 15.05.2017г. на Председателя на НСИ, с което се уведомява КЕВР, че процентното изменение за 2016 г. спрямо 2015 г. на средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е в размер на 9,5 %.
В първоинстанционното производство са допуснати, изслушани и приети основна и допълнителна съдебна техническо-икономическа експертиза - оспорени от КЕВР и разширена съдебно технико-икономическа експертиза – неоспорена от страните.
Вещото лице по основна и допълнителна съдебна техническо-икономическа експертиза посочва, че при определяне на процесната цена на електрическата енергия /ЕЕ/ спрямо предходния ценови период / 01.07.2016г.- 30.06.2017 г./ в разрез с нормативната уредба, несъответстващо са изменени следните константни /по отношение на жалбоподателя, считано от 01.07.2013г./ параметри:
-работни часове на ТЕЦ, годишно: от 6000 на 7000 часа/годишно;
-произведена ЕЕ: от 15000 на 17500 МВтч./годишно;
-ЕЕ за собствени нужди на ТЕЦ и трансформация: от 1500 на 1750 МВтч./годишно;
-нетна ЕЕ за продажба; от 13500 на 15750 МВтч./годишно;
-електрическа ефективност на ТЕЦ (КПД ЕЕ%): от 30% на 24%;
-калоричност на суровината: от 3700 на 2600 ккал/кг;
-% на разходите за ремонт от инвест. разходи: 1%(изменен впоследствие)
Несъответстващо е изменен и променливия параметър - цена на суровината (дървесен чипс) от 46 на 75 лв./тон.
Вещите лица по разширената съдебно технико-икономическа експертиза сочат, че цените на ЕЕ формирани при коректно прилагане на ценовия модел на КЕВР не съответстват на тези определени от КЕВР за процесния период, като потвърждават констатираните несъответствия по отношение на посочените по-горе показатели.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел от правна страна, че Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, установено в разпоредбата на чл. 59 АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и при съобразяване на посочените по-горе решения на АССГ и на Върховния административен съд.
Направил разграничение между административното производство за определяне на нова цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници и административното производство за актуализиране на преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от биомаса. В тази връзка, съдът счел за неоснователни доводите на дружеството - жалбоподател, относими към начина на формиране на коефициента, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл. 32, ал. 2, т. 6, 7 и 8 на ЗЕВИ. Мотивирал се с разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ и посочил, че преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, се актуализира от КЕВР ежегодно, в срок до 30 юни, като актуализацията се извършва с коефициент, отразяващ изменението на стойността само на следните ценообразуващи елементи: разходи за суровини за производство на енергия; разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата. Приел, че останалите ценообразуващи елементи са определени в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР в частта му по раздел I, т. 28, когато за първи път е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия за групата производители, в която попада централата на дружеството - жалбоподател. Извел извода, че след като Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., в посочената част, е влязло в законна сила, първоначалното определяне на цената и съответните ценообразуващи елементи, включени в нея, не могат да бъдат променяни, респ. тяхното преразглеждане в производствата по актуализиране на цени за групата производители се явява недопустимо. Отразил и че в законна сила са влезли и последващите актуализации на цената за процесната група производители, извършени през 2014 г. и 2015 г.
Решаващият съд приел, че в решението на КЕВР са използвани правилни и обосновани изходни данни, като са спазени указанията на съда – налице е подробно описание въз основа на какви данни е изчислен коефициентът по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, както и начинът на неговото формиране.
Въз основа на данните от заключенията на вещите лица и анализ на използвания от КЕВР финансов модел посочил, че количеството суровина правилно е било определено, тъй като калоричност от 2 600 kcal/kg съответства на допустимите осреднени нива на влажност на суровината, а със заложения показател за влажност на суровината от 15 %, отчитайки извършените корекции на КПД и калоричност на суровината, ефектът от използването на суровина с по-висока влажност от заложения в изчисленията се неутрализира. Отчел и обстоятелството, че административния орган е определил цената по чл.32, ал.1 от ЗЕВИ за група производители, а не цена за отделните централи, като се отчитат спецификите на всеки един производител.
Аргументирал се и, че при заложени влажност и калоричност, които не отговарят на конкретните такива, дружеството е в състояние, чрез последващо изсушаване, да достигне до параметрите, заложени в модела и посочил, че използването на подобни решения, с оглед увеличаването на производителността и намаляването на разходите, е въпрос на управленско решение и анализ „разходи - ползи“.
По отношение на възраженията на „Е. Е. М. ООД за приетата от КЕВР средна годишна продължителност на работа на инсталации с директно изгаряне от 7 000 часа, съдът отчел, че цените не се определят за конкретна електроцентрала, каквото било твърдението на дружеството, а за група такива. По тази причина направил извод, че Комисията обосновано е приела среден размер на стойностите на съответните ценообразуващи елементи.
Не уважил и оплакванията, че конкретно по отношение на процесната електроцентрала, са необходими повече суровини за производството на 1 MW електрическа енергия. Приел е, че аргументите на дружеството - жалбоподател по това оплакване са свързани с конкретни управленски решения на собственика на електрическата централа и икономически факти, които не подлежат на преценка в административното производство.
По изложените съображения, съдът отхвърлил жалбата.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ КЕВР не е провел открито заседание.
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия не съдържа процесуални норми по отношение на производствата за определяне на преференциалните цени по ЗЕВИ, а в регламентираните в чл.13, ал.5, т.2 от ЗЕ открити заседания на КЕВР се разглеждат заявления или искания, свързани с утвърждаване на цени, каквото не е настоящото производство, инициирано от КЕВР на основание чл.32, ал.4 от ЗЕВИ. В тази насока е и константната съдебна практика.
Установява се, че със Заповед на председателя на КЕВР е сформирана работна група със задача, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебните решения, да извърши проучване на данните и документите, свързани с актуализирането на преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл. Въз основа на резултатите от направеното проучване е изготвен доклад от 04.02.2020 г. и проект на решение, а самото решение е прието при спазване изискванията на чл.13, ал.3 от ЗЕ.
Независимо от спазването на процедурата по приемане на Решение №Ц-6 от 06.02.2020 г. на КЕВР, настоящият състав намира същото за незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:
Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗЕВИ (ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013 г.) електрическата енергия /ЕЕ/ от възобновяеми източници се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от двадесет години - за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, както и за електрическата енергия, произведена от биомаса, който срок започва да тече от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, съответно от датата на въвеждане в експлоатация на първия етап, при поетапно въвеждане в експлоатация, за енергийни обекти, въведени в експлоатация, и инсталации, монтирани след 31 декември 2015 г., сроковете за изкупуване се намаляват със срока от тази дата до датата на въвеждането в експлоатация, съответно монтирането. В тази връзка, както правилно е приел и първоинстанционния съд, изменение на определените по този ред преференциални цени е допустимо, само когато се установи съществено изменение на ценообразуващ елемент в периода от 30 юни на една календарна година до 30 юни на следващата календарна година, т. е. по-рано, по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕВИ, като се актуализира цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 на чл. 32 ЗЕВИ, а именно: разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата.
Няма спор между страните, че централата за производство на ЕЕ от биомаса на касатора е въведена в експлоатация на 28.10.2013 г. и следователно касаторът се ползва от насърченията по чл.18, ал.1, т.6, т.7 и т.8, както и тези по чл.31 и чл.32 от ЗЕВИ.
Спорният по делото въпрос е дали КЕВР правилно е определил преференциалната цена и коефициента за нейната актуализация с атакуваното решение и в тази връзка изпълнил ли е указанията на съда, дадени в Решение № 5990 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 8300/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение №10274 от 03.07.2019 г., постановено по адм. д. № 3407/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
Независимо, че КЕВР възпроизвежда извадки от посочените съдебни решения, с които е отменено Решение № Ц -17 от 01.07.2017 г. на КЕВР и че при определяне на стойността на ценообразуващите елементи по чл.32, ал.2, т.6, т.7 и т.8 от ЗЕВИ се позовава на данни от Министерство на земеделието, храните и горите и Националния статистически институт, в съответствие с изискванията на чл.32, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗЕВИ, регулаторният орган не е изпълнил всички указания на съда.
Отново не е направен анализ на фактическите установявания, които да обосноват приетите изводи за размера на актуализираната преференциална цена, поради което повторно няма яснота относно заложените от КЕВР влажност и разход на суровина за 1 МВтч. електрическа енергия, средната годишна продължителност на работа, електрическата ефективност /КПД/,в каквато насока са били указанията на съда.
От заключенията на назначените по делото експертизи се установява, че при определянето на процесната цена на електрическата енергия /ЕЕ/ спрямо предходния ценови период /01.07.2016г. - 30.06.2017г./ са изменени константни /по отношение на жалбоподателя, считано от 01.07.2013г./ параметри /заложени с първоначално определената, с решение № Ц-19/28.06.2013 г., преференциална цена/, в разрез с разпоредбата на чл.32, ал.4 от ЗЕВИ.
Експертите са констатирали несъответствия в параметрите: работни часове годишно; количество произведена ел. енергия, респ. количество ел. енергия за собствени нужди и трансформация; електрическа ефективност на инсталацията; енергийна стойност /калоричност/ на суровината за производство /дървесен чипс/ и цена на суровината за производство; неправилно определяне от страна на КЕВР на електрическата ефективност на ТЕЦ, т. е. коефициента на полезно действие по отношение производството на ел. енергия за процесната група ТЕЦ, респ. на ТЕЦ на касатора, представляваща отношение в % на продадената ел. енергия спрямо вложената в ТЕЦ енергия чрез изгаряне на биомаса /за ценовите модели/решения от 2013 – 2016 г. и от 2017 г. и номиналната стойност на електрическата ефективност на ТЕЦ на касатора и средностатистическа ТЕЦ от процесния тип/; несъответствие на заложените в ценовия модел на КЕВР показатели на дървесината, с показателите на дървесината, ползвана за производство на ел. енергия от ТЕЦ на касатора; неупоменаване на средногодишната продължителност на работа на ТЕЦ от типа на тази на касатора.
В процесното решение на КЕВР няма яснота досежно посочените несъответствия, как същите се отразяват на ценовия модел при определянето на преференциалната цена и отчетени ли са техническите параметри на централата на касатора, като единствена такава в групата. Неизлагането на мотиви в тази насока, препятства правото на защита на заинтересованите лица и съдебния контрол за материалната законосъобразност на акта.
Следва да се отбележи, че и в проведените разисквания в комисията, видно от протокола на проведеното закрито заседание, не се съдържа отговор налице ли е изменение на базови параметри и то при положение, че централата на касатора е единствената, която попада в групата инсталации до 5 МW.
Регулаторният орган не е изпълнил указанията на съда, дадени в Решение № 5990 от 19.10.2018 г., постановено от АССГ и Решение № 10274 от 03.07.2019 г. на Върховния административен съд, да посочи доказателства за начина, по който е получена сумата на експлоатационните разходи, разходите за амортизации и нормата на възвръщаемост на капитала и да изложи обосновка как е определен коефициента за актуализиране на преференциалната цена за конкретната група производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, при положение че касаторът е единствения производител в групата.
Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява, какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава.
В случая решението на КЕВР не отговаря на законовите изисквания, същото се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне.
При новото произнасяне КЕВР следва да съобрази изложените по-горе съображения във връзка с констатираните несъответствия и неизпълнението на дадените вече от съда указания и да постанови решение при съобразяване на конкретните специфики на процесната централа, като единствена в групата, съгласно техническите параметри посочени в експертизите и спазването на методиката на ценообразуване.
Като не е съобразил горното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране бъде отменено и делото, като преписка се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящето решение.
С оглед изхода от спора, на касатора следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство, съгласно представения списък, в размер на 1810 лв., от които 370 лв. заплатена Д.Т. и 1 440 лв., договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 249 от 14.01.2022 г., постановено по адм. д. № 2308/2020 г. по описа на Административен съд София – град, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на „Е. Е. М. ООД, с [ЕИК], гр.София, Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от Комисията за енергийно и водно регулиране, в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение, в едномесечен срок от връщането му.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Е. Е. М. ООД, с [ЕИК] направените по делото разноски в размер на 1810 /хиляда осемстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ И. Р. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА