Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 4199 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител срещу решение № 481 от 29.12.2021 г. по адм. дело № 483 по описа за 2021 г. на Административен съд – С. З. с което по оспорване от В. Ч. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/3172 от 16.07.2021г.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, респективно отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Ответната страна по касационната жалба - В. Ч. в писмено становище и в съдебно заседание оспорва същата. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение, АС – С. З. е взел предвид, че с решение № 281/03.07.2020г. на съда е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/2012 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие за селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 година ДФЗ, издадено след заявление за подпомагане от настоящия ответник. Решението е оспорено пред тричленен състав на Върховен административен съд /ВАС/ и същият го е оставил в сила, като е изложил мотиви за необоснованост на административния акт и липса на ясно посочени фактически основания, довели до издаването му.
На 16.07.2021 г. е издадено и процесното и отменено от АС – С. З. уведомително писмо с изх. № 01-6500/3172, като за да мотивира крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, административният орган в колона 7 е посочил, че не са спазени базови изисквания. В разясненията към съответните колони последният е посочил за нарушени разпоредбите на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009г. за условията за прилагане на мярка 214 АЕП" от ПРСР 2007 - 2013г., които регламентират че агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.).
Органът е посочил, че в съответствие с т. ІV "Изчисляване и налагане на намаления", втори абзац от "Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка АЕП от ПССР 2007 - 2013 г., утвърдена със заповед № РД-09243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните след изтичане на минималните периоди за преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 834/ 07 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетиране на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола /Регламента/, не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие /периода на преход/, като установеният размер се изключва от избираемия за подпомагане.
От така установената фактическа обстановка, АС – С. З. е отменил оспореното пред него уведомително писмо, като е посочил, че в нормата на чл. 13, ал 3 от Наредба № 11/2009г., съответствие с т. IV от утвърдената Методика със заповед от 2017г. на министъра на ЗХГ са посочени минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, но не и максималните такива за финансово подпомагане по мярка 214 АЕП" от ПРСР 2007 - 2013г., което само по себе си обуславя и липсата на основание за постановения отказ от подпомагане.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на административният съд. В оспореното уведомително писмо, цитираната по горе разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009г. е посочена декларативно, без да са изложени конкретни мотиви и съображения. В случая доколкото се отнася за орехови насаждения правилно в обжалваното решение е посочено, че относима е разпоредбата на чл. 36 от Регламента. Съобразно същата, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от Регламент № 889/2008г., трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, е най - малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. С оглед на цитираната правна уредба безспорно минималният преходен период за тази култура е три години. Първоинстанционният съд е посочил, че нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. препраща към периодите на преход към биологично производство, уредени в Регламента, но гласи, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 36 от Регламента, като съдът правилно е заключил, че няма разпоредба в Регламент 889/2008 г., нито в Наредба № 11 , която да посочва кои са максималните периоди на преход, тоест липсва изрична норма, която да сочи, че предвидените в Регламента минимални периоди на преход, са и максималните за финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 година. По този начин съдът обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, в което административният орган е приел минималния преходен период за дадената култура и за максимален такъв, което не съответства на смисъла на чл. 36 от Регламента.
Освен това следва да се отбележи, че в оспореното писмо не са посочени конкретно неспазени базови изисквания, така както е посочено в колона 7. С утвърдената със заповед на Министъра на земеделието и храните Методика не могат да се въвеждат за базисни изисквания условия, които не са нормативно регламентирани в Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ/ДВ бр. 29/17.04.2009 г. /. С Методиката е разпоредено, че не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие/периода на преход/ след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Недопустимо е с вътрешнослужебен акт, какъвто е Методиката, да се извършва първична правна уредба на базови изисквания като се дописва Наредба №11 и се създава правило, което не съответства на смисъла на европейското право. Нещо повече - в чл. 36 от Регламент № 889/2008 г. е посочен само минималния, но не и максималния период на преход. Допълнително в тази насока следва да бъде посочен и факта, че с влязло в сила на 14.03.2022 г. решение № 4822 от 15.04.2021 г., постановено по адм. д. № 9587/2020 г. по описа на Върховния административен съд е обявена нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед №РД 09-235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита за законосъобразни и правилни правните изводи на съда относно липсата на изложени конкретни съображения за отказ на основание посочената разпоредба на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013 г. Това обуславя оспореното уведомително писмо, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова същото е правилно отменено от административния съд, което обективира постановеното от последния решение като правилно и като такова същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответната страна, настоящият съдебен състав не следва да присъжда такива.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 481 от 29.12.2021 г. по адм. дело № 483 по описа за 2021 г. на Административен съд – С. З.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА