О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5921

София, 18.12.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 2070 по описа за 2025 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. Д. Ц., чрез адвокат А. Т., срещу въззивно решение № 1592 от 17.03.2025 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 7867/2024 г.

Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Софийски апелативен съд, чрез председателя на съда Д. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска на Ц. Д. Ц. против Софийския апелативен съд за осъждане на съда да заплати на ищеца сумата от 22 883 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г., представляваща разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което е следвало да получи съобразно индексацията на възнаграждението според диапазона на колони № 5 и № 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за същия период, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023 г. до окончателното издължаване .

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че след проведен конкурс и сключено между Ц. и Върховния касационен съд споразумение от 04.01.2017 г., служителят заел длъжността “главен експерт – инженер“, впоследствие - длъжността “Ръководител сектор “Експлоатация на сгради и съоръжения“. С протокол № 10 от 30.04.2020 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет възложил на административния ръководител на Апелативен съд - София стопанисването на Съдебната палата, находяща се в [населено място], [улица], като считано от 15.07.2020 г. освободил от същото задължение ВКС. Едновременно с това, Пленумът възложил на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС да извърши анализ на утвърдената щатна численост на ВКС и САС относно стопанисването на сградата на Съдебната палата и да предложи проект за обезпечаване на САС с необходимия щатен състав във връзка с дейностите по стопанисване, и съответно - намаляване на щата на ВКС, вкл. обсъждане на промяна в Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, в срок до 15.06.2020 г. С решения по т. 16.1 и т. 16.2 от протокол № 18 от заседание на СК на ВСС, проведено на 09.06.2020 г., Съдийската колегия съкратила 31 щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020 г. (в това число и щатната бройка на ищеца) и разкрила същите щатни бройки (включително тази на ищеца) при ответника САС. С решение по т. 16.3. от същия протокол колегията изрично посочила, че не възразява административните ръководители на ВКС и САС да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ, със запазване на размера на възнагражденията съгласно §1 ПЗР на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата (ППКДАС). С решение по т. 4.3 по протокол № 10 от 17.07.2020г., СК на ВСС отхвърлила предложението на председателя на САС от 22.06.2020 г. за изменение на чл. 11, ал. 1 ППКДАС, като се приеме, че по отношение на длъжностите от Раздел I ”Ръководни длъжности“ от раздел III “Обща администрация“ се прилагат колони № 5 и № 6 за служителите на Апелативен съд – София. В мотивите си за отхвърляне колегията изрично посочила, че съгласно §1 ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да бъдат индексирани до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. С решение по т. 13.1 от протокол № 27 от 01.12.2021 г. СК на ВСС препратила по компетентност на председателя на САС сигнал на непосредствения ръководител на Ц., като в мотивите си членовете на колегията изложили, че индексирането на възнагражденията следва да се извърши след изравняването на заплатите на прехвърлените служители с тези за съответното ниво, в случая – апелативно, или първа група по КДАС, а председателят на съда може да разреши казуса чрез различни способи, вкл. поощряване с цел стимулиране на съдебните служители. Със заповед № А-1102/01.12.2020 г. на председателя на САС, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/09.06.2020г., на основание чл. 19, ал. 1 ПАС, е утвърдена структурата на администрацията на САС, като отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ има 38 щ. бр., 1 от които Ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ (длъжността, която служителят заемал и във ВКС). С протоколи на СК на ВСС от 2020, 2021, 2022 и 2023 г. колегията ежегодно утвърждава Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата за съответната година, като възнагражденията на служителите от Раздел I, „Ръководни длъжности“, „Ръководител сектор“ във ВКС и ВАС се определят в диапазона на колони № 5 и № 6 (от - до), а за съдилищата от първа група (където попада САС) - в диапазона на колони № 7 и № 8. Съдът приел, че посредством специалния ред, предвиден от разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, е постигнато изменение на трудовото правоотношение с Ц. Ц. относно работодателя, при запазване на придобитите до момента ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации, а в съответствие с решението по т. 16.3 от протокол № 18 от заседание на СК на ВСС - и размерът на достигнатото до момента трудово възнаграждение - § 1 ПЗР на ППКДАС. Възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се е запазило, но се е изменила едната страна – работодателят. Според въззивната инстанция разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ е специална по отношение на общата уредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ и в случая не се прилага нормата на Кодекса, а специалният, предвиден в ЗСВ, ред за преназначаване в друг орган на съдебната власт. Промяната в трудовото правоотношение на страната на работодателя е основана на решението на СК на ВСС от 09.06.2020 г. и е извършено съгласно процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ; не иде реч за едностранно изменение на трудовото правоотношение без съгласие на работодателя, като наред с това между страните е сключено и споразумение от 21.08.2023 г., с което те са постигнали съгласие за актуализиране на трудовото възнаграждение на Ц. за заеманата от него длъжност. С настъпилата промяна той е изгубил качеството си на съдебен служител във ВКС, като същевременно е придобил качеството служител на САС и, считано от 15.07.2020 г., за него са приложими правилата за изменение и актуализиране на основната му заплата на служител в съд от първа група (САС), съгласно КДАС, Раздел I „Ръководни длъжности“, „Ръководител сектор“, в диапазона „от“ - „до“, предвиден в колони № 7 и № 8, както и допълнителни възнаграждения (за ранг и за ТСПО). Липсва основание за определяне на неговото основно месечно възнаграждение за длъжността в диапазона по колони № 5 и № 6, а обстоятелството, че при промяната той продължил да получава трудовото си възнаграждение в размера при предходния му работодател, произтича от изпълнението на решението по т. 16.3 от протокол № 18 от заседание на СК на ВСС, проведено на 09.06.2020г. за запазване на размера на достигнатото до момента трудово възнаграждение съгласно § 1 ПЗР на ППКДАС. При изменението на Класификатора, индексирането на трудовото възнаграждение е извършвано законосъобразно, при съблюдаване на утвърдените размери в диапазона на колони № 7 и № 8, като до м.04.2023г. щатната заплата на се запазила в последния, получаван при ВКС размер от 2 162 лева, тъй като едва с Класификатора, утвърден с решението по протокол № 27/17.08.2023г., възнаграждението му за длъжността в САС преминало този размер. Относно възражението за неравно третиране, въззивният съд приел, че то е, на първо място преклудирано, а дори да не беше, се явява неоснователно, тъй като изхожда от съпоставяне с възнаграждението на служител от ВКС. В хипотезата на заявен довод за дискриминиране на едно лице спрямо друго, сравнението се извършва с лицата, заемащи същата длъжност (в случая в САС), като наред с това по делото е установено, че в първия възможен момент административният ръководител на САС определил на Ц. максималното възнаграждение съгласно Класификатора от 01.04.2023 г. и, следователно, той не е третиран неблагоприятно, а напротив.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със следните въпроси: дали нормата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ е специална по отношение на тази на чл. 123 от КТ; дали правилото на чл. 123, ал. 2 от КТ изисква работната заплата при праводателя - правоприемник да се формира по същия начин, по който би се формирала при работодателя - прехвърлител; дали съдебен служител, който при последните три атестирания не е получавал оценка „слаб“ или „задоволителен“, има право на увеличение на заплатата при осъществяване на съответните условия, които са безспорни по делото; дали увеличението на заплатата (при осъществяване на съответните условия, които са безспорни по делото) е нормативно установен фактор за определяне на размера на работната заплата; дали е налице дискриминация, когато прехвърленият служител е лишен от правото на увеличение на заплата, независимо че през последните три години не е получавал оценка „задоволителен“ или „слаб“.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Питането за това налице ли е дискриминация, не е съобразено с действащото законодателство – изложените във въпроса обстоятелства не попадат в нито една от уредените от законодателя хипотези, признати за пряко или непряко дискриминационно действие. Наред с това, получената оценка от атестиране няма никакво отношение нито с поддържаната в исковата молба форма на дискриминация, нито пък със съображенията на въззивния съд, или пък на работодателя, при определяне размера на индивидуалното му трудово възнаграждение. В тази връзка е също без значение за крайния резултат и въпросът дали служител, който не е имал ниски резултати и оценки от атестации има право на увеличение на заплатата. Действително, фактическите обстоятелства по делото са безспорни и те, също така, еднозначно не създават право за увеличение на възнаграждението за длъжността, заемана в САС от Ц.. Работодател на касатора е САС и това е същественото – възнаграждението му се определя съгласно колона 7 и 8 от Класификатора, а не както е било, докато работодател му е бил ВКС. Няма никакво съмнение, също така, че разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ урежда само отношения с обособена категория служители – съдебните, и в този смисъл се явява специална по отношение на общите разпоредби в КТ. Налице е и изрично препращане в специалния закон към общия за неуредените случаи. В допълнение, правилото, въведено в чл. 123, ал. 2 КТ, също не създава за Ц. право да получава увеличение на възнаграждението при новия работодател, според правилата за индексация при стария работодател. По прилагането на правната норма съществува многобройна и непротиворечива съдебна практика. Няма съмнение, че при запазването, съгласно тази разпоредба, на трудовото правоотношение при новия работодател, работникът или служителят запазва само вече възникнали и придобити от него субективни права при предходния работодател (включително и размерът на трудовото възнаграждение – съгласно принципното положение, че той не може да бъде намаляван без негово съгласие – чл. 118 от КТ), респ. само вече възникнали за работодателя - прехвърлител насрещни задължения по трудовото правоотношение се прехвърлят на новия работодател-правоприемник (в този см. и чл. 123, ал. 4 КТ). Това правоприемство не включва правни очаквания на работника или служителя, каквото е това за евентуално бъдещо увеличение на размера на трудовото му възнаграждение чрез т. нар. индексации, независимо дали неговото определяне е регламентирано с нормативен акт (както в настоящия случай) или с вътрешни правила на работодателите. Несъмнено е и това, че работодателят - правоприемник очевидно няма как да е длъжен да прилага такива вътрешни правила на прехвърлител или други негови актове, освен ако такова задължение не произтича изрично от нормативен акт, от колективен трудов договор (чл. 55, ал. 2 от КТ) или от договор между работодателите. На още по-малко основание работодателят - правоприемник би могъл да приложи правила за определяне на трудовото възнаграждение, установени с нормативен акт, не за него, а за работодателя - прехвърлител. Наред с това, нормативно установено правило на чл. 12, ал. 3 от НОСРЗ би било лишено от смисъл и би било безпредметно, ако от разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от КТ произтичаше задължение на работодателя -правоприемник да прилага правилата за определяне на трудовото възнаграждение, действали при работодателя - прехвърлител, каквато е тезата на касатора. Трябва да се отбележи също, че въпросите, поставени в изложението, „заобикалят“ съществените съображения на въззивния съд – възможна ли е компенсация на служител в апелативен съд (САС) не според заеманата длъжност в този съд, а според предвидената за служители, намиращи се в трудово правоотношение с друг по степен съд – ВКС. В този смисъл, така зададени, въпросите не биха могли да променят крайния резултат по спора, а и разглеждането им няма да доведе до точно приложение на закона и до развитие на правото.

Не са налице основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, каквато поддържа касаторът, който не излага съображения, различни от касационните доводи; те не сочат на порок по см чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Съдът служебно също не установи от съдържанието на съдебния акт превратно прилагане на материалния закон или нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Не съществуват и причини за квалифициране на въззивното решение като недопустимо или нищожно.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Ответникът по касационната жалба няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, защото не е представляван по делото от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Отговорът е подаден от председателя на съда в качеството му на представител по закон на страната, като в случая е без значение образованието, което притежава председателят.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1592 от 17.03.2025 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 7867/2024 г.

РАЗНОСКИ не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: