Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 4206 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. К., от гр.Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат Н. К. против решение № 536 от 28.03.2022г. по адм. дело № 1676/2021г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и против решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № N01049/05.02.2021 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр.Пловдив, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-Пловдив чрез гл. юрисконсулт Г. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на С. К. против решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № N01049/05.02.2021 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр.Пловдив. С последното на основание чл.99, ал.1, т.2, б. г от КСО, 4, ал.1 от ПЗР на КСО и чл.68, ал.1-3 от КСО е отменено разпореждане [номер]/ протокол № 01021 от 09.03.2005 г. и всички последващи на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, отказано е да се отпусне лична пенсия за ОСВ на основание 4, ал.1 от ПЗР на КСО, и е отпусната лична пенсия за ОСВ от 05.11.2018г. пожизнено, по чл.68, ал.3 от КСО, при навършена възраст [възраст Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставки за отпусна на лична пенсия за ОСВ на основание 4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като при извършената проверка е установено, че не е работила 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд считано от 05.09.2004г. Проверката не е потвърдила приетия към този момент осигурителен стаж от втора категория труд 20г8м3д и осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО-2г10м17д. чл.68, ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателят не е навършил съответната възраст и няма положен 15 години действителен осигурителен стаж. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че с разпореждане [номер]/прот. № 01021 от 09.03.2005 г. на С. К. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 05.09.2004 г., датата на навършване на [възраст] възраст, по заявление вх. № 8957/09.02.2005 г., подадено в ТП па НОИ Пловдив. За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж за времето от 03.10.1968 г. до 22.12.1996 г., а именно: осигурителен стаж от втора категория труд - 20 г. 08 м. 03 дни; осигурителен стаж от трета категория труд - 04 г. 06 м. 15 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 02 г. 10 м. 17 дни, или общ осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд 39 г. 00 м. 10 дни. Пенсията е определена при тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. за получено брутно трудово възнаграждения 36396.00 лв. по приложения образец УП-2 № 1-1079/17.06.2000 г. с посочен издател КЗУ ЕАД - гр. София.

Във връзка с постъпила информация от Районна прокуратура-Пловдив касаеща установяване на осигурителния доход и стаж на Кълвачева, от последната е поискано от да представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени, за установяване достоверността на зачетения при отпускане на пенсията й през 2005 г. осигурителен стаж и доход, контролните органи са предприети служебни проверки в разплащателните документи на осигурителите, вписани в раздел опис на документите от заявление вх. № 8957/09.02.2005 г. на Кълвачева. Резултатите от тези проверки установили, че тя няма осигурителен стаж при нито един от посочените със заявлението от 2005 г. осигурители, т. е. констатирано е пълно несъответствие на осигурителния стаж, осигурителния доход и определения индивидуален коефициент в разпореждане [номер]/прот. № 01021 от 09.03.2005 г. с действително установения осигурителен доход и стаж, който оказал с 16 г. 04 м. 21 дни и се формира от осигурителен стаж като неработеща майка, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО и осигурителен стаж положен при осигурителя М. З. А. И. (сега Ф. Т. М. АД) в периода от 01.02.1975 г. до 01.09.1990 г. Така установения в хода на административното производството осигурителен стаж не се оспорва от страна на Кълвачева. Така посочения осигурителен стаж изцяло съответства на декларираните от нея данни.

В тежест на Кълвачева е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж. Такива действия в хода на проверката не са предприети от нея. От друга страна

администрацията е предприела всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК. Приобщените и събрани в хода на административното и съдебно производство доказателства обосновават правилния извод на съда, че към момента на отпускане на личната пенсия за ОСВ Кълвачева няма положен осигурителен стаж от първа категория в периода от 04.12.1978 г. до 20.10.1981 г, с продължителност 02 г. 10 м и 14 дни, на длъжност подземен, с посочен осигурител Мини маришки басейн гр. Димитровград; няма положен осигурителен стаж от втора категория труд в периодите от 01.04.1969 г. до 20.11.1978 г. с продължителност 09 г. 07 м. и19 дни, на длъжност монтажник, с посочен осигурител Строймашремонт и от 06.11.1981 г. до 20.11.1992 г. с продължителност 11 г. 0 м. и 14 дни, на длъжност технически ръководител, с посочен осигурител КЗУ АД гр. София; няма положен осигурителен стаж от трета категория в периодите от 03.10.1968 г. до 31.03.1969 г. с продължителност 05 м. и 27 дни, на длъжност чертожник, с посочен осигурител Строймашремонт и от 04.12.1992 г. до 22.12.1996 г. с продължителност 04 г. 0 м. и 18 дни, на длъжност инв. контрол, с посочен осигурител Буллип АД гр. София. Действително придобитият, установен с надлежни документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, стаж на Кълвачева е както следва: от 24.08.1973 г. до 24.08.1974г.-01г.-осигурителен стаж като неработеща майка, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 то КСО; от 01.02.1975 г. до 01.05.1975 г. - 00 г. 01 м. 24 дни на длъжност шлосер в МЗ А. И. - Пловдив; от 01.05.1975 г. до 01.07.1977 г. - 02 г. 02 м. 00 дни на длъжност шлосер в МЗ А. И. - Пловдив; от 01.07.1977 г. до 01.09.1990 г. - 13 г. 00 м. 27 дни на длъжност шлосер в МЗ А. И. - Пловдив. При това положение е направен правилен извод, че Кълвачева няма право на лична пенсия за ОСВ на основание 4, ал. 1 от ПЗР на КСО/в ред. през процесния период/. Правилно не е зачетен и доходът по удостоверение УП-2 № 1-1079/17.06.2000 г. с посочен издател КЗУ гр. София, тъй като е установено, че Кълвачева не е полагала труд в този осигурител.Очевидно е, че в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с разпореждане [номер]/прот. № 01021 от 09.03.2005 г. и са налице предпоставките за неговата отмяна и всички последващи го на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО. На Кълвачева е отпусната пенсия за ОСВ от 05.11.2018 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена възраст 66 години и 2 месеца.

Наведените касационни доводи от Кълвачева, че не е изяснен въпроса във връзка с подаване на заявлението за пенсиониране са неоснователни. Обстоятелствата, дали тя е попълнила, подписала и/или подала заявлението за отпускане на личната й пенсия за ОСВ през 2005 г. е ирелевантно за предмета на настоящия спор. Тези обстоятелства биха били относими в друго производство. Самата жалбоподателка не отрича подаване от нейно име заявлението за отпускане на лична пенсия през 2005г., но чрез друго лице, нейна приятелка. Не отрича, че е получавала и пенсията. Дори да се приеме обратното, че заявление вх. № 8957/09.02.2005г. не е заявлението за отпускане на пенсия подадено от името на Кълвачева чрез друго лице, то издаденото разпореждане и всички последващи го биха подлежали отново на отмяна на същото основание-чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО.

Неоснователно е оплакването, че не изяснено по кое административно производство са постановени оспорените административни актове-решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и разпореждане [номер]/Протокол № N01049/05.02.2021 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр.Пловдив. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че административните актове са издадени в производство по чл.99 от КСО. Освен това е посочил, че изплащането на спряната с разпореждане [номер]/ Протокол № 2146-15-246/07.05.2020 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив пенсия на жалбоподателката, е неотносимо към законосъобразността на административните актове предмет на настоящето производство. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни.

Въз основа на изложените обстоятелства не са налице изложените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 от ГРК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100,00/сто/лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 536 от 28.03.2022г. по адм. дело № 1676/2021г. на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА С. К., [ЕГН], от гр.Пловдив, [жк], [адрес], да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100,00/сто/лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА