Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 4176 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. от гр. Бургас, лично и в качеството на родител и законен представител на детето Б. П., чрез адв. Д. Д. Ф. против решение № 148/08.02.2022г. по адм. дело № 2499/2021г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответниците директорът на Д. С. подпомагане гр. Бургас и К. П. не изразяват становище в законоустановения срок.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 148/08.02.2022г. по адм. дело № 2499/2021г., Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на С. Н. против заповед № ЗД/Д-А-187/07.10.2021 г. на директора на ДСП Бургас и е присъдил разноски. Съдът е приел, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, т. к. административният орган е издал заповедта при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че детето Б. П. е родено на [заличен текст]с майка С. Н. и баща К. П.. След влошаване на взаимоотношенията между двамата родители, с влязло в сила решение № 269/12.02.2016г. по г. д. № 8499/2015г. на Районен съд - Бургас е било сключено споразумение по чл.127 ал.1 от Семейния кодекс /СК/ детето да живее при бащата. Установено, че към 2020г. Б. П. е бил в еднаква степен отчужден от родителите си, а поведението на последните е било несъвместимо с упражняването на родителски права. И двамата родители не показвали съпричастност към проблемите на детето, не се контролирали, поради лошите отношения помежду им, което водело често до скандали. Във вербалната агресия между родителите са били въвлечени и детето, бабата и дядото. Решението на съда е било обжалвано и потвърдено с решение по в. гр. д. № 2857/2020г. на Окръжен съд Бургас. От края на 2020 г. и началото на 2021 г. срещите при предаване на детето са били осъществявани пред Р. У. /РУ/ на МВР Бургас, поради възникващи конфликти. Със заповед № 3388з-424/05.10.2021г. на началника на Пето РУМВР - Бургас е била постановена спешна мярка полицейска закрила, при което малолетният Б. П. е бил отделен от родителите и предаден в център Спешен прием при ЦОП Ф. К. Бил е изготвен социален доклад от 07.10.2021 г., като са били изложени подробни данни относно развитието и емоционалното състояние на детето.

Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Поддържаното и в касационната жалба оплакване, че издаденият административен акт е немотивиран, е в разрез със събраните по делото доказателства. В заповедта са изложени ясно и подробно фактическите основания, които налагат издаването й. Родителският капацитет на майката и бащата е занижен, били са допуснати две СПЕ, като вещите лица са потвърдили отчуждението между двамата родители. В този случай ползването на социалната услуга е следвало да се извърши въз основа на заповед на директора на ДСП Бургас. В разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Д. С. подпомагане.

От доказателствата по делото несъмнено се налага изводът, че детето Б. П. е дете в риск по смисъла на 1, т. 11, б. в от ДР на ЗЗДет, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психично, нравствено, интелектуално и социално развитие. Налице е хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, при която директорът на Д. С. подпомагане може след извършване на собствена преценка да издаде заповед за ползване на социални услуги.

Съгласно 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет, услуги по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане /ЗСП/. В 1, т. 6 от ДР на ЗСП е предвидено, че социални услуги в общността от резидентен тип са услуги, които предоставят възможност за живот в среда, близка до семейната, а в 1, т. 7 е дадена дефиниция на социални услуги в общността, които според разпоредбата са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда.

Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети се извеждат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от специфичните обстоятелства, свързани със състоянието на детето, неговите потребности и неговия най-добър интерес.

Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето са преценени всички критерии по ЗЗДет и ЗСП, и определената социална услуга е съобразена с потребностите на Б. П.. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност, и като е отхвърлил жалбата срещу нея, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не подлежи на уважаване.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148/08.02.2022 г. по адм. дело № 2499/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА