Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора П. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 10029/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С решение № 1090 от 18.08.2025 г. по адм. дело № 519/2025 г. на Административен съд - София област /АССО/, по жалба на Франкос ЕООД, ЕИК 131120333, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, [улица], представлявано от Я. Й. А., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С-3850-0204635 от 26.03.2025 г. на началника на отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП.
Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началник О. О. дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. М. Е., в която се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че нарушението на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на министъра на финансите, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1 б а ЗДДС е безспорно установено и надлежно документирано. Поддържа се, че заповедта е мотивирана и съответства на чл. 22 от ЗАНН, като при издаването й са спазени принципите, заложени в АПК. Касаторът счита, че за конкретния спор е ирелевантно наличието или липсата на издаден акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и/или наказателно постановление /НП/. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.
Ответникът по касационната жалба Франкос ЕООД, чрез адв. Й. от АК В. Т. в писмен отговор 01.10.2025 г. и становище 05.11.2025 г. оспорва нейната основателност. Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С-3850-0204635 от 26.03.2025 г. на началника на О. О. дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект-бистро, находящ се в к. к. Боровец, срещу хотел Рила, стопанисван от Франкос ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Според фактическите установявания на АССО при извършена проверка на 17.01.2025 г. в 19:58 часа в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бистро, е констатирано, че към момента на контролните действия в обекта е инсталирано и функциониращо 1 бр. фискално устройство, индивидуализирано в заповедта, с посочен номер на фискална памет, същото е в изправност. Въз основа на изведени 2 бр. периодични справки от наличните в обекта 2 бр. ПОС-терминални устройства за разплащане с банкови карти с идент. номера 90495175 и 90340986 за периода от 00:00 ч. до 19:58 ч. на 17.01.2025 г. е установено, че чрез тях в обекта са приети плащания общо в размер на 3235,16 лв., като видно от изведен от фискалното устройство Дневен финансов отчет без приключване с № 0031249 от 17.01.2025 г. отразените там плащания с карта са в размер на 3163,65 лв. Направен е извод, че за формираната разлика от 71,51 лв. не е издаден фискален касов бон, което е видно от приложена Справка от Информационна система Фискални устройства с дистанционна връзка на НАП с дата 17.01.2025 г.
За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 ДОПК, е съставен Протокол за извършена проверка серия АА, № 0204635/17.01.2025 г. При тези фактически установявания е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че от Франкос ЕООД с извършеното деяние са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на министъра на финансите, което е основание за по чл. 186, ал. 1, т. 1 б а ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за срок от 14 дни. Посочено е, че запечатването ще се извърши след влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ.
От административната преписка се установява, че на Франкос ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F811018 от 18.02.2025 г., а след това е издадено и наказателно постановление № 818752-F811018/18.03.2025 г.
С обжалваното решение АССО е отменил административния акт, като е приел, че в случая не е осъществен състава на твърдяното нарушение във връзка, с което е приложена проценста ПАМ, доколкото не е установена продажба/доставка, за която да липсва издаден по съответния ред документ фискален касов бон или касова бележка. Съдът е достигнал до извод за наличие и на второ самостоятелно основание за отмяна на административния акт, като издаден в нарушение на материалния закон при несъответствие с целта на закона. В тази насока е прието, че в заповедта липсват мотиви по отношение на определения срок от 14 дни на приложената мярка, като липсва каквато и да била конкретика относно проверявания обект и извършеното нарушение, което препятства преценката на съда за спазване на материалния закон и съответствието на акта с целта на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото няма спор за факти и същите правилно са пресъздадени и възприети от административния съд.
Обоснован на установените факти по делото е извода на съда, че в конкретния случай не е осъществен състава на нарушението визиран в оспорената ЗНПАМ. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в приложимата по време редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Според чл. 118, ал. 1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка чрез интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност - ИАСУТД - (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Разпоредбата е доразвита в чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., които гласят, че задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От данните обективирани в съставения ПИП серия АА, № 0204635/17.01.2025 г. се установява, че проверяващите органи не са установили осъществена продажба/доставка, при която да е извършено плащане, за което да се изисква издаване на фискален касов бон или касова бележка от задълженото лице по чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и по-конкретно на изводите му за липса на мотиви по отношение на срока на приложената ПАМ.
Правилно е прието от първоинстанционният съд, че по отношение на срока на мярката в оспорената заповед са изложени общи бланкетни изявления, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, обосновават незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е съобразил и административния съд.
Настоящият касационен състав констатира, че процесната ЗНПАМ е незаконосъобразна на още едно основание, което първостепенният съд е пропуснал да съобрази.
Както се посочи и по горе въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Запечатването на обекта и забрана на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а нещо повече - се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват.
Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая, както вече беше посочено, налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна.
Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и др.).
В настоящия случай не се спори, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на Франкос ЕООД като му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 300 лв. Спрямо същото дружество е приложена и ПАМ запечатване на търговски обект и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние (бездействие), а именно неиздаване на касова бележка от ФУ. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.
В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В настоящия случай с оглед данните по делото административният орган е допуснал автоматично кумулиране на две мерки с наказателноправен характер в тежест на търговското дружество.
След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд - София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв., съгласно представения по делото договор за адвокатска защита /л. 28 от делото/. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената адвокатска защита изготвен е писмен отговор на касационната жалба и писмено становище по делото.
Мотивиран от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1090 от 18.08.2025 г. по адм. дело № 519/2025 г. на Административен съд - София област.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Франкос ЕООД, ЕИК 131120333, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, [улица], представлявано от Я. Й. А., разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ