Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 4210 / 2022 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /СИРР/ на О. Б. чрез процесуалния представител – гл. юрисконсулт Алексиев, против решение № 283/02.03.2022 г. по адм. д. №2271/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отменена заповед № 2338/23.08.2021 г. на заместник-кмета по СИРР при О. Б. с която е разпоредено премахването от К. Н. и И. Н. на незаконен строеж, представляващ „Постройка – допълващо застрояване“ /под № 1 от помощна схема/, с приблизителна застроена площ от 36 кв. м., находящо се в ПИ с идентификатор 47202.501.413 по КК на гр. Бургас, УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място], О. Б. с административен адрес: [населено място], [улица].

В касационната жалба са наведени доводи срещу съдебното решение като необосновано, неправилно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и със събраните по делото доказателства. Видно от издадената виза за проектиране изх. №139/08.06.2015 г. на дирекция „ЦАУ Зора“ /Център за административни услуги „Зора“/ и издаденото разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г., в имота на И. Н. и К. Н. е позволено изграждане на процесната постройка, която е предвидено да бъде изпълнена на общата регулационна граница между УПИ VІ-5010413 и УПИ VІІ-5010414, независимо че е на разстояние от нея, видно и от заключението на СТЕ. Поради това неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесният строеж съответства по местонахождение и размери на издадената виза за проектиране и приложената към разрешението за строеж ситуация. Няма как да се изпълни условието на инженерното становище, неразделна част от разрешението за строеж, съгласно което покривната конструкция на постройката следва да се изпълни с дървена конструкция, стъпила на оградата. С издаденото разрешение за строеж е допуснат строеж на ограда при условията на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ – разположена изцяло в имота на възложителите – К. Н. и И. Н., без дадено съгласие от собственика на съседния имот. При липсата на такова съгласие, макар и да не се предвижда с одобрения през 2012 г. ПУП-ПРЗ, допълващото застрояване в случая е допуснато с виза за проектиране, която предвижда изграждането на плътна ограда, върху която да стъпят покривните конструкции на постройките, сред които е и процесната лятна кухня. Това предвиждане на визата е изцяло в съответствие с изискването на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ за това калканните стени на постройките от допълващото застрояване да покриват плътни огради. Доколкото по делото е установено, че на място постройката е свободно застроена, изграждането на такава е недопустимо при положение, че не е изпълнена ограда и липсва съгласие от собственика на засегнатия съседен имот. За да съществува в този си вид свободно застроена постройката на допълващо застрояване е трябвало да бъде изработен ПУП-ПРЗ, с който да се предвиди същото петно за допълващо застрояване и в съседния УПИ. Без изграждане на плътната ограда, върху която да стъпи постройката, за разрешаване изграждането на лятната кухня ще е необходимо съгласието на собственика на съседния УПИ, а такова в случая липсва. Следователно, построеното на място е в несъответствие с предвижданията на одобрения ПУП-ПРЗ и с визата за проектиране. Според касатора, издаденото разрешение за строеж не се отнася за изпълнения на място строеж. Правилно в оспорваната заповед е прието, че за изградената на място постройка няма издадено разрешение за строеж, че е без виза за проектиране и в несъответствие с ПУП-ПРЗ. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касация – И. Н., редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор и писмено становище, чрез адв. Т. Д. – Ишкиева, изказва доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за допустимо, правилно и обосновано, а касационната жалба за неоснователна. Съдът е приложил правилно материалноправните разпоредби на закона. По делото е безспорно установено, че строежът е сред разрешените с Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г. и конструктивно становище на инж. Г., неразделна част от него. Правилно е установено от съда и наличието на скица с виза по чл. 140 във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ от 16.06.2015 г. на арх. Евгениева, за проектиране изграждането на лятна кухня, навес и масивна ограда на процесния имот, с указани всички параметри на предвидените строежи в конструктивното становище. Съдът обосновано е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, което кореспондира със събраните по делото доказателства – разрешение за строеж, скица с виза за проектиране, конструктивно становище, окомерна скица към протокол образец 2, съставен в присъствието на представител на общината. Правилно съдът е приел, че за процесната постройка „лятна кухня“, не е необходимо да има предвиждане по ПУП-ПРЗ, като същото може да бъде допуснато със скица-виза за проектиране. Обостновано е и изложеното от първоинстанционния съд, че разположението на строежа съответства по местонахождение и размери на издадената виза за проектиране и приложената към разрешението за строеж ситуация, окомерната скица в протокол образец 2. Строежът съответства и на конструктивното становище по размер и начин на изпълнение /конструктивни елементи, закрепване/. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че тъй като строежът не е изпълнен на „имотната граница“ /както е заложено в легалната дефиниция в 5, т. 22 от ДР на ЗУТ за свързано застрояване/ и липсва ограда по тази част от границата, строежът е незаконен поради противоречието му с ПУП-ПРЗ. Според мотивите на отменената заповед строежът е изпълнен в близост до регулационната граница между УПИ VІ-5010413 и УПИ VІІ-5010414 в кв. 35 по плана на [населено място] и няма на място изпълнена ограда, но не е посочено точното разстояние от границата. Според ответника по касация това съответства на местоположението на строежа, предвидено в част „архитектура“ – ситуация 1 към конструктивното становище, неразделна част към Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г., където е видно, че „лятна кухня“ е предвидена на отстояние /макар в близост / от страничната регулационна линия на имота. По идентичен начин е ситуиран в т. нар. окомерна скица от протокол образец 2. Моли касационната жалба да се остави без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. В процесния случай, тъй като изградената лятна кухня представлява постройка на допълващо застрояване по чл. 44, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на разрешение за строеж на същата, не се изисква одобряване на инвестиционен проект съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Макар и строежът на процесната постройка да не се предвижда съгласно одобрения през 2012 г. ПУП-ПРЗ, то строежът е допустим предвид разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която, когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия ПУП, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два УПИ. Правилно и обосновано решаващият съд е приел, че в случая не е налице основанието по чл. 37, ал. 3 от ЗУТ, тъй като е издадена виза за проучване и проектиране за процесната постройка и не е необходимо за същата да има одобрен инвестиционен проект и строителството й да е предвидено с действащия ПУП. С изготвеното по делото заключение на СТЕ безспорно се установява, че представеното от жалбоподателя разрешение за строеж № 50-„3“/07.09.2015 г. се отнася и до процесната постройка, като построеното на място е в несъществено отклонение от разрешеното и предписано в конструктивното становище по чл. 147, ал. 2 от ЗУТ.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Н. против заповед № 2338 от 23.08.2021 г. на заместник-кмета на община Бургас, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Постройка – допълващо застрояване" /под № 1 от помощна схема/, с приблизителна застроена площ 36 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор 47202.501.413 по КК на гр.Бургас, УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място], община Бургас с административен адрес: [населено място], [улица], изграден от К. Н. и И. Н., който строеж е подробно описан в констативен акт № “З“-1 от 22.01.2020 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. В констативния акт е описано, че в североизточната част на УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място], е изградена постройка на допълващо застрояване – под № 1 от помощна схема с приблизителни размери 3,80 м/9,50 м и приблизителна обща застроена площ от 36,00 кв. м. и средна височина от 2,20 м. Конструкцията се състои от ивични основи, стоманобетонов пояс и колони с приблизителни размери 0,20/0,25 м. Покривът е изпълнен от дървена конструкция, покрит с керемиди. Ограждащите зидове на постройката от север, юг и изток са изпълнени два отвора с монтирани прозорци. Покривният скат на запад ляга върху четири броя стоманобетонни колони, стъпили върху ивични стоманобетонови основи. Височината на постройката в западната част е приблизително 2.70 м, а в източната част приблизително 1,90 м. Монтирана е входна врата на постройката. Строежът не е нанесен в предходни и налични кадастрални планове на [населено място], община Бургас. От служители на община Бургас е изготвено служебно геодезическо заснемане на постройките изпълнени в горепосочения поземлен имот. Констатирано е, че строеж „Постройка – допълващо застрояване“ е изпълнен в близост до регулационната граница между УПИ VІ-5010413, кв. 35 и УПИ VІІ-5010414, кв. 35 по плана на [населено място], община Бургас. Констатирано е, че няма изпълнена на място ограда по общата регулационна граница на УПИ VІ-5010413 и УПИ VІІ-5010414, кв. 35 по плана на [населено място], община Бургас с приблизителна дължина 22 метра от уличната регулация на поземлените имоти. След справка в техническата служба на ЦАУ – Зора, община Бургас е установено, че за УПИ VІІ-5010414, кв. 35 по плана на [населено място], община Бургас, няма предвиждане за допълващо строителство на регулационната граница с УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място], община Бургас, собственост на К. Н. и И. Н.. В констативния акт е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1, чл. 140 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Към констативния акт са приложени: нотариален акт № 6, т. ІІ, рег. № 1720, дело № 175/2011 г., геодезическо заснемане на О. Б. скица извадка от ПУП-ПРЗ на [населено място], одобрен с решение № 11-10/26.06.2012 г. на Общински съвет – Бургас, и разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г. на „Плътна ограда с Н=2.20м по регулационните граници на УПИ VІ-5010413 с УПИ V-5010412, VІІ-5010414, ХVІ-5010570 и ХVII-5010421, като същата ще се изпълни изцяло в собственото дворно място и ажурна ограда, от плътна част до 0,60 м, височина и ажурна част с Н до 2,20 м по уличната регулация на УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място], лятна кухня и 3 бр. стопански постройки в УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място]. Видно от приложеното на л. 30 по адм. д. №2271/2021 г. Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г., за обекта са изготвени конструктивно становище с технически контрол № 00307/2015 г. на инж. М. Д. и ситуация. Под категория на обекта е посочено, че същият е VІ категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003 г. за Номенклатурата на видовете строежи, като е отбелязано, че обектите не подлежат на въвеждане в експлоатация. Органът е установил, че тъй като строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж, без виза за проектиране и в несъответствие с ПУП-ПРЗ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, основание за откриване на производство за премахването му по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е издаден в присъствието на И. Н., собственик на имота, заедно с К. Н. съгласно който се е подписал върху КА.

Възоснова на изложеното е издадена процесната заповед, отменена като незаконосъобразна с процесното решение на Административен съд - Бургас.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, стъпвайки на заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Същите не следва да се възпроизвеждат в настоящото решение, тъй като се споделят изцяло от касационната инстанция – по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК.

На л. 35 от адм. д. № 2271/2021 г. е представена виза скица /виза за проектиране/ издадена от община Бургас, Дирекция ЦАУ „Зора“ /Център за административни услуги „Зора“/, заверена от арх. Евгениева, с № 139/08.06.2015 г., която на основание чл. 140 във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ важи за изготвяне на проект за лятна кухня и навес и масивна ограда. Следователно за процесната лятна кухня е налице скица-виза за проектиране, каквото е изискването за строежи, представляващи постройки на допълващо застрояване – летни кухни и други съгласно чл. 41, ал. 1-2 от ЗУТ. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Според чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. По реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот /чл. 41, ал. 3 от ЗУТ/. Приложеното инженерно становище и чертеж към него /л. 37-38/ също описват местоположението и начина, по който следва да се изградят предвидените огради – масивна и ажурна, лятната кухня и навесите. Масивната ограда е предвидена – със зид от бетонови блокчета с дебелина 20 см, разделен на секции с дължина макс. 4,0 м от стоманобетонови колони с размери 20/20 см. За лятната кухня е предвидено покривните конструкции на помещенията да се изпълнят с дървена конструкция стъпила на оградата и дървени колони 12/12 см през максимално 3,00 м по свободните страни.

Относно местоположението на процесната сграда – лятна кухня, същата видно от констативния акт и геодезическото заснемане извършено от служители на община Бургас, е в близост до регулационната граница между двата имота – УПИ V-5010413 и УПИ VІ-5010414, кв. 35 по плана на [населено място], община Бургас, но не я застъпва. Така е предвидена сградата и в издадената скица-виза за проектиране. Видно от представен на л. 92 по адм. д. № 2271/2021 г. протокол за откриване на строителна площадка, същият е издаден въз основа на разрешение за строеж № 50-„З“ от 07.09.2015 г., издадено от арх. Евгениева – началник отдел „КРА“, влязло сила на 05.10.2015 г. и съдържащата се в него окомерна скица на строителната площадка. Там е очертана процесната лятна кухня, като същата отстои на разстояние от оградата на страничната регулационна линия между двете УПИ. В протокола е описано, че се отнася за строеж „Плътна ограда“ с Н=2,20 м по регулационните граници на УПИ VІ-5010413 с УПИ V-5010412, УПИ VІІ-5010414, УПИ XVІ-5010570 и ХІІ-5010421, като същата ще се изпълни изцяло в собственото място. Предвидена е и ажурна ограда, от плътна част до 0,60 м височина и ажурна част с Н /височина/ до 2,20 м по уличната регулационна линия на УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място], лятна кухня и 3 броя стопански постройки в УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място].

В констативната част на приетата по делото СТЕ /л. 81/ вещото лице е съпоставило разположението на процесния строеж по одобрената ситуация, неговите размери, предназначение и категория и е посочило следното: 1. Видно от ситуационното разположение на обектите /ситуация - приложена към делото/, процесната сграда – лятна кухня не е на самата регулационна линия, а е отдръпната от нея. По данни на собственика, това е било изрично условие, тъй като по самата граница между двата УПИ преминава силов кабел за захранване на втората жилищна сграда в имота. Поради това, че по силата на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ не се изискват одобрени проекти, в това число Трасировъчен чертеж, не може да се твърди, че сградата не е точно там, където е разрешена. 2. Неизградената ограда в участъка на допълващо застрояване – лятна кухня и стопанска сграда не прави строежа незаконен. 3. За разрешаване на допълващо застрояване не е необходимо да има предвиждане за ПУП-ПРЗ, то може да бъде допуснато с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ. Относно ситуационното разположение, вещото лице е посочило, че в одобрената към разрешението за строеж Ситуация, строежът е следвало да бъда разположен в североизточната част на УПИ VІ-5010413 с размери 3,90 на 9,60 м. В помощната схема към Констативен акт /КА/ № “З“-1/22.01.2020 г. строежът е разположен на същото място с приблизително същите размери, като поместените в СТЕ схеми илюстрират съвпадението. Поместени са Ситуация към Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г., където строежът е с размери 9,80 м х 3,60 м, и Ситуационна скица към КА № “З“-1/2020 г. с приблизителни размери 9,50 м х 3,80 м. Проверката на място и направеното измерване показват, че става дума за един и същ строеж изпълнен по Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г. и едновременно с това квалифициран като незаконен в КА № “З“-1/22.01.2020 г. В СТЕ е отбелязано и че в Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г. строежът е описан като „лятна кухня“, а в Констативен акт № “З“-1/22.01.2020 г. като „постройка – допълващо застрояване“, което следва да се счита за едно и също предназначение, тъй като съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, лятната кухня представлява допълващо застрояване. В КА № “З“-1/22.01.2020 г. е установено, че за строежа няма одобрен проект, в т. ч. съгласувани части към проекта, няма съгласуване с контролните органи. Според СТЕ такива не се изискват при издаването на разрешението за строеж и не са условие за въвеждане в експлоатация на строежи VІ категория, какъвто е процесният. С решение № 2333/11.12.2018 г. по адм. д. № 2803/2018 г. /приобщено към настоящото адм. д./, е отменена предходна заповед № 2314/27.08.2018 г. на кмета на община Бургас. С нея е наредено в срок до 31.10.2018 г. изпълнените в имота лятна кухня, три броя стопански постройки и масивна ограда с приблизителна дължина 18 м и височина 2,80 м от котата на по-ниския прилежащ терен по западната граница на имота, да се приведат в съответствие с Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г. и конструктивното становище на инж. Ю. Г. с рег. № 03873 по КИИП с технически контрол № 0307/2015 г., неразделна част от посоченото разрешение за строеж. Предметът на тази заповед е различен от тази на процесната, но и двете заповеди касаят процесната лятна кухня. Според СТЕ, важно е да се отбележи, че по адм. д. № 2803/2018 г. производството не е за незаконен строеж, а за отклонение от одобрени проекти, като пак се твърди, че сградата „лятна кухня“ не е там където е разрешена.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза по „Въпроси, поставени в жалба № 94-1-38870/37/13.09.2021 г. - въпрос 1: Да установи точното местонахождение на процесния строеж и размерите му?“ – Проверката на място и направеното измерване показват, че същият е разположен изцяло в североизточната част на УПИ VІ-5010413, кв. 35 по плана на [населено място], с ширина 3,80 м и дължина 9,60 м, височина откъм съседен от изток имот – към улицата отвън 180 см и откъм дъното на имота – отвън 2,20 м. Поради денивелация отвътре строежът е с по-голяма височина - 2,90 м. Строежът съответства на издадена виза за проектиране и приложената към разрешението за строеж ситуация. Според отговора на въпрос 2: „Съответства ли този строеж по местонахождение и размерите на „лятна кухня“, предмет на заповед № 2314/27.08.2018 г. на заместник кмета „СИРР“ на община Бургас и на Решение № 2333/11.12.2018 г., постановено от състав на Административен съд - Бургас по адм. д. № 2803/2018г.?“, е отговорено, че изготвените сравнителни скици поместени в раздел „Констатации“ доказват съответствие на строежа изграден по Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г. Строежът е същият, който е бил предмет и на адм. д. №2803/2018 г. Съгласно решението на съда по това дело, строежът е изпълнен в съответствие с издаденото разрешение за строеж. В отговора на въпрос 3 от СТЕ: „Съответства ли местонахождението, строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и предназначението на строежа на разрешените с наличните строителни книжа?“, вещото лице е отговорило, че местонахождението на строежа и неговите хоризонтални размери съответстват на приложената ситуация, одобрена с печат на О. Б. от 07.09.2015 г. в частта „лятна кухня“. Строителната конструкция е установена от СТЕ, както следва: Ивични основи околовръз на сградата колони, завършващи със стоманобетонен пояс; покрив от дървена конструкция, ребра през 60-80 см, отдолу OSB, отгоре покрит с керемиди. Външни ограждащи стени от север, изток и юг от бетонни блокчета. От запад стоманобетонни колони подпиращи покривната конструкция, между тях дървена единична дограма. Изпълнената конструкция съответства на конструктивното/инженерно становище изготвено от инж. Ю. Г. с пълна проектантска правоспособност. Предназначението е за лятна кухня.

По въпрос 1 поставен с определение на съда от 06.10.2021 г. – „Отнася ли се Разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015 г. до процесната постройка – допълващо застрояване, предмет на издадената заповед № 2338/23.08.2021 г. на заместник-кмета по „СИРР“ на община Бургас?“, е посочено, че разрешението за строеж съответства на процесната постройка – допълващо застрояване в частта му на един от изредените обекти „лятна кухня“ съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ – представлява допълващо застрояване. По въпрос 2 от посоченото опеделение: „Процесното строителство предвидено ли е съгласно действащия ПУП ПРЗ на [населено място]?“, е отговорено, че процесният строеж не е предвиден в ПУП-ПРЗ на [населено място], но съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, когато допълващото застрояване не е предвидено в действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два УПИ. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. За процесния строеж има издадена виза за проектиране, приложена към делото, което е достатъчно условие за допускането на строежа. В СТЕ е отразена скицата-виза за проектиране.

По „Допълнителния въпрос поставен в нарочна молба от И. А. – юрисконсулт на община Бургас“: „Изпълнена ли е на място оградата по общата регулационна граница между УПИ VІ-5010413 и УПИ VІІ-5010414, кв. 35 по плана на [населено място] с приблизителна дължина от 22 метра от уличната регулация на поземлените имоти? Относно тази ограда налице ли е съответствие в конструктивно отношение между извършеното на място строителство на процесната постройка и описания в инженерното становище към Разрешение за строеж №50-„З“/07.09.215 г. предвиден за изпълнение строеж?“, е посочено, че оградата с дължина 22 м мерено от улицата между УПИ VІ-5010413 и УПИ 5010414, кв. 35 не е изпълнена. Изпълнена е ограда между допълващото застрояване към улицата и това в дъното на имота, която съответства на конструктивното становище с колони и стоманобетони блокчета. Процесната постройка отговаря на конструктивното становище.

В съдебно заседание вещото лице е дало пояснения, че строежът изпълнен на място, съответства на издадената строителна линия и на окомерната скица в приложения по делото Протокол /Образец 2/, съставен 05.05.2016 г. при участие на служител от О. Б. Отразено е също, че в конструктивното становище са описани размерите на постройката и начинът, по който трябва да се изпълни, с какви конструктивни елементи и приблизителна височина. От огледа на място вещото лице е установило, че конструктивното становище е изпълнено и указанията са изпълнени. Условието по т. 3 от конструктивното становище – покривната конструкция на помещението трябва да се изпълни с дървена конструкция, която е стъпила на оградата, не е изпълнена в точно този вид, тъй като е изпълнена само постройката. Покривът е дървен и е стъпил на един от ограждащите зидове на постройката, като това са отклонения, които не са съществени.

Предвид така описаните заключения в СТЕ и събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен изводът в процесната заповед, че липсват строителни книжа за процесната постройка и не е предвидена в ПУП-ПРЗ, което обосновава определянето й като незаконна. Не е налице хипотезата по чл. 225а, ал. 1 за издаване на заповедта за премахване на строежа. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Съдът е тълкувал и приложил правилно разпоредбите досежно постройките на допълващо застрояване по чл. 41, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, предвиждащи, че когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия ПУП, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Както е посочил и съдът, за постройката – лятна кухня не се изисква одобряване на инвестиционен проект съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и не се установява хипотеза по чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискващ строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съобразно съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти. Постройката по местоположение, размери и начин на изпълнение, съгласно заключението на СТЕ, съответства на визата за проектиране, попада сред постройките за които е издадено разрешение за строеж № 50-„З“/07.09.2015г., на окомерната скица към Протокол образец 2 за определяне на строителна линия и ниво, както и на скицата към конструктивното становище. С оглед на изложеното, не се установява строежът да е издаден без разрешително и необходимите строителни книжа за него са налице, като същият отговаря и на предвидените изисквания в конструктивното становище. Същият не може да се определи като незаконен и не подлежи на премахване, както правилно е определил и административният съд.

Предвид гореизложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

На ответника по касация И. Н. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция – съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 25 по делото/ в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283 от 02.03.2022 г. по адм. д. № 2271/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА О. Б. с адрес гр. Бургас, [улица], да заплати на И. Н. с [ЕГН] и адрес община Бургас, [населено място], [улица], сумата от 600 /шестотин/ лева съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА