Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: С. Ч. С. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Д. Н. изслуша докладваното от председателя З. Т. по административно дело № 4215 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Марешки недвижими имоти ЕАД, против Решение № 205 от 23.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2254, по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, 18-ти с-в, с което е отменена, по жалба на Областен управител на област с административен център Варна, заповед № 18-8300/27.07.2021г. на Началника на СГКК-София, издадена на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с одобрено изменение на КК и КР гр. Варна, съгласно скица проект № 15 755779-12.07.2021г., състоящо се в отразяване на границата между ПИ 10135.536.118, ПИ 10135.536.200 и ПИ 10135.536.297, находящи се в гр. Варна, [заличен текст], начин на трайно ползване: Обществен селищен парк, градина.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, претендира се отмяната му и отхвърляне на първоначалната жалба, с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея и пред съда съображения, представя списък на разноските.

Ответните страни Началник на Служба по геодезия картография и кадастър Варна и Областен управител на област с административен център Варна, редовно призовани, не се представляват. От името на втория ответник юрк. В. е депозирал писмен отговор със съображения за правилност на решението, като се иска същото да се остави в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК и срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в установената писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че заповедта не е мотивирана - в същата са посочени единствено законови разпоредби, регламентиращи възможността за изменение на КККР при установяване на непълноти или грешки, не са изложени каквито и да са фактически основания, от които да става ясно в конкретния случай в какво се изразяват непълнотите или грешките, обуславящи необходимостта от изменението на КК и каква е действителната воля на издателя на акта. Прието е и, че не е налице хипотезата, при която фактическите основания се съдържат в документи, различни от обжалвания акт, ако същите са част от административната преписка и административният орган се е позовал на тях. Изложеното е счетено за достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на оспорения акт, но независимо от това, съдът е обосновал като порок и неправилно приложение на материалния закон, приемайки, че случаят касае наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен окончателно, преди да се изменя КК.

Решението е неправилно и необосновано, следва да бъде отменено и вместо това следва да се отхвърли подадената срещу заповедта жалба.

Неверен е направеният в касираното решение извод за липса на посочени в процесния акт фактически основания за издаването му - в обстоятелствената част на заповедта, освен правното основание, е извършено препращане към подаденото заявление от 29.06.2021г. и Удостоверение от 18.06.2021г. за приемане на проект за изменение на КККР. Самият проект, с 15 приложения, включително обяснителна записка, цветни скици, геодезическо заснемане на имотните граници на трите имота, с цел изменение на същите в съответствие със съществуващата на място ограда и извършената геодезическа снимка и пр., е част от административната преписка. Нещо повече, изрично в самата заповед е отразено, че се одобрява изменение на ККиКР на гр. Варна, съгласно скица-проект № 15-755779/12.07.2021г. /л.45-46 от преписката/, състоящо се в: отразяване на границата между ПИ 10135.536.118, ПИ 10135.536.200 и ПИ 10135.536.297, в съответствие със съществуващата на място ограда, геодезически измервания и проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР. Одобрена по този начин, издадената въз основа на подаденото заявление скица, е неразделна част от заповедта, конкретизираща и онагледяваща в цвят процесното изменение. Затова направеният от съда извод за липса на мотиви в акта е несъстоятелен и не съответства на отразеното в него.

Неправилно в решението е прието и наличие на спор за материално право, като процесуална пречка за издаването на заповедта. При събрани в пълнота доказателства, са изведени неправилни и необосновани изводи, налагащи отмяната на съдебния акт. Съдът е посочил легалното определение на понятието спор за материално право, съдържащо се в 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., съгласно което такъв е налице, когато в проекта за изменение на КК, местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на заинтересованите лица, но е свързал анализа му с промяната в площта по проекта, като имотът на Марешки недвижими имоти ЕАД се увеличава с 26 кв. м., а имотът, собственост на държавата, се намалява с 18 кв. м., позовавайки се на констатирано застъпване между двата имота, изричното възражение на Областен управител на област - Варна и заключението на СТЕ.

Видно е от доказателствата по делото, че държавата се легитимира като собственик на ПИ 10135.536.297, с площ от 5840 кв. м. по ККиКР, с Акт за частна държавна собственост № 7688/22.12.2010г., а след изменението с процесната заповед, площта е 5841 кв. м. - т. е. намаляване не е налице, а увеличаване с 1 кв. м., с оглед които данни в отговора по т. трета /а и в т. 6/ на заключението на вещото лице, площта по документ за собственост, съответства на площта на имота съгласно оградата, обозначаваща имота към настоящия момент. В същата т. 3, експертът е проследила и начинът на придобиване на ПИ 10135.536.200 от дружеството - жалбоподател пред ВАС, /въз основа на Постановление за възлагане от 07.03.2011г. и протокол за въвод във владение на ЧСИ - 1/4 от имота, целият с площ 4101 кв. м. и 3/4 ид. ч. от имота, закупен от собствениците съгласно нот. акт № 115/08.10.2019г./, изяснила е откъде идват разликите в площта на имота след одържавяването му и последвалото възстановяване на същия, обяснила е различията в начините на измерване и геодезическото такова, за да направи извода, че площта на ПИ 10135.536.200 е 3817 кв. м., т. е. площта по документ за собственост, съответства на площта на имота съгласно оградата, обозначаваща го към настоящия момент. От направения оглед и измервания на място, в. л. е установило несъответствие между границата между ПИ 200 и ПИ 297, определена със съществуващата ограда и сграда и границата между имотите, обозначена в КК. В с. з., проведено с процесуалните представители на Областен управител - Варна и дружеството, вещото лице е отговорило подробно на зададените въпроси и заключението не е било оспорено. Освен това, направеното по заповедта възражение е мотивирано с намаляване на площта на ПИ 297 съобразно отразяването му в КК /от 5859, на 5841 кв. м./, въпреки посочения АЧДС, съгласно който тази площ е 5840 кв. м. Налага се извода, че спор за материално право в случая не е налице, след като предвиденото в одобрения проект, съответства на площите на двата имота по документите за собственост и съгласно разположението на оградата, реновирана с метална мрежа, но съществувала и отразена /като паянтова/, към момента на изготвянето на ККиКР през 2004г. Приетото в решението застъпване на площи не е налице, напротив, казаното по-горе, което съдът не е проследил, установява, че с процесната заповед се отстранява несъответствието в отразената по КК граница между тях, по посоченото в акта правно основание.

При така изложените съображения, съдебният акт, постановен в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, следва да бъде отменен, като вместо това се отхвърли първоначалната жалба.

При този изход на процеса, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, своевременно претендирани и доказани като реално заплатени, съобразно списък на разноските /л. 53 по адм. д. № 2254/2021г /, в размер на 1260 лв. за защита и депозит за СТЕ и пред ВАС - 1610 лв. адвокатско възнаграждение и ДТ, или общо 2870 лв., които следва да се заплатят от ответната страна изцяло, при липса на възражение за прекомерност.

Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 205 от 23.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2254, по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, 18-ти с-в, с което е отменена, по жалба на Областен управител на област с административен център Варна, заповед № 18-8300/27.07.2021г. на Началника на СГКК-София, издадена на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Областен управител на област с административен център Варна, против заповед № 18-8300/27.07.2021г. на Началника на СГКК-София.

ОСЪЖДА Областна управа - Варна, да заплати на Марешки недвижими имоти ЕАД, сумата от 2870 /две хиляди осемстотин и седемдесет/ лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА