Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: З. Т. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 4247 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от администрацията на Министерския съвет и от Министерския съвет, чрез процесуален представител Е. К. - главен юрисконсулт в отдел "Административно и правно обслужване и управление на собствеността" в администрацията на МС, срещу Решение № 1289 от 14 октомври 2021 г., постановено по адм. дело № 1309/2016 г. на Административен съд Варна. С решението е отхвърлена жалбата на администрацията на Министерския съвет на Р. Б. срещу Заповед № Г-480 от 20 декември 2007 г. на Главния архитект на О. В. с която, на основание чл. 124, ал. 2 и чл. 16 вр. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ I-1505а; II-1532; IV-1253; VIII-1508а; VI-1252а; V-1252 "за озеленяване", кв. 5 и улична регулация с посочени о. т. 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45 гр. Варна, м. "Старите лозя".

Подадена е и частна жалба от администрацията на Министерския съвет срещу Определение № 532 от 22 февруари 2022 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба, с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на Решение № 1289 от 14 октомври 2021 г. по адм. дело № 1309/2016 г. на Административен съд Варна, в частта, с която в полза на ответника и заинтересованите страни са присъдени разноски.

Касаторите твърдят, че решението е неправилно, при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Оспорват се възприетите от съда правни изводи, обуславящи законосъобразност на оспорените актове.

Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок от ответните страни - Главен архитект на О. В. Областен управител на област Варна, О. В. и от заинтересуваните страни - лицата, вписани като собственици и носители на вещни права върху имотите, предмет на плана, одобрен с оспорената заповед: Ж. Д., П. П., С. Д., Ц. С., „Миранда“ ООД, Л. Г., Р. Г., К. Д., М. Д., В. С., Ц. С., „С. С. ООД.

Писмени възражения срещу частната жалба са депозирани от Ц. С. и „Миранда“ ООД.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и отмяна на процесното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. По съществото им и конкретно по всяка жалба намира следното.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед № Г-480/20 декември 2007г. на Главния архитект на О. В. с която, на осн. чл.124 ал.2 и чл.16 ЗУТ, е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ I-1505а; II-1532; IV-1253; VIII-1508a; VI-1252a; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична регулация с о. т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45.

Настоящото съдебно производство, образувано по жалбите на администрацията на Министерския съвет и от Министерския съвет срещу Заповед № Г-480/20 декември 2007г. на Главния архитект на О. В. двукратно е прекратявано по конкретни съображения за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 5 АПК и на т. 4 АПК вр. чл. 131 ЗУТ, изложени съответно в определение № 462/22 февруари 2017 г. и определение № 1597/23 юли 2020 г. Посочените съдебни актове са атакувани по касационен ред пред ВАС. Касационната инстанция ги е отменила като неправилни съответно с определение № 10578/18 август 2017 г., постановено по адм. д. № 5824/2017 г. на ВАС и с определение № 14325/18 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 11440/2020 г. на ВАС. След постановяване на определението от 18 ноември 2020 г. делото е върнато на първоинстанционния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия, респективно - жалбата, като допустима, да се разгледа по същество. Верен е изводът, че въпросът за допустимостта на жалбата вече е изяснен в достатъчна степен и не следва аргументи в тази насока да бъдат излагани още веднъж в мотивите към настоящото съдебно решение.

Върховният административен съд, в настоящия състав, счита касационната жалба на Администрацията на Министерски съвет за процесуално допустима, като подадена в срок и от субект с правен интерес от оспорване на процесната заповед. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдебният състав на Административен съд Варна е отхвърлил подадената жалба, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи, не се споделят от настоящата инстанция, тъй като не съответстват на установените по делото факти и на приложимите разпоредби.

Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие като такива, примерно, са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно производствените правила, довело практически до липса на волеизявление.

В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед № Г-480/20 декември 2007г. на Главния архитект на О. В. не е нищожна. Правилно е преценено, че административният акт е постановен от компетентен орган по силата на изрична делегация, допустима от закона, съгласно Заповед № 4086 от 29 ноември 2007 г., с която кметът на О. В. е предоставил на Главния архитект на общината правомощията си за одобряване на подробни устройствени планове по чл.129, ал.2 с обхват по чл.128, ал.З и по вид съгласно чл.110 по смисъла на ЗУТ, считано от 03 декември 2007 година.

Незаконосъобразно е прието, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила, такива, чието избягване би резултирало в различно по същество произнасяне на компетентния административен орган.

Правото на собственост върху държавните имоти, принадлежи на българската държава. Съгласно чл. 9 от Закона за държавната собственост (ЗДС), упражняването му се осъществява при условията и реда на този закон. На министрите и ръководителите на ведомствата, се предоставят имоти и вещи, държавна собственост, за управление, като правото на управление включва правото на ведомствата да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.

Практиката на ВАС е непротиворечива досежно определянето на "владеенето" и ползването като ограничени вещни права, респ. качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ на юридическото лице, в чието управление се намира един недвижим имот - държавна собственост. В този смисъл съгласно чл. 61, ал. 1 АПК, издаденият индивидуален административен акт трябва да се съобщи на заинтересуваното лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, което не е областният управител на Варненска област, а държава чрез министъра/ръководителя на ведомство, в чието управление е имотът (респективно по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ - съседни имоти). По делото не се твърди, нито се установи, администрацията на Министерския съвет, да е уведомявана за обжалваната заповед за одобряване на проекта на ПУП-ПРЗ. Ведомството е активно легитимирано да осъществява защитата на имота, поради обстоятелството, че в негово управление е Стопанство "Евксиноград", като не се установи да е уведомявана за започване на процедурата, за хода на същата, нито за обжалваната заповед.

Възраженията на заинтересуваните страни в тази насока не могат да бъдат споделени. Видно е от приложената по делото административна преписка - съобщение е изпратено единствено на областния управител на област с административен център Варна. Същият, като едноличен орган на изпълнителната власт в областта, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона за администрацията (ЗЗД) отговаря и за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта, и по-конкретно съгласно чл. 18, ал. 1 от специалния ЗДС, областният управител управлява имотите - държавна собственост, които не са предоставени за управление по съответния ред, или са предоставени в управление на областния управител, както и по пълномощие. Стопанство "Евксиноград" не попада в приложното поле на чл. 18, ал. 1 ЗДС, тъй като имотът, публична държавна собственост, е бил предоставен за управление за държавни представителни нужди на Министерския съвет - с Решение № 1050/29 декември 1997 г. на МС, (л. 17, т. 1) при условията и по реда на чл. 15, ал. 1 ЗДС и Правилника за прилагане на ЗДС (правно осигурен с АПДС 3584/30 ноември 2001 г. и скица, приложени по делото). На основание ПМС № 215/12 октомври 2005 г., имотът е предаден на МДААР. След закриването, с ПМС № 229/23 септември 2009 г., на МДААР, имотът е предоставен, със същото ПМС, на администрацията на МС и е приет с протокол от 4 септември 2009 г. (приемо-предавателните протоколи са приложени по делото - т. 1). В този смисъл Администрацията на Министерския съвет е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, притежава правен интерес да оспори издадения от Главния архитект на община Варна административен акт.

Администрацията на МС не е била уведомена и косвено за оспорената заповед, чрез заповед № Г-480/20 декември 2007 г. Цитираната заповед е издадена във връзка с реализиране на европейски проект за реставрация и консервация и засяга територията на стопанство "Евксиноград", но нито в съдържанието й, нито в приложената графична част, утвърдена от министър-председателя, е цитирана процесната заповед на Главния архитект на Варна. В този смисъл неправилно административният съд Варна е приел, че неуведомяването на администрацията на Министерския съвет не може да се приеме за допуснато нарушение на административно производствените правила, като то не е от категорията на съществените, доколкото на оспорващата администрация е дадена възможност да изложи възраженията си срещу атакуваната заповед в настоящото съдебно производство и те да бъдат разгледани по същество. Настоящият съдебен състав счита, че ако администрацията на Министерския съвет на Р. Б. е била участвала в административното производство, предвид възраженията й относно попадащите в процесния ПУП недвижими имоти, то административният орган е можело да стигне до различен извод от направения с процесната заповед.

С оглед твърдението на заинтересуваните страни, че Държавата няма засегнат от акта интерес и не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, както и че при одобряването на плана през 2007 г., стопанство "Евксиноград" (или Дворецът "Евксиноград"), не е бил попълнен и индивидуализиран с границите си в действащия към момента КК, а това е станало впоследствие, със заповед № Г-61/17 юли 2012 г., когато е одобрен ПУП за УПИ I-154, държавна собственост, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, допуснал е и допълнение към нея, изводите по които е кредитирал изцяло. Приел е, че всичките шест имота - предмет на оспорената заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ, попадат в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ - те са съседни на имоти - държавна собственост, предоставени за управление на МС с актовете, изброени в основното и допълнително заключение на СТЕ, и предназначението на всички тях без изключение, се променя с одобрения ПУП-ПРЗ, т. е. спрямо тях към момента на издаване на оспорената заповед през 2007 г. праводателят на настоящият жалбоподател МС на РБ - Министерството на държавната администрация и административната реформа, е заинтересувано лице по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ; към настоящия момент за имоти с идентификатори 10135.2567.14 и 10135.2567.15 е налице и основанието на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, понеже са държавна собственост, предоставена за управление на МС, според вписването в кадастралния регистър. Приел е още, че при издаване на оспорената заповед през 2007 г. и двата имота УПИ V-1252 и УПИ VI-1252а са били реституирана частна собственост, попълнени със заповед № Р-288/21 декември 2000г на кмета на О. В. влязла в сила - съгл. решението по т. 30 от Протокол № 42/13-14-11-2007 г. от заседанието на ЕСУТ на О. В.

Останалите четири имота ПИ IV-1253 (с идентификатор 4), II-1532 (с идентификатор 6), I-1505а (с идентификатор 7) и VIII-1508а (с идентификатор 12) не са били собственост на Държавата към 2007 г. и тя не е била носител на ограничени вещни права върху тях. В подкрепа на горния извод са не само приложените титули за частна собственост, нито АДС от 2001 г., който не създава, а само констатира право на собственост, както и скицата към него, за която вещото лице е посочило, че не е издадена въз основа на съхраняван в О. В. план, но на първо място данните в имотния регистър, съобразно изричното предвиждане на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Собствеността и ограничените вещни права върху четирите имота към 2007 г., са доказани с надлежни титули за собственост, вписани в кадастралния регистър. Освен това, въпреки твърденията на ответниците, по делото не се установи съществуването на т. нар. охрана/охранителна зона на стопанство "Евксиноград", акт с който тя е установена, нейните граници, нито ситуация на четирите имота в обхвата й. Споровете за собственост или за ограничени вещни права върху имотите, предмет на плана, не са преюдициални за законосъобразността на оспорената заповед, нито за наличието на качеството на заинтересувани лица, и с категоричност не могат да бъдат разрешавани в производство по реда на ЗУТ и АПК пред административния съд. Според данните по делото към 2007 г., Държавата била собственик на имотите, защриховани в син цвят на приложение № 1 към основната СТЕ (л. 273 по делото), което - според изложеното по-горе, я прави заинтересувано лице спрямо съседните имоти - частна собственост, чието предназначение се променя с ПУП.

Основателно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е взел предвид допуснатите нарушения на приложимите норми при одобряване на процесния ПУП-ПРЗ, като необосновано е игнорирал и приетата съдебна експертиза изготвена от вещото лице арх. Демирева, чрез която и документите по делото се установява несъответствие на плана с правилата за регулиране на квартал в противоречие на 5, т. 10 ДР ЗУТ, както и несъответствието му с изискванията на обем и съдържание по чл. 108 , ал. 2 ЗУТ и чл.48, ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове - ПУП не е придружен от планове за вертикално планиране, планове - схеми за комуникационно - транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания (предвид близостта му до активно свлачище), газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Освен това ПУП не е съгласуван, съгласно чл. 128, ал. 6 ЗУТ със специализираните контролни органи - РИОСВ относно изискванията на ЗООС и чл. 31 ЗБР, както и с БДЧР относно чл. 140, ал. 2 ЗВ, респ. е налице несъответствие на ПУП с ОУП.

Споделят се доводите на касаторите и относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 16 ЗУТ, което обуславя материална незаконосъобразност на заповедта на това основание. Планът по чл. 16 ЗУТ се одобрява за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, като с него се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. В цитираната норма не случайно е използван изразът „територии“, което предполага, че план по чл. 16 ЗУТ се одобрява само когато се касае за съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение, в който смисъл е 5, т. 8 ДР ЗУТ. Имотите, предмет на процесната заповед, са отчуждени по силата на Постановление № 35/08 април 1949 г., обн. ДВ, бр. 153 от 06 юли 1949г. Към датата на отчуждаването, са действали КП от 1936 г. и РП от 1937 г. С КП от 1956г., границите на имотите се заличават, тъй като целта на отчуждаването е да се предотврати достъпа на граждани в непосредствена близост до двореца „Евксиноград“. В подкрепа на това твърдение е и изявлението на вещото лице в о. с.з., че попълванията на имотите са извършени в кадастралната основа от 1956 г. Следва да бъде правена разлика между територията на Двореца „Евксиноград“ и територията на стопанство (резиденция) „Евксиноград“. Стопанството представлява цялостен комплекс, който включва множество сгради, градини, лозя, паркове и др. имоти. Начинът на използването му и предназначението му е посочен в съставените АДС (на разположение на правителството, за оперативно управление на УБО, на МС за държавни и представителни нужди и т. н.) и в ПМС 118/93 г. за използването на недвижими имоти-публична държавна собственост. В одобрения със заповед № РД-03-02/46/31 декември 1982 г. на КТСУ общ градоустройствен план, стопанството е под № 74 в легендата - „резиденция“. (Неправилно е твърдението на вещото лице в отговора му на въпрос № 5 от Допълнителната експертиза, че понятието „стопанство Евксиноград“ в плановете на гр. Варна не съществува, тъй като е приложен по делото „Кадастрален план на С. Е. – гр. Сталин“, предоставен от Централния държавен архив, (гр. Варна е бил наричан гр. Сталин, в периода 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г.), тоест към този период, вече е била налична кадастрална карта за „С. Е. и под това понятие се е разбирал целият комплекс. Именно по този начин е обсъден въпроса и в развилото се исково производство за собственост по гр. д. № 849/2010г. на ВОС, решението по което е потвърдено с решение № 220/11 декември 2012г. по гр. д. № 479/2012г., а ВКС не е допуснал касационно обжалване.

С решение № 1611-5 по протокол 32/27 май 1998 г. на ОбС Варна, е приет ТУП на Варна. Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗТСУ, предвижда извън селищните територии да се устройват въз основа на ТУП, но с изменението на ППЗТСУ, в чл. 3, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ, е предвидена възможността за одобряване на районни териториално-устройствени планове за отделни общини,, или за части от тях. Според вещото лице ТУП от 1998 г. е одобрен за урбанизирана територия, но доказателства в тази насока не са представени по делото. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ППЗТСУ, териториално-устройствените планове на общините определят или отразяват предназначението на териториите според общия начин на тяхното ползване и устройство, а според ал. 2, ОГП определя предназначението на териториите в строителните граници на населените места, според преобладаващото функционално предназначение и начина на ползване. Видно е, че с ТУП е било възможно процесната територия да бъде определена като част от населеното място, друга селищна територия, земеделска територия, горска, защитена, но не и вилна. ОГП от 1982г. е планът, който определя предназначението на територията. Съгласно чл. 128, ал. 1 ППЗТСУ, към съответните териториално-устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове на курортни населени места и курортни комплекси, могат да се създават специфични правила и норми за устройство и застрояване (СПНУЗТВ). Със заповед № РД-02-14-1734/21 септември 1999г. на МРРБ, са одобрени устройствени зони на гр. Варна и специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на Варна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от същите, тези правила и нормативи определят устройството и застрояването на територията на Варна, ограничена от строителните граници, определени с общия устройствен план, одобрен с решение № ТСУ-7/31 декември 1983г. на КТСУ при МС, както и на териториите, които се намират под непосредствено влияние на града (крайселищни територии), определени с границата за градско развитие по ТУП, приет на 27 май 1998г. от Общинския съвет. Съгласно 8 ПЗР СПНУЗТВ, те действат за срок от 3 години от датата на обнародването им, но на основание 5 ПЗР на Наредба №7/22 декември 2003г., се прилагат до приемане на нов ОУП, доколкото не противоречат на ЗУТ. Имотите, предоставени на стопанство „Евксиноград“ (в това число и ползваните от НСО), попадат в зона Т40 - специални терени. Съгласно чл. 50, ал. 1,т. 2 и ал. 2 СПНУЗТВ, в тази група самостоятелни терени се включват съществуващи терени за нуждите на резиденции и други подобни като функционалното предназначение на специалните терени може да бъде променяно с ПУП само за нуждите на обекти публична собственост. Със заповед № Г-480/20 декември 2007г. на Главния архитект на община Варна, предназначението на ПИ 1252 и 1252а се променя и същите се отреждат за озеленяване и за вилна сграда. Следва да бъде отбелязано и, че имотите не попадат в одобрения с решение № 322-4 по протокол № 12 от 29 май 2000г. на ОбС Варна околовръстен полигон на СО “Долна трака“. Цялата територия на стопанство „Евксиноград“ не фигурира в изработения план за стари имотни граници, няма одобряван план на новообразувани имоти.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че поземлените имоти са били урегулирани и регулацията е била приложена, което се установява и от обстоятелството, че имотите са били отчуждени и включени в Стопанство „Евксиноград“, публична държавна собственост, респ. само за имот № 1532 при издаването на процесната заповед има влязъл в сила съдебен акт за реституция на имота. Съответно, не е в правомощията на Главния архитект с процесната заповед да променя статута на имотите от публична държавна собственост в частна, общинска и държавна собственост, което незаконосъобразно е сторено.

Воден от гореизложеното този съд счита, че решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважат жалбите като основателни, а процесната заповед - отменена като незаконосъобразна.

Независимо от резултата по делото, следва да се отмени и определението по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. за изменение на решението в частта за разноските.

При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател, следва да се присъдят сторените разноски в хода на двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение на основание - чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на по 100 лева за всяка инстанция.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1289 от 14 октомври 2021 г., постановено по адм. дело № 1309/2016 г. на Административен съд Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № Г-480 от 20 декември 2007 г. на Главния архитект на О. В. с която, на осн. чл.124 ал.2 и чл.16 ЗУТ, е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ I-1505а; II-1532; IV-1253; VIII-1508a; VI-1252a; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична регулация с о. т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45.

ОТМЕНЯ Определение № 532 от 22 февруари 2022 г., постановено по адм. дело № 1309/2016 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА О. В. да заплати в полза на Министерски съвет на Р. Б. гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, съдебно-деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА