Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 4268 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Й. Д. от гр. Каварна, чрез адв. М. Г. срещу решение № 79/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 340/2021 г. по описа на Административен съд Добрич. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо него преписката да бъде върната за ново произнасяне от административния орган. Претендират се разноски.

Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Добрич, чрез главен юрисконсулт Л. Ц. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е извел правни изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С решение № 79/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 340/2021 г., Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на Й. Д. срещу решение № 20/18.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с която е била отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/14.05.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ Добрич и е присъдил разноски. Съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, правото му на такава не е било придобито, тъй като доказаният стаж е 12 г., 03 м. и 12 дни от втора категория труд при навършени [възраст]. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заявление с вх. № Ц2113-24-370/03.06.2020 г. Й. Д. е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Добрич е издал разпореждане [номер]/24.08.2020г., с което е отказал отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.69б, ал.2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ и по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО. Недоволен от постановения акт, Димитров го е обжалвал пред директора на ТП на НОИ Добрич, който с решение № 25/13.10.2020 г. е отхвърлил жалбата след потвърждаване на изводите на пенсионния орган за недоказан осигурителен стаж. Решението е влязло в сила. С ново заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-24-216 от 11.03.2021 г. отново е било поискано отпускане на ЛПОСВ. Били са приложени нови документи за осигурителен стаж за периода 01.06.2020 до 31.01.2021 г. и за периода от 01.02.2021 г.- 11.03.2021 г. в Кооперация А. І [населено място], но като труд от трета категория. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Добрич се е произнесъл с разпореждане [номер] /14.05.2021 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б, ал.2 от КСО и по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО.

Посочил е, че възрастта на Й. Д. към датата на подаване на заявлението за пенсиониране е [възраст] и е зачел осигурителен стаж от втора категория труд 12 г., 3 м. и 12 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 29 г., 2 м. и 21 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 44 г. 6 месеца и 29 дни. С административния акт е бил включен придобитият през 2021 г. осигурителен стаж на жалбоподателя. Органът е приел, че заявителят няма право на ЛПОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като е навършил изискуемата възраст от 58 г. и 6 м., но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Също така е било установено, че Димитров няма право на пенсия и по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като не е навършил възрастта за мъжете от 64 г. и 4 м. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО разпореждането е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Добрич, който с решение № 20/18.06.2021 г., е отхвърлил жалбата срещу отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Спорът между страните касае периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1987 г. на полагания през него труд във връзка с прилагането на чл. 66и от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ .

Решението на Административен съд Добрич се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите доказателства, необходими и достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е обоснован правилен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност.

Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговият характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции.

Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 66и от ПКТП се зачита втора категория труд стажът на работещи в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство; в оранжерийното производство: агроном, техник по растителна защита, механик и монтьор по поддържане на съоръженията. Въз основа на заповед № 972/28.12.1982 г. на председателя на АПК Калиакра, Й. Д. е бил назначен на длъжност Контрольор по качеството /OTK/ в ремонтна база Белгун като видно от ведомостите се е водил на работа и в администрацията на предприятието. С последваща заповед № 559/13.11.1986 г. Димитров е бил назначен на длъжност началник на ремонтна работилница. Тази му длъжност е вписана и в трудовата книжка за период от 15.02.1982 г. до 01.01.1988 г. По делото е била представена и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице. Съдът я е приел като компетентно изготвена, пълна и отговаряща на другите събрани доказателства по делото. По нея вещото лице е представило заключение, че през периода от м. януари 1984 г. до м. юни 1985 г. Й. Д. е заемал длъжността ОТП. От м. юни 1986 до м. декември 1986 г. същият е бил назначен на работа в ремонтната работилница и от 01.01.1987г. до 31.12.1987 г. е началник на ремонтна работилница.

При съобразяване на посочените норми се налага изводът, че в персоналния обхват на чл. 66и от ПКТП не попада Контрольор по качеството и началник на ремонтна работилница. Полаганият от Й. Д. труд е изключен от приложното поле на цитираната разпоредба за зачитането на втора категория труд.

Настоящата инстанция не споделя изложените от страна на касатора възражения, досежно приложението на чл.104, ал.10 от КСО. Съгласно визираната разпоредба, за установяване условията на труд не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства от осигурителя, респективно които не са в пълнота и се налага събиране и на гласни доказателства. Съдът намира, че правната норма не съдържа ограничение относно хипотезата на чл. 69б от КСО, на каквото основание е подадено заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж, поради което е налице основанието по чл.104, ал.10, предл. второ от КСО, което изключва свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, издадени от работодателя за доказване на стаж.

Предвид изложеното, съдът споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение и последното като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважено, а ответната страна не е заявила в срок присъждането на такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 340/2021 г. по описа на Административен съд Добрич.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА