Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора П. Б. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 10471/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ГБС – Инфраструктурно строителство" АД, подадена чрез адв. Г., срещу решение № 28054/23.08.2025 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 9572/2023 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените в жалбата доводи, а е възприел тезата на органите по приходите, без да става ясно, с какви аргументи отхвърля възраженията на дружеството. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна.

С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на „ГБС – Инфраструктурно строителство" АД против ревизионен акт /РА/ № Р-29002923000187-091-001/19.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1278/05.09.2023 г. на Директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 312 535,46 лв. и лихви в размер на 83 480,49 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Х. Б. 81“ ЕООД, „Н. 99 А и Б” ЕООД и „Стийтмания“ ЕООД, както и са установени задължения ЗКПО в размер на 150 451,58 лв. и лихви в размер на 28 459,43 лв.

За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От правна страна съдът е приел, че въпреки представените множество доказателства, липсват безспорни доставки на услуги, тъй като доставчиците не са били открити на адресите си, не са представили изисканите им документи и не разполагат с персонал, материална база или техника, с която да извършат документираните услуги. Относно доставките, фактурирани от „Х. Б. 81“ ЕООД, са изложени са мотиви, че е налице несъответствие между предмета на договорите и този на фактурите, недоказано е извършено плащане по банков път, както и цитираното дружество не е посочено като подизпълнител във връзка със спечелената от касатора обществена поръчка. Аналогични мотиви за липса на кадрова и техническа обезпеченост са изложени и относно другия доставчик „Н. 99 А и Б” ЕООД, като съдът е приел, че не е доказано доставчикът да е наел техника от „Ф. У. К. ЕООД, тъй като управителят на цитираното дружество е отрекъл дружеството да е извършвало търговска дейност. Във връзка с декларираните СМР, извършени от „Стийтмания“ ЕООД в решението е изложено, че дружеството не е имало кадрова обезпеченост да извърши документираните СМР услуги, както и че не може да се установи счетоводното отразяване на направените разходи за доставката поради непредставяне на доказателства от страна на доставчика. Относно установените задължения по ЗКПО съдът е посочил, че с оглед липсата на реалност на извършените доставки, законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството с осчетоводените разходи по процесните фактури. Въз основа на тези изводи жалбата на дружеството срещу РА е изцяло отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените множество доказателства, в т. ч. договори, споразумения, протоколи, количествено-стойностни сметки, доказателства за проведен инструктаж, свидетелства за регистрация на пътна и превозна техника, преводни нареждания за плащания по банков път и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Х. Б. 81“ ЕООД, „Н. 99 А и Б” ЕООД и „Стийтмания“ ЕООД. Още в хода на ревизията от касатора са представени множество съпътстващи процесните фактури документи, от които може да бъде установен видът на услугите, обемът на възложените дейности, техният произход и влагането им в икономическата дейност на дружеството. По делото не е спорно, че касаторът е изпълнител на обществена поръчка с предмет „Изготвяне на технически проект и строителство на обект: Модернизация на път I-8 „Калотина п. в. Храбърско от км 15+500 до км 32+447.20”, във връзка с който са и фактурираните доставки.

Относно декларираната наета от „Х. Б. 81“ ЕООД техника със съответните екипи са представени множество доказателства, както за облигационните отношения между страните, така и за съдържанието на получената услуга и резултатът от нея. От представените документи се установява, на кой обект е използвана наетата техника, налице са данни за проведен инструктаж на съответните работници, приложени са протоколи от извършените СМР дейности, както и са налице доказателства за плащания по банков път и счетоводно отразяване на фактурите. Изложените мотиви за разминаване между договорния и фактурен предмет, както и липсата на посочване на този доставчик като подизпълнител са неоснователни, тъй като в случая не се касае за използване на подизпълнител, а за наемане на допълнителна техника и екипи, които да боравят с нея, във връзка с обект, на който изпълнител е касаторът. Липсата на сключени трудови договори с посочените работници няма отношение към правото на приспадане на данъчен кредит.

Аналогични са изводите на настоящата инстанция и относно документираните доставки от „Н. 99 А и Б” ЕООД, от което дружество касаторът също е наел строителна техника. Наетите машини са подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора. Същите са приети и в последствие върнати от касатора, което е документирано със съответните приемо-предавателни протоколи. Представен е договор с нотариални заверки на подписите, удостоверяващ, че доставчика е наел строителната техника от „Ф. У. К. ЕООД, както и са приложени свидетелства за регистрация, видно от които техен собственик е именно цитираното дружество. В противоречие на всички изложени факти, съдът е приел, че дружеството не е притежавало техника и формално е наело такава от друго дружество, основавайки се единствено на обяснението дадено от управителя на „Ф. У. К. ЕООД, че не е извършвал търговска дейност при направената му насрещна проверка. Тези обяснения обаче противоречат на всички останали писмени доказателства по делото и не са достатъчни, за да се обоснове извод за формално деклариране на услуги. Настоящата инстанция не споделя и изводите на съда относно недоказването на извършено плащане по банков път. Видно от доказателствата по делото са представени копия от преводни нареждания, подпечатани и съдържащи реквизитите на съответната банка, които не са оспорени от ответника. В случая липсват доказателства, които да оборват извършените преводи по банков път, още повече плащането не е елемент на доказване, касаещ правото на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурираните СМР услуги от „Стрийтмания” ЕООД също са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод за реалност на декларираните доставки. В тях е индивидуализиран предмета и обема на извършените СМР по полагане и поправка на бордюри, актувани със съответните протоколи, от които се установява линейния им метраж след направен геодезически замер, както и участъците, в които той е направен. Налице е пълна логическа последователност по дати, обем на възложени услуги и обем на получени услуги във всички представени документи. Не на последно място следва да се посочи, че процесните услуги са вложени в икономическата дейност на касатора, както и всички доставчици са отразили спорните фактури в дневниците си за продажби и СД за съответния период, съответно данъкът е начислен по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, като е прието, че представените множество документи формално индивидуализират процесните услуги, но съвкупността от факти създава обосновано съмнение в реалността на документираните доставки. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и на представените от касатора писмени доказателства от които безпротиворечиво се установява цялостния механизъм на извършените доставки, техният вид и обем, както и мястото на извършването им. Липсата на доказана кадрова и техническа обезпеченост не може сама по себе си да води до извод за липса на реалност на извършените доставки, като подобен извод противоречи и на практиката на СЕС. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно – задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Изложените от съда мотиви в тази насока не се споделят от настоящата инстанция, тъй като непредставянето на доказателства от доставчиците не може да обоснове извод, че са налице обективни данни за извършена измама, нито доказва знание за такава у получателя на декларираните доставки. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т. ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за вида и обема на услугите, за изпълнение на резултата от възложеното, за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените услуги в икономическата дейност на касатора. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.

Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките по всички процесни фактури, издадени от „Х. Б. 81“ ЕООД, „Н. 99 А и Б” ЕООД и „Стрийтмания“ ЕООД се опровергават от представените доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит.

С оглед изводите на настоящата инстанция за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта на отказано право на данъчен кредит, то незаконосъобразно се явява и извършеното с РА увеличение на счетоводния резултат на дружеството на основание чл. 26, т.2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 от ЗКПО с осчетоводените разходи по фактурите, издадени от „Х. Б. 81“ ЕООД, „Н. 99 А и Б” ЕООД и „Стрийтмания“ ЕООД. Не се доказва твърдяната документална необоснованост на извършените стопански операции, с оглед на което не е и налице основание за коригиране в посока увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по процесните фактури. Предвид изложеното РА подлежи на отмяна и в частта по ЗКПО.

Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП.

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете инстанции в общ размер на 37 750 лв., съгласно представения списък с разноски /л.26/.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 28054/23.08.2025 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 9572/2023 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № Р-29002923000187-091-001/19.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1278/05.09.2023 г. на Директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 312 535,46 лв. и лихви в размер на 83 480,49 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Х. Б. 81“ ЕООД, „Н. 99 А и Б” ЕООД и „Стрийтмания“ ЕООД, както и са установени задължения ЗКПО в размер на 150 451,58 лв. и лихви в размер на 28 459,43 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати в полза на „ГБС – Инфраструктурно строителство" АД с ЕИК 130131711, сумата в размер на 37 750 лв. /тридесет и седем хиляди и седемстотин и петдесет лева / - представляваща разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА