Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 4239 / 2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по молба на адв. М. С., в качеството му на процесуален представител на В. С., обективираща искане за изменение на решение № 3171 от 27 март 2023 г., постановено по адм. д. № 4239/2022 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта му за разноските. Сочи, че списък на разноските по чл. 80 ГПК е представен пред първата инстанция, към който бил приложен и договор за правна помощ, удостоверяващ заплащането на сумата от 3000 лева за адвокатско възнаграждение. На следващо място твърди, че искането за присъждане на разноски за две инстанции е в срок, като е направено пред касационната инстанция с представената в съдебно заседание на 21 февруари 2023 г. писмена защита.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпило възражение от началника на СГКК гр. Варна, в което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, второ отделение, е обезсилил решение № 296/10 март 2022 г., постановено по адм. д. № 233/2021 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е отменена заповед № 18-403 от 12 януари 2021 г. на началника на СГКК Варна и вместо него е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на К. Коваленко – гражданка на Украйна, продължително пребиваваща в Р. Б. срещу заповед № 18-403 от 12 януари 2021 г. на началника на СГКК Варна, в частта по отношение на т. І.1, т. І.2 и т. ІІ.1, като е прекратил производството по делото в тази част. Оставил е в сила решение № 296/10 март 2022 г., постановено по адм. д. № 233/2021 г. по описа на Административен съд Варна, в частта по т. ІІ.2 от заповед № 18-403 от 12 януари 2021 г. на началника на СГКК Варна, относно промените в кадастралните данни за собствеността на СОС с идентификатор 10135.2560.206.1.8 и е осъдил К. Коваленко, граждака на Украйна, продължително пребиваваща в Р. Б. да заплати на В. С. с [ЕГН] сумата 70 лева разноски по делото.

В о. с. з. на 21 февруари 2023 г. пълномощникът на настоящия молител е представил писмена защита, в която е заявил претенция за присъждане на разноски направени за две съдебни инстанции, но не е представил списък по чл. 80 ГПК . При тези данни, съдът се е произнесъл по предявената претенция от касатора за разноски, като е уважил същата до размера на държавната такса, внесена по касационното производство, за която е било представено доказателство.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срока по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, но настоящата инстанция намира същото за процесуално недопустимо.

Съгласно чл.80 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението, в частта му за разноските.

Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение (ТР) № 6/06 ноември 2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Този списък следва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като представянето му е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението, в частта му за разноските. Няма пречка списъкът да се съдържа както в исковата молба/жалбата, така и в касационната жалба.

Обстоятелството, че списък по чл. 80 ГПК е представен пред първата инстанция не може да бъде основание да се приеме за допустимо искането за изменение на решението на касационната инстанция в частта относно разноските, определени от тази инстанция, независимо от обстоятелството, че в конкретния случай липсват данни за направени разноски пред Върховния административен съд и всички направени разноски са направени в производството пред Административен съд Варна.

Пред касационната инстанция е заявено искане за присъждане на направените съдебно - деловодни разноски за две инстанции, без да е уточнена претенцията - за коя инстанция се претендират разноски, вида на разноските и техния размер. Действително на л. 78 от адм. д. 233/2021 г. по описа на Административен съд Варна се намира представен пред тази инстанция списък по чл. 80 ГПК, но той не е представен или заявен като такъв пред касационната инстанция, за да обуслови допустимост на производство по чл. 248 ГПК. В същия смисъл е и практиката на Върховния касационен съд.

На основание цитираната по-горе разпоредба чл. 80 ГПК вр. чл.144 от АПК наличието на списък на разноските е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските. Касае се за процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно и при липсата на която производството по искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. В този смисъл т. 8 и т.9 от ТР № 6/2013 г., по т. д. №682012 г., ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. С. за изменение на решение № 3171 от 27 март 2023 г., постановено по адм. д. № 4239/2022 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ