Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 4325 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, [ЕИК], подадена чрез юрк. П., срещу решение № 1864 от 21.03.2022 г. по адм. дело № 11987/2021 г. по описа на Административен съд София - град, второ отделение, 52 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 45/12.11.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът необосновано и в нарушение на закона е достигнал до извода, че АУПДВ съдържа съответните фактически и правни основания. Иска отмяната на решението заедно с отмяна на АУПДВ.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 45/12.11.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, с който на дружеството е определен общ размер на дължимите такси за разрешеното право на водовземане на повърхностни води за периода 01.04.2019 г. - 31.10.2019 г. в размер на 37 919,08 лв., ведно с дължимата лихва за периода 6 699,57 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.

За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително № 003536 от 17.02.2005 г., продължено с Решение № 291 от 26.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите, до 30.10.2022 г. Разрешителното е за водовземане от яз. Белмекен, изграден на река Крива, в землището на [населено място], общ. Белово, област Пазарджик, с разрешена цел – напояване и риборазвъждане, с лимит на ползваната вода до 42 млн. куб. м./год., в т. ч. 0,300 млн. куб. м. вода за риборазвъждане, с разрешен режим на водовземане: през м. април, май, юни, юли, август, септември и октомври.

Във връзка с дължими такси по това разрешително е извършена проверка от експерти от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при което е съставен констативен протокол № Пз-11 от 13.01.2020 г., в който установената дължима такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.04-31.10.2019 г. в размер на 37909,08 лева за иззето количество 41669320 куб. м. Не е констатирано превишение на разрешените за ползване с месечния график водни обеми.

С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в 14-дневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195 б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК.

АССГ е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база действително пропуснато количество водни маси. Посочил е, че размерът на задълженията, определени с АУПДВ за периода 01.04-31.10.2019 г. е установен по констативен протокол и подадена от дружеството декларация по чл. 194б ЗВ. В тази връзка е счел, че отразеното в Констативен протокол № Пз-11 от 13.01.2020 г., че е налице водовземане в посочения в акта обем за периода, не е опровергано в хода на производството. Приел е, че размерът на таксите е определен на базата на посочените в декларацията по чл. 194 б ЗВ отнети годишни водни обеми, приложен е корекционен коефициент за напояване съгласно Наредбата за нормите на водопотребление за съответните култури – 0,7; единичен размер на таксата по чл.12 от Тарифата – 0,0013 лева. Обосновал е извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

При така цитираната нормативна уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АУПДВ. Нормата на чл. 194 б, ал. 4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г. и към момента на издаване на оспорения акт за административния орган не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, въпреки което дружество е уведомено с писмо № ПО-02-110 /1/ от 22.06.2021 г., получено на 24.06.2021 г. От друга страна, констативният протокол № Пз-11 от 13.01.2020 г. ведно с покана за доброволно изпълнение на задължението са предявени на титуляря на разрешителното с писмо изх. № ПО-02-110 от 28.04.2021 г. При проверката, осъществена на 13.01.2020 г. е присъствал служител на „Напоителни системи“ ЕАД – лицето С. К., инж. Х.. Следователно, правото на защита на дружеството не е нарушено в рамките на административното производство.

Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в АУПДВ са посочени достатъчно детайлни и разбираеми мотиви за неговото издаване. „Напоителни системи“ ЕАД не твърди и не ангажира доказателства, че е извършило дължимите плащания на таксата за водовземане за процесния период, а обемът на водовземането, въз основа на който е определен размерът на дължимите суми, е деклариран от самия него съгласно декларация от 31.01.2020 г. по чл. 194 б ЗВ и съответства на отразеното в АУПДВ.

Касационната инстанция възприема за правилен извода на АССГ, че размерът на таксите за процесния период съответства на разписаната в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. нормативна уредба. Не се твърдят плащания от страна на „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София на така определените задължения / главница и лихви/, което обосновава крайния извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ.

По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА № 1864 от 21.03.2022 г. по адм. дело № 11987/2021 г. по описа на Административен съд София - град, второ отделение, 52 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА