Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 4315 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д-З ЕООД, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. М. Г., срещу решение №1954/24.03.2022 г. по адм. дело №12065/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 000030 - 5390/08.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материално правно незаконосъобразно, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и необосновано, иска отмяната му и присъждане на разноски, съгласно списък.

Ответникът по касация - изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, не представя писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

АССГ е бил сезиран с жалба на Д - З ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 000030 - 5390/08.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, издадено на основание постъпило искане на дружеството да му бъде възстановена преведената по сметка на НАП на 31.03.2021г. държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 25 000 лв. като недължимо платена. С диспозитива на решението си изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение искането на заявителя за възстановяване на платена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 25 000 лв. В мотивите на обжалвания административен акт е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала в [населено място] по влязло в сила решение №000030 - 944/23.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП се дължат в условията на кумулативност следните такси:

1. Държавна такса по чл.30, ал.1 ЗХ във връзка с чл.3, ал.1, т.4, буква б от ТТЗХ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза) в размер на 7500 лв. в хипотезата на зала с 15 броя игрални места.

2. Държавна такса по чл.30, ал.6 изречение първо ЗХ ( в зависимост от срока на издадения лиценз) - 25 000 лв. в хипотезата на срок на лиценза за 5 години.

Административният орган е изложил мотиви, че таксите се дължат на различни основания - новите разпоредби на чл.30, ал. 5 и 6 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лиценз според критериите срок на лиценза и брой жители на населено място, не изключват дължимостта на таксата по чл.30, ал.1 ЗХ. Изложени са съображения за неприложимост на разпоредбата на 86, ал.1 от ЗХ в сила от 09.02.2021г. тъй като държавната такса не е такса за издаване на лиценз, таксата е условие за получаване на такъв.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу решението на изпълнителния директор на НАП, АССГ е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаване на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяната му и правилно е приложен материалния закон. Процедурата по издаване на лиценза се е развила в хипотезата на пар.86, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗХ ДВ бр.69/2020 г., според която образуваните и неприключили до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, се довършват при досегашните изисквания в 9 месечен срок от влизане в сила на този закон. Тази разпоредба няма отношение към дължимостта на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ. Претендираната за възстановяване от жалбоподателя, заплатени от него такса е била събрана дължимо при действаща законова уредба и липсва възможност за връщането й.

Решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно. Основателно е оплакването на касатора, че АССГ при постановяването му не е взел предвид текста на чл.30, ал.7 от Закона за хазарта, съгласно която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал.1. Съгласно чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр.69/2020 г., предишна чл.30, ал.5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), се събират само таксите по чл. 30, ал. 1. Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета Алтернативни данъци от ЗКПО, в която се съдържа Г. Т. и втора, регламентираща данък върху хазартна дейност. Раздел V от тази глава регламентира размер, деклариране и внасяне на данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. От нормите на ЗКПО следва, че Д - З ЕООД като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала е данъчно задължено лице, което дължи този алтернативен данък за тази си дейност т. е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Доказателства за реализиране на този вид данъчно облагане са приети при разглеждане на спора пред първата инстанция. Налага се извод, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за продължаване на срока на издаден лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценз за 5 години в размер на 25000 лв., внесена от Д - З ЕООД е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ във връзка с Раздел V от Г. Т. и втора на ЗКПО.

В противоречие с материалния закон са изводите на АССГ, че разпоредбата на чл.30 от ЗХ (отм.) е изцяло отменена с влизане в сила на ЗИД ЗХ ДВ, бр. 69/20г., поради което няма възможност да се възстанови платена държавна такса по действащата нормативна уредба при условия на изцяло отменена такава. С така посоченото от съда изменение е създадена нова ал.6 на чл.30 от ЗХ , както и не е отменена, нито пък е изменена приложимата в случая разпоредба на чл.30, ал.7 ЗХ ( предишна ал.5) , която изрично предвижда, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал.1 на чл.30 от Закона за хазарта. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 30, ал. 7 от ЗХ, Д - З ЕООД е бил длъжен да заплати само таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, но не и тази по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, поради което и въпросът относно дата на възникване на подобно задължение, респективно приложението на 86 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗХ, по отношение на него не стои. Като е достигнал до противоположен правен извод за дължимост на таксата, внесена от Д - З ЕООД, административният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон.

С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна след отмяна на съдебното решение в тази част, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество. Оспореният административен акт Решение № 000030-5390/08.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон (чл. 30, ал. 7 от ЗХ), поради което при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК трябва да бъде отменен, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с тълкуването на закона в настоящото решение.

По водене на делото пред двете съдебни инстанции касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 3000 лв., описани в списък по чл. 80 от ГПК (л. 22), за които са представени писмени доказателства, че са направени, поради което и с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за тяхната прекомерност, има право да му бъдат възстановени от бюджета на НАП в пълен размер.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1954 от 24.03.2022 г. по адм. дело №12065/2021 г. на Административен съд София - град И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 000030 - 5390/08.11.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, по жалба на Д - З ЕООД, гр. Пловдив.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за ново произнасяне по заявлението на Д - З ЕООД, гр. Пловдив, със задължителни указания по приложението на закона в мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати 3000 (три хиляди) лева разноски по делото на Д - З ЕООД, гр. Пловдив , [улица], [адрес], представлявано от Д. З..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА