Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 4287 / 2022 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. К. от гр. Хасково, [ЕГН], действаща чрез Д. С. в качеството и на майка и на законен представител, чрез адв. В. Л. против решение № 181/23.03.2022 г. по адм. дело № 1164/2021 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответниците директорът на Д. С. подпомагане гр. Хасково, чрез юрисконсулт Н. Г. и Б. К. лично и в качеството си на законен представител на Б. К., чрез адв. П. Б. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 181/23.03.2022 г. по адм. дело № 1164/2021 г., Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Б. К., малолетна действаща чрез нейната майка и законен представител Д. С. срещу заповед № ЗД/Д-Х-107/01.10.2021 г. на директора на Д. С. подпомагане гр. Хасково. Съдът е приел, че с нареждането на социалната услуга обективирана в заповедта, административният орган е издал акта си в съответствие с условията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че детето Б. К. е родено на [дата на раждане]. Гражданският брак на нейните родители Д. С. и Б. К. е бил прекратен с решение № 863/17.12.2019 г. по гр. дело № 2393 по описа на Районен съд Хасково, като упражняването на родителските права е предоставено на майката. Бил е определен режим на лични отношения с бащата. След изпратен сигнал от Б. К., социалните работници са констатирали синдром на родителско отчуждаване и с направления № НП/Д-Х-041/28.04.2020 г. и НП/Д-Х-048/19.05.2020 г. детето и неговите родители са били насочени за ползване на социални услуги в ЦОП Хасково за определен срок. Били последвали още направления към предоставяне на социална услуга, като на 31.08.2021 г. бил съставен и индивидуален план за подкрепа по отношение на детето, включващ цели и конкретни дейности за изпълнението им, продължителност на същите, отговорни за изпълнението им лица и очаквани резултати. Планът за периода 27.08.2021г. - 26.10.2021г., бил подписан от заетите по случая на детето служители на ЦОП-Хасково и ДСП - Хасково и родителите на детето без възражения. На 31.08.2021г., с вх. № 428 в ЦОП - Хасково, майката е отказала със заявление ползването на социалната услуга поради неефективност, невъзможност за отсъствие от работа и липса на желание. На 27.09.2021 г. след проведена по-рано среща между служители на ДСП и ЦОП Хасково и изготвен протокол относно развитието на детето в обучението, в емоционалното му състояние във и взаимоотношенията с родители, близки и роднини, както и други промени на обективната ситуация, главният социален работник при ДСП Хасково е бил изготвил до директора на ДСП - Хасково доклад предложение за ползване на социални услуги. Последвало е издаването на заповед № ЗД/Д-Х-107 от 01.10.2021 г. за ползване на услугата Психологическо консултиране и подкрепа за преживяване на негативните последици от събитията в живота й, с продължителност на услугата 6 месеца. Заповедта е била обжалвана пред директора на РДСП - Хасково по предвидения законов ред и същата е била потвърдена. На основание чл. 15 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, малолетното дете е било изслушано в съдебно заседание, а К. С. баба на Б. К. е дала подробни показания относно отношенията между родителите и детето.

В чл. 4 от Закон за закрила на детето /ЗЗДет/ са регламентирани мерките за закрила, като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрилата. В чл.4, ал.1, т. 1 е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. В разпоредбата на чл. 23 от ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, като в т. 6 е предвидена социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Според чл. 24, ал. 1 от същия закон, мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от Д. С. подпомагане по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на Д. С. подпомагане и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от Д. С. подпомагане. Според 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., услуги по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социалните услуги.

Нормата от чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. изисква ползването на социални услуги да се извършва въз основа на заповед на директора на Д. С. подпомагане в случаите, при които: не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето.

С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на ДСП може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него. Правилно съдът е преценил, че установените по делото факти са част от хипотезата на прилаганата правна норма, поради което заповедта е материално законосъобразна. Ползване на социална услуга следва да осигурява интереса на детето, което в случая е доказано. Установено е, че вече се наблюдават индикации а родителско отчуждение.

Нормата на чл. 9 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки един от родителите.

По делото несъмнено се налага извод, че детето Б. К. е дете в риск по смисъла на 1, т. 11, б. в от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно е също, че от страна на майката няма реално желание за ползване на социални услуги. Нещо повече, налице е категоричен отказ да ползва такива услуги, както и неоказване на съдействие на майката за реализиране на срещи между бащата и Б. К., поради което е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на Д. С. подпомагане може, след извършване на собствена преценка, да издаде заповед за ползване на социални услуги.

Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети се извеждат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от специфичните обстоятелства, свързани със състоянието на детето, неговите потребности и неговия най-добър интерес.

Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето Б. К. са преценени всички законови критерии по ЗЗДет. и определените социални услуги са съобразени с потребностите на детето.

Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу нея административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а ответниците по делото не са претендирали такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховен административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181/23.03.2022 г. по адм. дело № 1164/2021 г. на Административен съд Хасково.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН