РЕШЕНИЕ № 3384 София, 30.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВАВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от съдията Мадлен Петрова по административно дело № 4324 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Фондация „Германо – Български център за срещи“, град Пловдив, чрез адвокат Д. Костадинов против решение № 262/16.02.2022 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2679/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на фондацията срещу ревизионен акт № Р-16001620008182-091-001/29.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив за допълнително начислен ДДС в размер на 40 958.28 лева и лихви от 15 378.39 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, че предоставяните услуги са облагаеми на основание чл. 12 ЗДДС, а не освободени доставки по смисъла на чл. 41 ЗДДС. Поддържа, че по своята същност организираните от Фондация „Германо – Български център за срещи“ курсове по преподаване на знания и умения от преподаватели на ученици представляват частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по смисъла на чл. 41, т. 2 ЗДДС. Според касатора непредставянето на лицензи, други регистрации и разрешителни за извършване на дейност не следва да се счита като основание за дискриминирането на фондацията като културно – просветна институция. Фондациите не са изключени от кръга на субектите, за които е приложимо освобождаването по чл. 41 ЗДДС, а единствено доколкото не...