Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 4293 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ срещу Решение № 165 от 15.03.2022 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 957/2021 г.
С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение № РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по заявление на „Дар транс“ ООД по процедура за „Подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“ и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита за неправилен извода на съда, че актът за делегация на правомощията на служебния министър на икономиката, с който последният е определил конкретен заместник министър да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е нищожен поради действието на Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г.
Обосновава, че обективната компетентност на органа на държавна власт – служебният министър на икономиката да делегира правата си като ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е налице и не може да бъде засегната от субективния елемент - кое физическо лице е носител на конкретната власт, незаконосъобразното придобиване власт и нейното установяване.
В тази връзка счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт за отказ за подпомагане е нищожен и основанието за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК е налице.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде потвърдено оспореното Решение №РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган.
Касаторът се представлява от експерт с юридическо образование и правоспособност – Д. Г..
Ответникът по касационната жалба – „Дар транс“ ООД в писмено становище, намира касационната жалба за неоснователна. Обосновава, че първоинстанционният съд точно е установил фактите по делото и правилно е издирил и приложил материалния закон към тях.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от заместник министър на икономиката И. М., който въз основа на Заповед № РД-16-1182/05.08.2021 г. е бил определен от служебния министър на икономиката да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, включващи и издаването на актове за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за „Подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“.
Няма спор между страните и относно факта, че с Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) за служебен министър на икономиката е определен – К. П., като и че с Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конст. дело № 18/2021 същият указ в посочената част (за служебния министър на икономиката) е обявен за противоконституционен.
Спорен е въпросът дали при тези факти делегирането на функции на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ от страна на посочения служебен министър на заместник министър на икономиката И. М. е валидно и съответно издаден ли е от компетентен орган оспорения акт Решение № РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено при липса на компетентност на издателя и съответно е нищожно, поради което е обявил нищожността му.
Съдът сочи, че компетентността на издателя на оспорваното решение произтича от делегация, която следва да бъде надлежно доказана.
Позовава се на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд (ВАС) по тълкувателно дело № 4/2002 г., според което делегирането е предвидена от закона възможност временно горестоящия административен орган да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Сочи, че в случая такава е Заповед № РД-16-1182/05.08.2021 г. на служебния министър на икономиката, с която е определил конкретния заместник министър, който да упражнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Съдът сочи също, че не е достатъчно наличието на законово предвидена възможност за делегиране и издаден съответен акт, за да е делегирането законосъобразно, а е необходимо още то да бъде извършено от компетентен орган, т. е от длъжностно лице, което валидно е назначено на съответната длъжност, тъй като никой не може да делегира правомощия каквито няма.
Съдът се е позовал също и на Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., с което е решено, че обявените за противоконституционни ненормативни актове – закон във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им, като е заключил, че лицето, което е делегирало правомощия в случая не е било назначено валидно за служебен министър на икономиката и съответно не е разполагало с възможността по чл. 9, ал. 5, изр. последно от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.) да делегира правомощията си като ръководител на Управляващия орган на трето лице, поради което оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и съответно е нищожен.
Решението на Административен съд – Хасково е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на съда, че законосъобразността на делегирането на правомощия следва да бъде доказана, тъй като е в основата на преценката на съда относно компетентността на органа, издател на оспорения акт, както и че пороци при делегирането опорочават оспорения акт.
Б. У. № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. е ненормативен акт, с който се назначава служебно правителство, т. е. той е актът по инвеститура на посочени в него министри.
С. Р. № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., „обявените за противоконституционни ненормативни актове – закон във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им“.
Следователно от 10.05.2021 г. Указ №129 на президента на Р. Б. е невалиден в частта му, с която за служебен министър на икономиката е назначен К. П., поради което от същия момент последният не разполага с правомощията на министър на икономиката, включително това по чл. 9, ал. 5, изр. последно ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Посоченото е в съгласие с мотивите от Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., че „решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Обявената „ex tunc“ противоконституционност на ненормативния акт би могла да породи редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им, при наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право.“
В случая „пряка“ последица от обявяването на противоконституционност на горепосочената част от Указ №129/10.05.2021 г. на президента на Р. Б. е именно невалидността на Заповед № РД-16-1182/05.08.2021 г., с която служебният министър на икономиката определя конкретния заместник министър, който да упражнява функциите му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, като тази заповед е засегната напълно и пряко от Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г. Посоченото е в съгласие с мотивите на Конституционния съд от Решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019, че само така може да се гарантира върховенството на Конституцията и да не се лишат от правни последици решенията на Конституционния съд.
Не е налице противоречие с последователната практика на Върховния административен съд, според която смяната на физическото лице, изпълняващо длъжността на даден административен орган не се отразява на правосубектостта на този орган, тъй като в случая поради действието „ex tunc“ на Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г. считано от 10.05.2021 г. няма министър на икономиката.
Налага се извод, че служебният министър на икономиката към дата 05.08.2021 г. не е разполагал правната възможност по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.) да делегира правомощията си на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, а издадената заповед за това е невалидна и съответно лицето определено да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ се явява лишено от материална компетентност. Последно се отразява на оспорения акт - Решение № РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ по възможно най-тежкия начин, като го прави недействителен поради липса на компетентност, а всички актове издадени при липса на материална компетентност на издателя им, да издава такива, са нищожни.
С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти и е стигнал до правилни правни изводи, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените в касационното производство разноски е основателно и следва да бъде уважено. Доказани са разноски пред касационната инстанция в размер от 2000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г., в който е отбелязано, че сумата е платена в брой. Съдът следва да осъди Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице към чиято структура се числи административният орган, издател на акта и настоящ касатор, като правоприемник на Министерство на икономиката, да плати разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 15.03.2022 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 957/2021 г.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа, гр. София, да заплати на „Дар транс“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. Харманли, ул. Македония № 30 разноски по делото в размер от 2000 лв. (две хиляди лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА