ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50142

Гр.София, 18.07. 2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№3049/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Г., чрез процесуалния му представител адв.И.И., против решение №136/24.03.2022г., постановено по в. гр. д.№564/2021г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 264267 от 25.06.2021 г. по гр. д. №16966/2015г. на СГС, І-8, в частта, в която е отменено решение №303/27.01.2017г., постановено по гр. д.№48/2014г. по описа на Районен съд – [населено място], като вместо него е :

ПРИЕТО ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на И. И. Г., че М. М. Бурукчи е собственик на 270 /двеста и седемдесет/кв. м., представляващи част от имот с планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв. 24 /двадесет и четвърти/ по плана на [населено място], [община], област Б., одобрен със Заповед № 10/1991 г. на кмета на [община], с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв. м., която реална част попада в УПИ VII /седми/ в кв. 24 /двадесет и четвърти/ по плана на [населено място], [община], област Б., при граници на реалната част: останалата част от УПИ VII /седми/ ; УПИ VI /шести/ , УПИ IX /девети/ и улица ;

ОСЪДИЛ И. И. Г. да предаде на М. М. Б. владението на 270 /двеста и седемдесет/кв. м., представляващи част от имот с планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв. 24 /двадесет и четвърти/ по плана на [населено място], [община], област Б., одобрен със Заповед № 10/1991 г. на кмета на [община], с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв. м., която реална част попада в УПИ VII /седми/ в кв. 24 /двадесет и четвърти/ по плана на [населено място], [община], област Б., при граници на реалната част: останалата част от УПИ VII /седми/ ; УПИ VI /шести/ , УПИ IX /девети/ и улица.

Ищецът М.Б. е депозирал отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника И. Г. да предаде на М. Б. описаната в исковата молба реална част от УПИ VII /седми/ в кв. 24 /двадесет и четвърти/ по плана на [населено място], [община], област Б..

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че наследниците на М. А. А./един от които е ищеца М.Б./, бивш жител на [населено място], област Б. са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху няколко земеделски имоти сред които и имот, представляващ нива от 2 дка в местност „Корилово“ в землището на [населено място].Към заявлението са представили опис-декларация за влизане в ТКЗС, от която се установява, че наследодателят е притежавал нива в процесната местност с площ от два дка.

С решение № 2815/05.09.1993г. ОСЗГ - [населено място], област Б. е отказала възстановяване на имота, представляващ нива от два дка в местност „Корилово“ с мотив, че същият попада в регулацията на [населено място] и е застроен.По жалба на наследниците на М.А. срещу отказа на комисията е било образувано административно дело № 555/2005г. на Районен съд - Г. Д. с което е отменен частично отказът на поземлената комисия и е възстановена собствеността върху нива с площ от 0.680дка в местност „Корилово“, намираща се в строителните граници на [населено място], област Б., с местоположение и граници, подробно описани в обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, приложени на лист 44, 45, 46 и 47 в кориците на делото, приподписани от съда и представляващи неразделна част от решението. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издадено решение № 2815/21.02.2006 г. на ОСЗГ - [населено място], с което на наследниците на М.А. е възстановен в стари реални граници имот пл. № ..... в кв. 24 по плана на [населено място].В преписката по възстановяване на собствеността се съдържа изготвен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ от 15.12.2005г., за установяване границите на процесния имот, който е приет на 05.04.2011г. На 08.02.2010г. [община] е издала удостоверение № 08-14-157, по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, съгласно което от процесния имот пл. № .... кв. 24 няма свободни подлежащи на възстановяване площи, тъй като имотът попада в четири УПИ, които са застроени със сгради.

Не е спорно по делото, че към м.03.1991 г. – момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, заявеният от наследниците на М. А. за възстановяване недвижим имот от два дка в местност „Корилово“, [населено място], попада в строителните граници на населеното място и е част от УПИVII в кв. 24 по действащия план на селото, в който парцел има изградена жилищна сграда.

От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 7, обективирано в Протокол № 2/19.02.1971 г. от заседание на ОНС - [населено място], е учредено право на строеж в полза на И. Гаваз/баща на ответника/ върху държавна земя в кв. 24 по плана на [населено място].На 30.09.2002 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот –частна общинска собственост - УПИ VII в кв. 24, с площ от 1065 кв. м., по силата на който [община] продава имота на купувача И. Гаваз.С договор за покупко-продажба /нотариален акт № .... от 01.11.2002 г., том 4, рег. № 5552, дело № 725/2002 г. по описа на нотариус рег. № 137 на НК/, И. Г. е продал на ответника УПИ VII в кв. .... по плана на [населено място], с площ на парцела от 1065 кв. м., ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда.По делото не е представено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа за сградата.

С нотариален акт № .... от 30.06.2011г. по описа на нотариус В.Б., е признато правото на собственост на наследниците на М.А. върху възстановения с процесните реституционни решения недвижим имот, а именно: поземлен имот с пл. № ...., кв. 24 по плана на [населено място], [община], с площ от 680 кв. м., който имот попада в : УПИ VII - площ от 270 кв. м. ; УПИ VI - площ от 115 кв. м. ; УПИV - площ от 35 кв. м. ; УПИ IX - площ от 150 кв. м. ; УПИ VIII - площ от 110 кв. м.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 83 от 20.03.2012г. по описа на нотариус В.Б., ищецът М.Б. е придобил идеалните части на останалите сънаследници.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че решение № 2815/21.02.2006 г. на ОСЗ има придаденото от закона конститутивно действие, което означава, че наследниците на М.А. се легитимират като собственици по реституция по реда на ЗСПЗЗ на възстановения с него имот. Издаденото на 08.02.2010 г. удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че няма свободни площи, подлежащи на възстановяване, е без правно значение за възникналото по силата на реституционното съдебно решение право на собственост.

Включването на имотите в границите на населените места не е пречка за възстановяване собствеността върху тези имоти по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред.Съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците, върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувано въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. е започнал.

В настоящия случай няма пречка за реална реституция на спорния имот по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като по делото не са представени доказателства, че изграждането на жилищната сграда в парцел VII, кв. 24 по плана на [населено място] е съобразено с действащите към момента на осъществяването му строителни правила и норми.

С оглед на гореизложеното въззивният съд е приел, че ищецът е установил правото си на собственост върху тази част от възстановения имот, която попада в този на ответника.

Направеното от ответника възражение, че е придобил имота по давност е прието от съда за недоказано.По делото не е спорно обстоятелството, че ответникът е упражнявал владение върху парцел VII, кв. 24 по плана на [населено място] както към датата на депозиране на исковата молба в съда, така и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.По давност могат да се придобиват вещи, които имат характеристиките на самостоятелни обекти. Съгласно чл. 200 от ЗУТ /в сила от 31.03.2001г./ части от урегулирани поземлени имоти могат да се придобиват в собственост чрез давностно владение само ако отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице и площ за обособяването им като самостоятелни урегулирани имоти, т. е. само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния имот отговарят на изискванията за минимална площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели.Имайки предвид горното, съдът е приел, че ответникът не е могъл да придобие процесната реална част, тъй като в случая не е налице нито една от посочените в чл. 200 ЗУТ предпоставки. Поради това е ирелевантно за спора осъществявал ли е ответникът непрекъснато владение върху процесната реална част от възстановения на наследниците на М.А. имот, в какъв период, от кога е осъществявано такова, и дали същото е било явно, несъмнено, необезпокоявано.

Въззивният съд е изложил и мотиви относно приложението на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.Отчел е това, че в случая решението на поземлената комисия е било постановено на 21.02.2006г., поради което придобиването по давност на процесния имот е било възможно след тази дата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил четири въпроса като твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК : „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира“.

С оглед посочените по-горе правомощия на касационната инстанция настоящият състав намира, че поставените въпроси следва да бъдат уточнени и формулирани по следния начин :

1/Може ли търсената от ищеца защита чрез петитум за ревандикация на идеална част от урегулиран поземлен имот, заявен с исковата молба пред първоинстанционния съд, и постановен по него първоинстанционен съдебен акт, да бъде изменян във въззивното производство в искане за предаване на реална част, след дадени указания по реда на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК от въззивната инстанция ;

2/Длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с направеното от ответника възражение, че предприетото от насрещната страна искане за изменение на иска е процесуално недопустимо ;

3/Може ли съдът да уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС при условие, че ищецът не е ангажирал надлежни доказателствени средства/съдебно-техническа експертиза/, с помощта на които да бъде индивидуализирана спорната реална част от урегулиран поземлен имот ;

4/Допустимо ли е да бъде придобит по давност имот, който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Поставените първи и втори въпрос са сходни по съдържание, поради което на тях следва да бъде даден общ отговор.

Съобразно практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.Поправката на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК не съставлява изменение на иска. Това следва от изричната разпоредба на чл. 129, ал. 5 от ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.Затова когато подадената искова молба е нередовна и е оставена без движение, ищецът може да отстрани констатираните недостатъци в дадения му от съда седемдневен срок. Ако в този срок недостатъците бъдат отстранени, исковата молба ще се счита редовна от нейното подаване.По така предявения и уточнен от ищеца иск съдът е длъжен да се произнесе, като в тази хипотеза не дължи постановяване на нарочно определение /Решение № 446 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2010 г., I г. о., ГК/.С оглед на горното поставените първи и втори въпрос са неотносими, тъй като предприетите действия на ищеца по поправката на исковата молба не съставляват изменение на петитума на предявения иск.

Налице са и допълнителни основания за недопускане на касационно обжалване по тези въпроси.В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ищецът е собственик по наследство, реституция и дарение на недвижим имот, представляващ ПИ №534 от кв.24 по плана на [населено място], [община].Ответникът И.Г. се легитимира като собственик по продажба на УПИ VІІ, с площ от 1 065кв. м., в който попада част от имота на ищеца – реална част от 270кв. м.Въпреки наведените фактически твърдения, че ищецът е собственик на посочената реална част, формулираното до съда искане е било за предаване владението на 270/ 1065кв. м.ид. ч.Исковата молба е била нередовна, като указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитум са били дадени от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото/стр.62/.Постъпила е молба, в която ищецът е уточнил, че претендира предаване на владението върху реална част от имота, който се владее от ответника по делото, като е посочил и границите на реалната част съобразно действащия към този момент план.С тази молба е представена комбинирана скица, в която е отразена площта от имот пл.№ ....., която попада в УПИ VІІ в кв.24 по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба и е обезсилил решението на първоинстанционния съд.По жалба на ищеца е образувано гр. д.№152/2019г. на ВКС, по което е постановено решение №138/23.01.2020г., с което въззивното решение е било отменено като неправилно, като е прието, че указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба са били изпълнени от ищеца в указания му срок.С оглед на горното следва да се приеме, че е преклудирана възможността както на страните, така и на въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане да повдигат въпроси, които са свързани с редовността на предявената претенция.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен от касатора въпрос, тъй като техническата експертиза не е единственото доказателствено средство, с което може да се индивидуализира спорната между страните реална част от урегулиран поземлен имот.С Решение № 70 от 14.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2017 г., II г. о., ГК е прието, че : „Индивидуализацията на реалната част от недвижим имот може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението й чрез граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба, отразяващи графично застъпването на имоти, нанесени в планове или карти с приблизително посочване на площта. В случаите, в които спорната реална част е индивидуализирана със скица, вкл. и по заключение на вещо лице, изслушано по друго дело, а площта й е установена от експертно заключение по делото, исковата молба е редовна“. В настоящия случай касационната инстанция, която е постановила решение по гр. д.№152/2019г., изрично в мотивите е приела, че спорната реална част е била надлежно индивидуализирана – както от представените от ищеца комбинирани скици, така и от заключението на вещото лице по гр. д.№555/2005г. по описа на РС – [населено място], предмет на което е бил отказа на поземлената комисия да възстанови част от заявените от наследниците на общия на ищеца наследодател земеделски имоти.Към това заключение е била изготвена скица, която е била приподписана от съда и е съставлявала част от неговото решение.

Последният от поставените въпроси е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, че направеното от ответника възражение за изтекла придобивна давност е неоснователно.В мотивите си въззивният съд не е приел, че имоти, които са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ не биха могли да бъдат придобити по давност, а че в конкретния случая са налице пречки по чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на владяната от ответника реална част.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №136/24.03.2022г., постановено по в. гр. д.№564/2021г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

ОСЪЖДА И. И. Г. да заплати на М. М. Б. сумата от 800/осемстотин/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :