ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50504

София, 14.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 03.10.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2540 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Анел 2004“ ЕООД.

Ответникът „Т. С. ЕАД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението за придобиване на енергийно съоръжение на основание предварителен договор за присъединяване и лихва за забава.

По жалба на ищеца въззивният съд е потвърдил решението. Приел е за установено, че във връзка с изграждането на жилищна сграда между страните бил сключен през 2009 г. предварителен договор за присъединяване, с който ищецът се задължил за своя сметка да изгради присъединителния топлопровод и абонатната станция, като след приключване на строителството се сключва договор за присъединяване, а в тригодишен срок от сключването собствеността се прехвърля на ответника при условията на чл. 137, ал. 2-3 от Закона за енергетиката. Установил е също, че ищецът е изпълнил предвиденото строителство, за което е направил разходи на обща стойност 47 960,66 лв., вкл. ДДС, както и че през 2019 г. е подал заявление за започване на процедура за изкупуване на съоръженията.

Въз основа на тези обстоятелства е намерил иска за неоснователен по съображенията, че ответникът не дължи заплащане на претендираното обезщетение поради липсата на сключен окончателен договор за присъединяване и доколкото сключеният между страните договор от 2009 г. не представлява предварителен договор, тъй като не съдържа съществените елементи на договор за продажба.

В представеното изложение по чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. След буквално възпроизвеждане на оплакванията, изложени в касационната жалба, са формулирани въпросите: 1) допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по спора следва ли енергийното предприятие да дължи претендираното обезщетение съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ в случай, че клиентът, изградил съоръженията, е изпълнил всички условия и е представил необходимите документи, за да се сключи договор за изкупуване на енергийния обект за присъединяване; 2) допустимо ли е въззивният съд да се произнесе относно настоящия правен спор, без да отговори приложимо ли е правилото за търговска продажба по чл. 326, ал. 2 ТЗ към договора по чл. 137, ал. 2 ЗЕ между търговци; 3) допустимо ли е при предполагаема равнопоставеност между страните при договорни отношения едната от тях, използвайки господстващо положение на пазара на пренос на топлинна енергия, да налага неравноправни клаузи в договора за присъединяване с оглед неизпълнение и да използва това обстоятелство с оглед ползване на чужда собственост, без да заплаща за това.

Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като и трите въпроса не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Решаващият правен извод на съда се основава на липсата на сключен окончателен договор за присъединяване, който да урежда и отношенията между страните по бъдещото прехвърляне на собствеността – чл. 137, ал. 3 ЗЕ, респ. на произтичащото от такъв договор задължение на ответника да изкупи собствеността върху съоръженията, за неизпълнението на каквото именно задължение се претендира процесното обезщетение. Така първият въпрос се отнася до неизпълнението на евентуално задължение на ответника да сключи договор за присъединяване, а не до релевантното в настоящия случай задължение за изкупуване на съоръженията. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, доколкото се повдига едва с касационната жалба. Третият въпрос, в първата си част предпоставящ злоупотреба с господстващо положение в отношенията между търговци, е относим към евентуален спор по чл. 105 вр. чл. 21 ЗЗК, а във втората си част е от значение за евентуална претенция за обезщетение за ползването на съоръженията (чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ), но не и към настоящия спор за обезщетение за неизпълнение на поето с договор задължение за изкупуване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 360 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 409/05.07.2021 г. по т. д. № 2587/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда „Анел 2004“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Щ. А. № 8, вх. Б, ап. 11, да заплати на „Т. С. ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: