О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50502

гр. София,14.07.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1940 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба против решение №649 от 04.05.2022г., постановено по гр. д. №965/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №262031 от 29.12.2020г. по гр. д. №4948/2019г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Е. А. К. дължи на основание чл.535 ТЗ на Ц. М. М. сумата 175 140 лева по запис на заповед, издаден на 06.01.2010г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2017г. до изплащането, като ответницата е осъдена да плати и разноските по делото.

Касаторката Е. А. К. намира, че въззивното решението е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствeните правила, както и необосновано. Твърди, че съдът в нарушение на процесуалния закон не й е дал възможност да установи твърденията си за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие, обосновано с кражба на подпис. Счита, че не са обсъдени наведените от нея възражения, не са анализирани всички доказателства, не са обсъдени възраженията относно каузалното правоотношение, като изводите на съда са необосновани. Моли да се отмени решението и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Допустими ли са свидетелски...