О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50385
гр. София, 13.07.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1147 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.288 ГПК въз основа на две касационни жалби против решение № 162/25.02.2021г. по в. гр. д. № 3582/2020г. на Апелативен съд – София.
Касаторът - ответник по делото, Застрахователно дружество „КООПЕРАТИВА ПОИСТОВНА ас. с. ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП” атакува въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна / потвърждаване на решение № 4627/20.07.2020г. по гр. д. № 6548/2019г. на Софийски градски съд, е уважена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ на М. В. К. срещу ЗК „КООПЕРАТИВА ПОИСТОВНА ас. с. ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП” за заплащане на обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност - Зелена карта” на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 05.07.2017г., в размер общо на 35 000 лева, ведно със законната лихва от 31.01.2018г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят – застраховател намира съдебния акт в обжалваната от него част за неправилен, тъй като e постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и е необоснован. Твърди, че решението е постановено при липса на съществена част от документите, които следва да се съдържат в първоинстанционното дело, а именно документите с номера от лист № 40 до № 92, които са: отговор на ответното дружество и молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за подаване на отговор, изрично определение на съда, с което е отложил произнасянето по направените искания, включително приемането на писмените доказателства. Счита, че попълването на делото с липсващите документи е от значение за решаването му по същество, тъй като сред тези документи се съдържа становище (отговор) на ответната страна, представен в първото по делото заседание, в което се съдържа изрично възражение за принос на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД.
По съществото на спора застрахователното дружество намира, че съдът неправилно е приел, че ищецът е доказал твърденията за осъществено противоправно поведение от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. С оглед на това счита за недоказан фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, а именно, че водачът на МПС „Скания“, с рег. № РИ 787 В1, е осъществил противоправно деяние, изразяващо се в: шофиране със скорост, несъобразена с атмосферните условия, характера и интензивността на движението (чл.20, ал.2 ЗДвП) и неспазване на дистанция (чл.20, ал.1 ЗДвП), които нарушения са довели до невъзможност за своевременно намаляване на скоростта и спиране, при възникване на опасност за движението (чл.23 ЗДвП), в резултат на което е причинено процесното ПТП. Поддържа, че изводът на въззивния съд се основава на приетите заключения на САТЕ и КСАТЕ, но същите дават единствено вероятен механизъм на настъпване на произшествието. Твърди, че от събраните по делото писмени доказателства - протокол за ПТП от 16.08.2017г. и албум за оглед на местопроизшествие, както и от приетите автотехническа и комплексна автотехническа и медицинска експертизи не може да се направи еднозначен извод, дали уврежданията, за които ищецът претендира обезвреда, са настъпили в резултат на удар на автобуса „Скания“ в управлявания от ищеца т. а. „Ситроен“, модел „Джъмпер“, или в предходен удар на т. а. Ситроен в друго МПС, поради което не се доказва претърпените от ищеца травми да са резултат от противоправно поведение на застрахования от ответника водач. В тази връзка касаторът се позовава на решение № 226/12.07.2011г. по гр. дело № 921/2010г. на ВКС, според което, изводите на съда не могат да почиват на вероятности.
Същевременно застрахователят счита, че съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, като не е съобразил в пълна степен заключението на вещото лице, съгласно което възстановителният период за уврежднията на ищеца е в рамките на 2-3 месеца след инцидента. Намира, че справедливата обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, последица от получените травми, налага определянето на размер на обезщетение в значително по-нисък размер от присъдения с първоинстанционното решение.
На следващо място се поддържа, че определеното обезщетение следва да се намали и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, с оглед възражението за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, което съдът не е обсъдил в нарушение на закона. Сочи за неправилно приетото от въззивния съд, че заявеното възражение за съпричиняване не подлежи на разглеждане като наведено от ответника в късен момент. В тази връзка поддържа, че възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е направено още с депозирания в с. з. на 05.10.2018г. отговор, но съдът не е обсъдил и взел същото, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което е ограничил правото на защита на ответника. В тази връзка се позовава на решение № 98/29.06.2016г. по т. д. № 1499/2015г. на 1-во т. о. на ВКС и на решение № 41/26.04.2017г. по т. д. № 3133/2015г. на 1-во т. о. на ВКС. Сочи, че от приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и обясненията на вещите лица по нея се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан, а евентуалното поставяне на колан би способствало за избягването на част от травмите и по-леки последици от тези, чието настъпване би настъпило независимо от поставения колан. На стр. 6 от КСМАТЕ е посочено, че счупването на гръдна кост и ребра, както и раната на лявата буза на ищеца „категорично са щели да се предотвратят и не биха били с тази тежест при наличие на поставен колан“. С поведението си пострадалият е допуснал нарушение на правилото на чл.137а ЗДвП, което е способствало настъпването на телесните му увреждания. Също така в резултат на допуснатото съществено процесуално нарушение, съдът не е обсъдил и съобразил още и поведението на водача, който е продължил движението си по магистралата, въпреки че е забелязал наличието на пушек, и е навлязъл в участък от пътя, в който не е имал видимост, с което е допринесъл за настъпването на ПТП. С оглед изложеното се иска отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска. Претендират се и направените по делото разноски за трите инстанции.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Въпросът дали пълното и главно доказване може да почива на вероятност. Твърди се противоречие на атакувания акт с решение № 226/12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС.; 2/ Въпросът относно причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД и дължимото от съда изследване на поведението на участниците в произшествието, включително определяне на основния фактор за настъпването на вредите, както и свързания въпрос относно възможността това възражение да се заяви след срока за отговор на исковата молба и предпоставките за това. Сочи се несъответствие на въззивния акт с решение № 98/29.06.2016г. по т. д. № 1499/2015г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 41/26.04.2017г. по т. д. № 3133/2015г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 215/03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 1/05.02.2019г. по т. д. № 1002/2018г. на 2-ро т. о. на ВКС и решение № 193/06.12.2017г. по гр. д. № 60137/2016г. на 4-то г. о. на ВКС.; 3/ Въпросът за задължението на въззивната инстанция да изложи мотиви относно несъстоятелността на възприет от първоинстанционния съд извод за справедлив размер на обезщетението за вредите, за да измени присъдените от първоинстанционния съд обезщетения. Поддържа се наличие на противоречие на акта с: решение № 215/03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на 1-во т. о. на ВКС. и решение № 20/24.04.2019г. по т. д. № 871/ 2018г. на 2-ро т. о. на ВКС.; 4/ Въпросът относно задълженията на съда по чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви и да обсъди доводите на страните, оплакванията във въззивната жалба и доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност и свързания с него въпрос.; Твърди се противоречие с: решение № 548/06.12.2010г. по гр. д. № 1119/2009г. на 3-то г. о. на ВКС, решение № 34/22.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на 2-ро г. о. на ВКС, решение № 151/30.07.2019г. по гр. д. № 3044/2018г. на 3-то г. о. на ВКС и решение № 63/28.06.2019г. по гр. д. № 2296/2018г. на 2-ро г. о. на ВКС 5/ Относно задължението на съда да се произнесе при наличие на всички доказателства и книжа, съдържащи се по делото. Спрямо последния въпрос се поддържа наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, М. В. К., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Счита, че в конкретния случай, въззивният съд не е отговорил на въпросите, формулирани от касатора, те не са значение за изхода на спора, и не са решени в противоречие с посочена от касатора практика на ВКС. Същевременно счита, че решението е правилно и мотивирано в обжалваната от ответника-касатор част. Същото не почива на вероятности и е постановено при пълнота на доказателствата. Счита, че презумпцията за виновност по чл.45, ал.2 ЗЗД не само че не е оборена от ответника, но вината е категорично потвърдена от събраните доказателства. От друга страна, размерът на определеното от съда обезщетение, не само не е завишено, но е силно занижено. Съдът правилно не е приел и не разгледал наведеното извън преклузивните срокове възражение за съпричиняване. Претендират се направените по делото разноски.
Касаторът - ищец по делото М. В. К. атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, т. е. за разликата от присъдените 35 000 лева до претендираните 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 05.07.2017г. Твърди, че апелативният състав в нарушение на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства. В тази връзка сочи, че е получил, вследствие на процесното ПТП: черепно-мозъчна травма - счупване на кости от черепната основа в областта на дясна средна черепна ямка, на нивото на мастовидния израстък (задушно на черепа); лицева травма - контузия и разкъсно-контузна рана на лява буза; гръдна травма - хематом в зоната на гръдната кост и ребрените дъги, многофрагментарно счупване на тялото на гръдната кост и счупване на леви ребра 10 и 11, контузия на бял дроб с данни за контузионии промени в лявата белодробна основа и малки реактивни плеврални изливи двустранно; травма на опорно-двигателния апарат - изваждане/изкълчване на дясна раменна става, контузия на лява лакътна става и множество хематоми и охлузвания по крайниците. Непосредствено след инцидента ищецът е откаран в УМБАЛ „Софиямед“, където е бил хоспитализиран за период от 10 дни. След изписването му от лечебното заведение, пострадалият е бил неработоспособен близо 2 месеца, което е наложило и съответния престой вкъщи. Постоянни грижи за него са полагали близките му, тъй като не се е чувствал добре, за което дава показания свидетеля К. /о. с.з. от 01.02.2019г./. В резултат на получените травми е изпитвал силни болки, налагащи медикаментозно обезболяване, за период от няколко седмици. Счупванията на гръдната кост и двете ребра са довели до трайно затруднение на движението на снагата, като съпътстващи травмата болки са се усилвали и са персистирали през оздравителния период. При инцидента лявата раменна става е била извадена - изкълчена /от обясненията на вещото лице, дадени в о. с.з. от 19.04.2019г./. По отношение на черепно-мозъчната травма, възстановяването е протекло с данни за усложнения и развитие на церебрастенна симптоматика, характеризиращи се с главоболие, намалена работоспособност, липса на концентрация, запитания. Според вещо лице д-р Г., при наличие на такива травми възстановяването отнема 2-3 месеца. Въпреки че е освидетелстван от вещо лице по СМЕ повече от година след процесния инцидент, ищецът се оплаква от болки в дясна раменна и лакътна става, главоболие и крампи в областта на долните крайници, които били потвърдени и чрез събраните гласни доказателства по делото. Освен претърпените болки и страдания, в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, към настоящата дата се е установило, че ищецът има ограничение на активните и болезнени пасивни движения в областта на дясна раменна става - абдукция до 120 градуса, при норма от 180, ограничена външна и вътрешна ротация - до около 50 градуса, при норма от 65-70 и ограничена флексия 120 градуса при норма от 180, а в дясна лакътна става е налице леко ограничена и болезнена супинация и пронация. Ищецът има и траен белег в областта на лицето, по-точно на лявата буза. Свидетелят К. е посочил, че преди инцидента, пострадалият е водил активен начин на живот, спортувал е, а към момента изпитва затруднения да вдига тежко, изпитва болки в крайниците. Пострадалият е започнал работа едва 4 месеца след инцидента. С оглед гореизложено се поддържа, че обжалваното решение било неправилно в обжалваната от ищеца част, поради което следва да бъде отменено в тази част, а претенцията - уважена за пълния претендиран размер от 80 000 лева (да се присъдят още 45 000 лева), ведно със законна лихва. Твърди се, че при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е взел предвид икономическата конюнктура в страната, наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС факти и обстоятелства, което противоречи освен на задължителната практика на ВКС и на решение № 99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на 2-ро т. о. на ВКС и решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС. В тази връзка се излагат съображения, че икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото осъвременяване нивата на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, причинени на трети лица в следствие на ПТП, и е неизменно свързана с минималната работна заплата в страната и лимитът на отговорността на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това се поддържа, че след като нивата на застрахователните обезщетение нарастват постоянно, съдебната практика следва да се съобразява с тези нива, като постъпателно се увеличава и размера на присъжданите обезщетения. Цитира следната съдебна практика: решение № 1519/21.06.2019г. по гр. д.№ 1615/2019г. на АС-София, решение № 5294/20.07.2015г. по гр. д. № 10188/2014г. на СГС, решение № 5125/11.07.2017г. по гр. д. № 2513/2016г. на СГС. Претендира се присъждане и на направените разноски за трите съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППСВ № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 2/ Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС обстоятелства, и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната?; По тези въпроси се твърди наличие на противоречие на въззивния акт с: решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 158/28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС. Касаторът се позовава на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата и по делото -„КООПЕРАТИВА ПОИСТОВНА ас. с. ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Излага становище, че решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваната от ищеца част и поради това следва да бъде оставено в сила. Съставът правилно е отхвърлил иска на ищеца в обжалваната от него част, като е съобразил, че искът е неоснователен и недоказан.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение № 4627/20.07.2020г. по гр. д. № 6548/2019г. на Софийски градски съд е уважен предявеният на основание чл.432, ал.1 КЗ от М. В. К. против ЗК „Кооперативна посистовна. а. с. В. И. Т. иск за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност - Зелена карта на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 5.07.2017г, ведно със законната лихва от 31.01.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния размер от 80 000 лева.
Не се спори между страните по делото, че МПС марка „Скания”, с рег. № РИ 787В1, управлявано от Д. Б., е било застраховано при ответното дружество.
Спорни между страните по делото са механизма на настъпване на ПТП, размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
От представените по делото Протокол за ПТП от 16.08.2017г. и заключението на САТЕ е установено, че е настъпило ПТП в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка и намалена видимост. Ищецът М. В. К. е управлявал товарен автомобил „Ситроен“ на автомагистрала „Т.“ с посока от [населено място] към [населено място], като в района на 45-ти километър водачът е спрял автомобила в активната лента за движение, поради наличие на препятствие по пътя. В същото време зад товарния автомобил се е движел автобус „Скания“, като последният е достигнал товарния автомобил и с предната си част го е ударил в задната. От удара товарният автомобил се е преместил напред с ротация около вертикалната си ос по посока, обратна на часовниковата стрелка и се установил на мястото, отразено в протокола за оглед. Според експерта, няма данни за настъпване на ПТП по технически причини. Водачът на автобус „Скания“ е имал техническа възможност да управлява със скорост, при която да спре в зоната на ограничена видимост, поради наличие на мъгла. Водачът на автобуса най-вероятно е предприел маневра за спиране и след удара и изразходване на пълната кинетична енергия, се е установил в покой в активната лента за движение, на мястото, отразено в протокола за оглед. В съдебно заседание експертът е уточнил, че видимостта на автобуса е била 25 метра, като е била ограничена от пожар и гъст дим.
От заключението по СМЕ, изготвено от в. л. Цв.Г., е установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: ЧМТ, изразяваща се в контузия на главата и КТ данни за счупване на кости от черепната основа в областта на дясна средна черепна ямка на нивото на мастовидния израстък на черепа; лицева травма с контузия и разкъсно-контузна рана на лявата буза; гръдна травма, изразяваща се в хематом в зоната на гръдната кост и ребрените дъги, многофрагментарно счупване на тялото на гръдната кост и счупване на леви ребра 10 и 11, контузия на бял дроб с КТ данни за контузионни промени в лявата белодробна основа и малки реактивни плеврални изливи двустранно; травма на опорно-двигателния апарат с контузии на дясна раменна и лакетна стави и множество хематоми и охлузвания по крайниците. Пострадалият е изпитвал силни болки, налагащи медикаментозно обезболяване за период от няколко седмици и е страдал продължително време. След изписването на ищеца от болница на 10.07.2017г. до изготвяне на заключението няма данни за следстационарно проследяване и проведени контролни прегледи. Счупването на гръдната кост и двете ребра са довели до трайно затруднение на снагата, като съпътстващите травмата болки са се усилвали и са персистирали през оздравителния период. Възстановяването настъпва обичайно за около 2-3 месеца след инцидента. Контузиите и охлузванията са отшумели до 2-3 седмици след травмата. При извършения от експерта преглед ищецът споменава за оплаквания от болки в дясната раменна и лакътна става, водещо до ограничение на активните и болезнени пасивни движения на тези стави. Според експерта се касае за недиагностицирано по-тежко увреждане, но за изясняване на диагнозата е необходимо обзорно изследване. ЧМТ е протекла с данни за усложнение и развитие на церебрастенна симптоматика - главоболие, намалена работоспособност, липса на концентрация, залитания. Липсата на проведени контролни обзорни изследвания не позволява точно да се определи причината за персистирането на тези оплаквания и по категоричен начин да се изведе връзка с получената травма. На лявата буза на ищеца е останал белег, който според експерта, с времето ще се поизглади, но няма да изчезне без специална козметична намеса. В допълнително заключение експертът сочи, че теоретично е възможно констатираните болки и функционални смущения да се обяснят само с едно по-дълбоко мекотъканно травмиране и навяхване на ставата, което поради нелекуване е довело до втвърдяване на ставата и промени в ставните и околоставните структури. Тези промени могат да се установят само с ЯМР, каквото изследване не е проведено, поради което не може да се каже дали увреждането е мускулно или ставно. Теоретично е възможно състоянието да е причинено от последваща травма или болестен процес, както и от обездвижване. При постъпване в болница на 05.07.2017г. у ищеца са установени данни за стари промени в областта на десен лакът, които вещото лице обяснява с промени в индивидуалното развитие. Прави се извод, че е напълно възможно именно от това да е настъпило и болестното хронично увреждане, довело до промени в раменната става.
В комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е посочено, че ЧМТ у ищеца е причинена при първи удар назад, от което поемайки голямата кинетична енергия се причиняват с по-голяма травмираща сила по-тежки увреждания. Този удар не би могъл да се предотврати от поставен колан. Впоследствие тялото е отхвърлено напред, като е достигнало и се е травмирало с удар във волана и таблото, от което е счупената гръдна кост и ребрата, а лицето е достигнало до предното стъкло с причиняване на рана на бузата вляво. Тези травми с категоричност биха били предотвратени и не биха били с тази тежест при наличие на поставен колан. Травмата на дясна раменна става е причинена по индиректен механизъм от въздействие на травмираща сила, придадена по оста на ръката т. е. коланът не предпазва от травми на крайниците и на дясна раменна става. Посочено е, че теоретично е било възможно да се причини счупване на гръдната кост от колона. Част от коланната травма е счупване на гръдна кост. Това счупване е характерно при челни удари, когато векторната сила е напред и има движение на тялото напред, а не както е при процесното ПТП, при което ударът е бил отзад.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. М. К., син на пострадалия, който е дал показания, че е отишъл на мястото на инцидента и е видял баща си в кръв. Помогнал му да се придвижи до неговия автомобил и го е закарал в УМБАЛ „Софиямед”. Направили са му снимки и го приели за болнично лечение. След изписването му, около 2 месеца е престоял в дома си. Дал е показания, че ръката на ищеца не е напълно възстановена, тъй като, когато я вдига, застава накриво. Има проблеми с говора. Върнал се е на същата работа 4-5 месеца след инцидента, но се оплаква, че докато шофира, ръката го боли.
Въз основа на заключенията на САТЕ и КСАТЕ апелативният състав е намерил за неоснователни възраженията за недоказаност на противоправното деяние на застрахования водач. Приел е за установено, че водачът на МПС „Скания” е шофирал със скорост, несъобразена с атмосферните условия, характера и интензивността на движението - чл.20, ал.2 ЗДвП, не е спазил дистанция - чл.20, ал.1 ЗДвП, което е довело до невъзможност за своевременно намаляване на скоростта и спиране при възникване на опасност за движението-чл.23 ЗДвП, от което е последвало настъпването на процесното ПТП.
Въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалия е наведено от ответника след уточняване на механизма на ПТП с допълнителна уточняваща молба и не е направено с отговора на исковата молба, тъй като такъв не е бил подаден. Също така възражението не е било релевирано и след като вече е бил изяснен механизма на ПТП от изслушаните заключения по делото. Намерил е, че това е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 92/24.07.2013г. по т. д. № 540/2012г. на I т. о. на ВКС, решение № 98/29.06.2016г. по т. д. № 1499/2015г. на I т. о. на ВКС, решение № 66/01.06.2017г. по т. д. № 650/2016г. на I т. о. на ВКС и решение № 134/18.11.2020г. по т. д. № 1422/2019г. на II т. о. на ВКС.
За да определи обезщетение в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2018г до окончателното й плащане, решаващият състав се е позовал на Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК - решение №130/8.07.2013г. по т. д.№ 669/2012г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т. д.№ 486/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 88/9.07.2012г. по т. д.№ 1015/2011г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 199/30.11.2016г. по т. д.№ 2432/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС. Отчел е възрастта на пострадалато лице -64г. към датата на настъпване на ПТП, следните причинени увреждания: контузия на главата и счупване на кости от черепната основа в областта на дясна средна черепна ямка на нивото на мастовидния израстък на черепа, лицева травма с контузия и разкъсно-контузна рана на лявата буза, гръдна травма, изразяваща се в хематом в зоната на гръдната кост и ребрените дъги, многофрагментарно счупване на тялото на гръдната кост и счупване на леви ребра 10 и 11, контузия на бял дроб с КТ данни за контузионни промени в лявата белодробна основа и малки реактивни плеврални изливи двустранно, травма на опорно-двигателния апарат с контузии на дясна раменна и лакетна стави и множество хематоми и охлузвания по крайниците. Ищецът е престоял за много кратък период в болнично заведение - 5 дни, а впоследствие е провел домашно лечение. ЧМТ е протекла с данни за усложнение и развитие на церебрастенна симптоматика - главоболие, намалена работоспособност, липса на концентрация, залитания. Счупването на гръдната кост и двете ребра са довели до трайно затруднение на снагата, като съпътстващите травмата болки са се усилвали и са персистирали през оздравителния период. Възстановяването настъпва обичайно за около 2-3 месеца след инцидента. Контузиите и охлузванията са отшумели до 2-3 седмици след травмата. Отчел е наличието на мекотьканно травмиране и навяхване на ставата, което поради нелекуване е довело до втвърдяване на ставата и промени в ставните и околоставните структури. Приел е, че тези промени могат да се установят само с ЯМР, каквото изследване не е проведено, поради което не може да се каже дали увреждането е мускулно или ставно. Теоретично е възможно състоянието да е причинено от последваща травма или болестен процес, както и от обездвижване, поради което намира за недоказана връзката на това увреждане с ПТП. При постъпване в болница на 05.07.2017г. у ищеца са установени данни за стари промени в областта на десен лакът, които вещото лице обяснява с промени в индивидуалното развитие. Въз основа на гореизложеното е направил извод, че е напълно възможно именно от това да е настъпило и болестното хронично увреждане, довело до промени в раменната става. Има остатъчен козметичен белег на лявата буза, като за пълното му отстраняване е необходима козметична намеса.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да бъде изцяло допуснато до касационен контрол, предвид следното:
Във въззивното решение от 25.02.2021г. изрично е посочено, че не е подаван от застрахователя отговор на исковата молба. С оглед на това, следва да се приеме, че то е постановено при липса на страници № 42 до № 92 вкл. от гр. дело № 7275/2018г. на СРС, образувано по исковата молба на ищеца /по-късно делото е изпратено по родова подсъдност на СГС, с оглед направено увеличение на цената на иска/, като по – късно въз основа на молба от 16.04.21г. на дружеството - касатор на 12.10.2021г. е съставен от съдебния администратор на САС акт по чл.94, ал.4 от Правилника за администрацията на съдилищата /ПАС/ и с влязло в сила на 28.04.2022г. определение № 20025036/ 28.03.2022г. по гр. д. № 7275/2018г. на СРС са възстановени по делото, на основание чл. 95, ал. 5, вр. ал.1-4 ПАС, следните съдебни книжа: отговор на искова молба от ответника Застрахователно дружество „КООПЕРАТИВА ПОИСТОВНА ас. с. ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП”, молба от същия за възстановяване на срока за отговор, протокол за оглед на местопроизшествие и други.
Предвид факта, че обжалваното решение е постановено от въззивната инстанция при липса на съдебни книжа в кориците на първоинстанционното дело, въззивното решение следва да бъде допуснато изцяло до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос относно задължението на съда да се произнесе при наличие на всички доказателства и книжа, съдържащи се по делото, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай, при съобразяване, че отговорът на този въпросът е от значение за разрешаването на всички останали въпроси, поставени от страните, вкл. относно приложението на чл.52 ЗЗД.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът – застраховател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 700 лева, а касаторът – ищец – в размер на 900 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162/25.02.2021г. по в. гр. д. № 3582/2020г. на Апелативен съд – София,
УКАЗВА на касатора ЗД „КООПЕРАТИВА ПОИСТОВНА ас. с. ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП” в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 700 лева по сметка на ВКС на РБ, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
УКАЗВА на касатора М. В. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 900 лева по сметка на ВКС на РБ, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносните документи в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва на състава за прекратяване по отношение на съответната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.