3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50185

гр. София, 12.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4692 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Ю. Б. АД срещу решение № 1957/30.07.2019 г. по в. гр. дело № 967/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7059/11.11.2018 г. по гр. дело № 4951/2018 г. на СГС, с което е признато за установено по предявения от С. В. Г. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Г. не дължи на Ю. Б. АД сумата по изп. дело № 660/2018 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № ............., район на действие ОС- [населено място], в размер на 35 117.74 лв., поради погасяване по давност, както и сумата по изп. дело № 661/2018 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № ................, район на действие ОС- [населено място], в размер на 29 673.51 лв., поради погасяване по давност, двете суми в общ размер на 64 791.25 лв..

Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като при действието на ППВС № 3/1980 г., обявено за изгубило сила с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и до приемане на последното ТР, погасителната давност е спряла, като би могла да започне да тече отново от 26.06.2015 г., когато е постановено горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, като до 26.02.2018 г. - датата, на която са образувани новите изпълнителни дела по същите изпълнителни листове, по които е образуваното първото изпълнително дело от 08.04.2010 г., тя не е изтекла както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него - постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира съдебно - деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради очевидна неправилност на атакуваното решение, като постановено в противоречие с решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът Ю. Б. АД формулира следния правен въпрос, решен според него от въззивния съд в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 3/1980 г.: От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на висящи изпълнителни производства?, по който поддържа разрешаването му и в противоречие с решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а евентуално - за неговата правилност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за един адвокат.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, постановен по гражданско дело, с цена на иска над 5 000 лева.

Въззивният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ЗЗД за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност, ищецът не дължи на ответника присъдените със заповеди за изпълнение процесни парични суми, за които са издадени изпълнителни листове от 17.03.2010 г. и 23.03.2010 г. и са образувани изпълнително дело № 660/2018 г. за сумата 35 117.74 лв. и изпълнително дело № 661/2018 г. за сумата 29 673.51 лв., двете по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, район на действие ОС- [населено място], след прекратяване на 19.10.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на предходно изпълнително производство пред ДСИ по същите изпълнителни листове.

Решаващите правни изводи на Софийски апелативен съд по въпроса за погасителната давност в процесния изпълнителен процес и за действието във времето на ППВС № 3/1980 г. и на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, последното постановено при висящо процесно принудително изпълнение с № 142/2010 г. при ДСИ, са че 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно извършено изпълнително действие - 08.11.2010 г. /опис на ипотекираните имоти/ и е изтекла на 08.11.2015 г., преди образуването на новите изпълнителни дела от 24.01.2018 г., т. е. процесните парични вземания са погасени по давност. По този начин въззивният съд е приложил разрешението на т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на извършени преди приемането му изпълнителни действия, зачитайки и настъпилата по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ перемпция.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е спрял производството по настоящото дело заради тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20. 02. 2020г., което е приключило с постановяване на ТР от 28.03.2023 г., след което е възобновено. Поставеният от касатора втори въпрос е получил своето задължително разрешение в постановеното тълкувателно решение.

Същевременно е образувано друго тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС с разпореждане от 09.03.2023 г., третият въпрос от предмета на което: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“, е от обуславящо значение за изхода на настоящия правен спор. Поради това е налице основанието на чл. 292, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 292 ГПК за ново спиране на касационното производство.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2023 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 09.03.2023 г..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: