№ 50494

гр. София, 12.07.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1402 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Ю. Б. АД, чрез адв. С.Р. срещу решение №778 от 14.12.2021г. по в. т.д. №709/2021г. на Апелативен съд - София в частта, с която е отменено частично решение №260620/23.12.2020г., постановено по т. д. №2720/2018г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от „Агро 03“ ООД против „Ю. Б. иск по чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 1 441 000 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия №1 GO- 2173 от 04.10.2017г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД, както и иск на основание чл.86 ЗЗД за сумата 110 485.50 лева - лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 441 000 от предявяването на иска /21.12.2018 г./ до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това е осъдено „Ю. Б. АД да заплати на „Агро 03“ ООД, на основание чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД, сумата 1 441 000 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия №1 GO- 2173 от 04.10.2017г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 110 485.50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 441 000 от предявяването на иска /21.12.2018г./ до окончателното изплащане. В останалата част, с която е потвърдено решението за отхвърляне на исковете по чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата от общо 22 682.30 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия от 04.10.2017г., както и по чл.86 ЗЗД за сумата 2 589.77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.11.2017г. до 21.12.2018г., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно. Касаторът поддържа, че поради процесуални нарушения и нарушения на материалния закон въззивният съд е достигнал до необосновани и неправилни изводи - че „Ю. Б. АД неоснователно е отказало да отпусне на ищеца сумата 3 000 000 лева по процесния договор за кредитна линия; че е налице причинно-следствена връзка и предвидимост на твърдяната вреда; че възраженията за симулативност на рамковия договор за доставка на горива от 08.10.2017г. са неоснователни; че банката-ответник не би могла да прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора с „Полисан“ АД, тъй като не е страна по него; че е доказано по делото плащането на твърдяната неустойка от ищеца на третото лице „Полисан“ АД. Намира, че при преценката на доказателствата по делото се установява, че исковете са неоснователни. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по множество правни въпроси, обусловили изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/65г., ТР №1/04.01.2011г., т. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013 на ОСГТК на ВКС и цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК множество решения по чл.290 ГПК. Поставените въпроси могат да бъдат обобщени, както следва: кои вреди са преки и непосредствени и към кой момент следва да се извърши преценката за предвидимост на вредата, за която се носи отговорност по чл.79, ал.1, пр. второ, вр. чл.82 ЗЗД; допустимо ли е трето лице да прави възражение за нищожност на договор или отделна договорна клауза при наличие на правен интерес; за значението на достоверната дата съгласно чл.181 ГПК; за оспорването на достоверната дата на документ от страна, която не е „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК; за задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви като обсъди доказателствата, както и въведените доводи и възражения от страните; допустимо ли е съдът да обсъжда документ, който не е приет като доказателство по делото, допустимо ли е да се доказва плащане на задължение със счетоводно записване/отразяване. Евентуално поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да навежда конкретни доводи. Излага и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът по жалбата „Агро 03“ ООД излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд приема, че предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание чл.82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Агро 03“ ООД против „Ю. Б. АД, като ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за предоставяне на кредитна линия №100-2173/04.10.2017г. при максимален размер от 4 000 000 лева; че сумата е била усвоена и изцяло върната на банката на четири вноски /последната на 02.11.2017г. в размер на 300 000 лева/, като на 01.11.2017г. отново е поискал да усвои сума 3 000 000 лева за финансиране на сделка за покупка на горива с „К. Н. ООД и при спазване на договорените условия, но банката неоснователно е отказала предоставянето на поисканата сума. Ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди вследствие на твърдения неправомерен отказ на банката да изпълни договора за кредитна линия, които вреди представляват платена от него неустойка в размер на 1 441 000 лева по рамков договор за продажба на горива от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД. Ищецът поддържа, че разчитайки на сключения договор с ответника е закупил гориво, като поради отказаното кредитиране не е могъл да заплати цената в договорения срок, вследствие на което изпаднал в забава по рамковия договор, в който била уговорена въпросната неустойка, представляваща за него реална вреда от неизпълнението от страна на банката на договора за кредитна линия. Претендира и лихва за забава върху обезщетението за вреди в размер на 110 485.50 лева за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., както и вреди от неизпълнение на сключения договор за предоставяне на кредитна линия от 04.10.2017г., представляващи направените разноски по същия в общ размер на 22 682.30 лева.

Въззивният състав, след анализ на доказателства по делото, изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че е налице неоснователен отказ на ответната банката да отпусне на ищцовото дружество сумата 3 000 000 лева на основание сключения договор за кредитна линия от 04.10.2017г., като приема, че не се доказват твърденията на ответника за недостоверност на документите и непълнота на сведенията, предоставени от ищеца за установяване на изпълнението на задълженията му за учредяване/осигуряване на предвидените обезпечения. Съдът намира, че страните са уговорили като обезпечение да бъде учреден особен залог по реда на ЗОЗ на стоки в оборот, собственост на ищеца - нефт и нефтени продукти, съхранявани в посочените складове /собствени и на „Полисан“ АД/, като кредитополучателят се задължава да поддържа наличност на нефтени продукти на стойност, не по - малка от 4 440 000 лева преди първо усвояване и 111% спрямо усвоената и непогасена сума по кредита. Кредитополучателят се задължава да предоставя 3-месечни протоколи за стоков контрол от одобрена от банката фирма-оценител, която следва да извършва проверки за наличността, вида и качеството на заложените стоки, собствени на кредитополучателя в гореописаните складове, като издава сертификат за наличност на обезпечението /протокол за съответствие на количество и качество/. Решаващият съдебен състав намира, че ищецът е предоставил на ответната банка сертификат /Status Report Petroleum Products с реф. № В1711135 от 08.11.2017г., съставен от Independent Surveyors Consultans Ltd. Bulgaria/, по отношение на който ответникът е възразил, тъй като изхожда от фирма, която не е одобрил. Съдът, като приема, че по делото не се установява банката да е изпълнила задължението си да посочи дружество, което да осъществява независим надзор по отношение на наличността, вида и качеството на заложените стоки, стига до извод, че банката е в нарушение на задължението си по чл.63, ал.1, пр. второ ЗЗД, като непредставянето на сертификат с необходимите данни от дружество, посочено от банката, не може да се приеме за недостоверност и непълнота на предоставените сведения от страна на кредитополучателя, респ. не е основание за отказ за предоставяне на поисканата сума по договора за кредитна линия. Намира, че с представянето от кредитополучателя на оборотни ведомости е изпълнено и задължението му да предоставя регулярни месечни справки за наличностите на нефт и нефтени продукти.

По отношение на другото възражение на банката, представляващо основание за отказ - вписвания на договори за аренда върху недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека от трето лице „К. Н. ООД, за които кредиторът не е уведомен, както и непълнота и неточности в удостоверенията за тежести, апелативният състав приема, че в действителност в договора за кредитна линия е уговорено, че кредитът се обезпечава с ипотека на поземлени имоти, чиято пазарна стойност през целия период не следва да е под 100 000 евро, като не е изпълнено задължението за гарантиране отсъствие на противопоставими на ответника тежести върху два от тях. Излага аргументи, че непосочването при сключване на договора за кредит на наличието на вписани договори за аренда върху два от ипотекираните имоти, не обосновава необезпеченост на поисканата сума от 3 000 000 лева, вкл. че вписаният договор за аренда не препятства евентуална продажба на ипотекирания имот, респ. реализиране на учреденото обезпечение. Счита, че следва да бъде съобразено и правомощието на банката да редуцира отпуснатата сума до осигуряване на договореното обезпечение, като уведоми кредитополучателя за конкретен размер, който смята за необезпечен, респ. да гарантира възможност за ищеца да предложи допълнително обезпечение.

С оглед изложеното, въззивният съд стига до краен извод, че не е налице основание за отказ за предоставяне на поисканата сума по процесния договор, поради което банката се явява неизправна страна.

Като част от спора между страните е отграничен въпросът дали твърдяната вреда от неточното изпълнение на процесния договор е пряка, непосредствена и предвидима. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Договорната отговорност е ограничена до преките и предвидими вреди, т. е. настъпилите като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен при поемане на задължението.

За да отмени първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд намира, че неизпълнението на задължението на банката да предостави сумата в размер на 3 000 000 лева по договора за кредитна линия е довел като последица до невъзможност на кредитополучателя да посрещне задълженията си по сключения с „Полисан“ АД рамков договор от 08.10.2017г. за покупко-продажба на горива, респ. до отговорността му за неустойки за забава в размер на исковата сума. Счита, че независимо от факта, че искането за усвояване на сумата от 3 000 000 лева е за погасяване на задължение по издадена фактура от „К. Н. ООД, т. е. за финансиране на друга сделка, доколкото договорът за кредитна линия има за цел финансиране покупката на нефт и нефтени продукти като цяло, няма значение от кое дружество се закупуват горивата. Излага аргумент, че процесният договор е сключен с цел финансиране покупката на нефт и нефтени продукти, като изрично е предвидена възможност за многократно ползване/усвояване на сума до 4 000 000 лева за период до 30.04.2018г., т. е. неоснователният отказ на банката да отпусне на кредитополучателя сума в размер на 3 000 000 лева е възпрепятствал възможността за искане на ново финансиране по договора в рамките на срока му, каквато възможност е била предвидена от страните, а това от своя страна е забавило плащането на фактури към „Полисан“ АД за покупка на горива и несъмнено е в причинно - следствена връзка с настъпилата вреда. Съдът стига до извод, че ако банката беше изпълнила задълженията си по договора за кредитна линия, то ищецът е щял да изпълни своите парични задължения по рамковия договор от 08.10.2017г. Вследствие на поведението на ответника и липсата на финансиране по договора, на което ищецът е разчитал като изправна страна по договора, последният е бил принуден да изпадне в неизпълнение по договор с третото лице, за което дължи и неустойка в размер на 1 441 000 лева, която е заплатил. Вредата, настъпила за кредитополучателя е пряка, непосредствена и предвидима, тъй като основната цел на сключения договор за кредитна линия е финансиране покупката на нефт и нефтени продукти, като банката е била в обективна възможност да предвиди, че кредитополучателят може да изпадне в забава по сключен договор за покупко-продажба на гориво, вследствие на отказ от нейна страна за отпускане на средства по договора. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответника за симулативност на рамковия договор с „Полисан“ АД, тъй като за всички доставки, извършени между двете дружества, са издадени фактури, които са своевременно осчетоводени в двете счетоводства, установени са съответните плащания, като начислената неустойка за забава също е отразена в счетоводството към датите, на които е погасявана, съгласно подписания между страните рамков договор за продажба на горива.

Решаващият състав намира, че ответната банка не е страна по сделката /покупко-продажба на горива/ и е недопустимо да прави възражение за нищожност на неустоечната клауза по този договор.

С оглед основателността на главния иск, съдът приема за основателен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от 110 485.50 лева върху главницата 1 441 000 лева. Предвид изложеното е отменено първоинстанционното решение в тази му част, като на ищеца са присъдени горните суми. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и не следва да се обсъжда.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият съдебен състав намира, че основните два материалноправни въпроса, поставени от касатора - следва ли страна по договор да носи отговорност по чл.79, ал.1, пр. второ ЗЗД, ако вредата за насрещната страна /увредения/ произтича/е опосредена от действие на последната - изразена конкретна воля за задължаване при определени условия, както и към кой момент следва да се извърши преценката за предвидимост на вредата, са значими с оглед решаващите правни изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на тези въпроси е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като има практиката на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, съгласно която преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението, а когато се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила, те са косвени. Прието е, че вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на договора /решение №296 от 05.11.2013г., гр. д. №48/2013г., ВКС, IV г. о.; решение №190 от 12.08.2014г., гр. д. №6532/2013г., ВКС, IV г. о.; решение №240 от 07.05.2015г., т. д. №317/2014г., ВКС, I т. о.; решение №245 от 31.07.2017г., т. д. №3625/2015г., ВКС, I т. о.; решение №182 от 21.11.2018г., т. д. №3103/2017г., ВКС, I т. о. и др./.

По останалите правни въпроси съдът ще се произнесе с решението при съобразяване с оплакванията в касационната жалба

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпросите – следва ли страна по договор да носи отговорност по чл.79, ал.1, пр. второ ЗЗД, ако вредата за насрещната страна /увредения/ произтича/е опосредена от негово действие, както и към кой момент следва да се извърши преценката за предвидимост на вредата.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 31 029.71 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №778 от 14.12.2021г. по в. т.д. №709/2021г. на Апелативен съд - София в обжалваната част.

УКАЗВА на касационния жалбоподател „Ю. Б. АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 31 029.71 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.