2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50373

гр. София, 11.07.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1275 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, представляван от адв.С. М., срещу решение № 90 от 23.02.2022г. по в. т.д. № 846/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 260270 от 20.07.2021г. по т. д. № 109/2020г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение. С потвърденото първоинстанционно решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д. Н. Д. сумата от 30 000 лева, частичен иск от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 06.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2018г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по иск с различна правна квалификация – чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, произнасяйки се по фактически основания, каквито не са наведени, и е приложил санкцията на нормата на чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ, без да е осъществена хипотезата й. В тази връзка навежда твърдения, че съдът не е казал конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения; не е посочил върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; не е заявил мотивирано на кое доказателство вярва и кое възприема, респ. на кое не вярва и не възприема; не е определил приложимия закон и...