О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50491

[населено място], 11.07.2023 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1977/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Футбико строй„ ООД против решение № 10036/15.04.2022 г. по т. д.№ 1671/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 79/18.11.2019 г. по т. д.№ 69/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд и е прекратено производството по предявените от касатора против Л. С. С. обективно съединени искове, с правно основание чл.145 ТЗ, за ангажиране отговорността й за причинени на дружеството, в качеството на управител, вреди. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с което исковете са приети за недопустими, поради недоказано да е прието - към момента на завеждането им - решение на ОС на „Футбико строй„ ООД за предявяването им, на основание чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, по следните съображения: 1/ доколкото е открито производство по оспорване истинността на протокола от ОС от 19.06.2017 г., в което се твърди взето решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ , в частта му с характер на свидетелстващ документ, съдът е следвало да се произнесе изрично с мотиви и диспозитив, тъй като се касае за предявен инцидентен установителен иск, за установяване неистинност на документ, а такива липсват - съществено процесуално нарушение опорочаващо правилността на въззивното решение ; 2/ неправилно въззивният съд се е позовал на неистинност на протокола, макар да е открил производство по оспорване единствено на автентичността му, поради което произнасянето му е в разрив с диспозитивното начало в процеса – произнасяне „свръх петитум „; 3/ съдът не е извършил надлежен анализ на свидетелските показания – в съвкупност и съобразно всички други събрани по делото доказателства, вкл. обстоятелството, че процесният протокол е прикачен към заявление с вх. № 20170822165504 от 22.08.2017 г. в Търговския регистър, като само съмнението за възможна заинтересованост на свидетелите не може да обоснове абсолютно игнориране на техните показания, особено в случай на непротиворечивост в същите ; 4/ неправилно е преценена доказателствената сила на протокола на ОС от 19.06.2017 г. – в качеството на потвърден автентичен документ, изходящ от всички съдружници, в частта си на диспозитивен документ, протоколът установява формирана воля на ОС за ангажиране отговорността на ответницата – управител ; 5/ неправилно оспореният протокол е изключен от доказателствата по делото, предпоставките за което са да е направено от страна в производството изрично искане за представяне оригинала на документа и да не е представен такъв – във въззивното производство ищецът е представил оригинала ; 6/ вътрешна противоречивост на мотивите и като резултат - неяснота на извода, за недоказано съществуване на решение на ОС на дружеството – ищец по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ.

Ответната страна - Л. С. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия и на допълнителния селективни критерии.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :

“Футбико строй„ООД е предявило против Л. С. С. обективно съединени искове, с правно основание чл. 145 ТЗ, за ангажиране отговорността й, за причинени на дружеството вреди в качеството на управител. Първоинстанционният съд е разгледал исковете по същество, уважавайки ги.

Л. С. е обжалвала първоинстанционното решение, като се е позовала на неговата недопустимост, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка - невзето решение на ОС на ищцовото дружество, по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ , за предявяване на исковете срещу нея. С отговора на въззивната жалба „Футбико строй“ООД е представило протокол на ОС от 19.06.2017 г., отразяващо присъствие на всички съдружници и носещо подписите на всички съдружници под взетите решения, едно от които – на основание чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, за предявяване на осъдителен иск срещу Л. С. С. , като бивш управител на дружеството, за търсене на имуществената й отговорност за вреди от дейността й като управител на дружеството, за целия период на управление. Ответницата е оспорила истинността на представения протокол - „ авторство и съдържание „ , сочейки го съставен за нуждите на процеса. Твърди, че такова ОС изобщо не е било провеждано, а в евентуалност, че дори да е било свикано и проведено, то това е било в нарушение на разпоредби на ТЗ и устава. Изрично оспорва провеждането му на посочената в протокола дата – 17.06.2017 г..

С определение от 03.07.2020 г. въззивният съд е открил производство по оспорване автентичността на протокола на ОС от 19.06.2017 г. и указал на ищеца доказателствената тежест за потвърждаването й, за което е допусната графологична експертиза, потвърдила автентичност на подписите на съдружниците. Представен е и оригинала на оспорения документ. Разпитани като свидетели, подписалите протокола съдружници във „Ф. С. ООД са потвърдили подписите си и провеждането на ОС на посочената в протокола дата.

С въззивното решение съдът е приел, че оспореният протокол – в частта удостоверяваща свикването и провеждането на ОС на дружеството, вкл. на посочената в документа дата, е свидетелстващ документ и истинността му – досежно верността на удостовереното – може да се оспорва. Приел е, че тежестта за доказване на верността му е на ищеца, но свидетелските показания, предвид заинтересованост на разпитаните свидетели /трима от подписалите протокола съдружници / от изхода на спора, са негодни да установят това обстоятелство, а други годни доказателства ищецът не е ангажирал. Цитирайки съдебна практика по прилагането на чл. 172 ГПК, въззивният съд неколкократно е подчертал, че следва да подходи със засилена критичност към тези свидетели. Така съдът е обосновал недоказаност на обстоятелството, че ОС на дружеството е било проведено на посочената в протокола дата, като предхождаща предявяването на исковете, т. е. недоказаност на взето решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ към момента на предявяване на исковете по чл.145 ТЗ, позовавайки се изрично на решение по т. д № 3150/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС в този смисъл.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е съдът да изключи писмено доказателство от доказателствения материал по делото, само въз основа на преценка, че не са ангажирани годни доказателства относно истинността му ? ; 2/ Когато свидетелските показания са допустими и установяват релевантни за правния спор факти, допустимо ли е само въз основа на преценка за заинтересованост съдът да не ги кредитира изцяло ? ; 3/Следва ли съдът да вземе предвид представянето на решение на ОС на съдружниците по чл.137 ал.1 т. 8 ТЗ в ТРРЮЛНЦ, при постановяване на акта си, като служебно известен факт, с оглед чл. 23 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ , при решаване на въпроса, дали е налице такова решение ? ;4/ Допустим ли е иск по чл. 145 ТЗ , ако решението по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ е представено в ТРРЮЛНЦ след предявяване на исковата молба, преди приключване размяната на книжата по делото, който факт е служебно известен на съда, по реда на чл. 23 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ ? - допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обосноваван с формално позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Досежно касационните доводи по п. 1 и п. 3, посочени по-горе, касаторът не формулира правни въпроси. Позовава се на очевидна неправилност на въззивния акт, по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, която обосновава, наред с други основания, и с несъобразена от съда доказателствена сила на протокола, визирайки / както се обосновава в касационната жалба / потвърдената автентичност на подписалите го, при това – всички, съдружници в ищцовото дружество, за предявяване на исковете по чл. 145 ТЗ срещу Л. С..

Първият от формулираните въпроси не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение, тъй като независимо от формалния извод, че оспореният протокол следва да се изключи от доказателствата, съдът е коментирал истинността му и изводите му, относно неговата невярност, са обусловили извода за недопустимост на производството, т. е. са решаващите за правния резултат.

Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като правният резултат е основан на некредитиране на свидетелските показания, поради заинтересованост на свидетелите от правния резултат, но не само. Съдът изрично е посочил тяхната изолираност, поради липса на други доказателства, спрямо които да се преценява обективността им. В този смисъл, решаваща за изхода на спора е правилността на преценката му, че липсват такива доказателства, в аспект на протокола от 17.06.2017 г. в частта му на диспозитивен автентичен документ.

Трети и четвърти въпроси също не кореспондират с решаващите мотиви, тъй като въззивният съд не е отказал, като недопустимо доказателствено средство, съобразяването на обстоятелства, обявени в публичен регистър, като ТРРЮЛНЦ. При това довод, за представянето на оспорения протокол в ТР, на предходна предявяването на исковете дата, като доказателство за съществуването му към същата, не е надлежно въведен от ищеца в процеса, поради което и не е коментиран във въззивното решение / макар позоваване на заявления в ТР да е направено, при това от процесуалния представител на ответника, в открито съдебно заседание на 16.10.2020 г./.

Независимо от неудовлетворяването на общия, необоснован е и допълнителния селективен критерий, сочен по всеки от въпросите в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК , която, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя позоваването на неясна, противоречива или непълна правна норма, довела до противоречива съдебна практика, надлежно посочена, или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, но явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Такива предпоставки страната не обосновава по никой от формулираните въпроси.

Касационното обжалване, обаче, ще следва да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното решение, изводима единствено и само от мотивите му : неправилно съобразена доказателствена стойност на оспорения протокол на ОС от 19.06.2017 г., в качеството му и на диспозитивен документ, носещ подписите на всички съдружници в ищцовото дружество и материализиращ волята на всеки от тях за предявяването на настоящия иск.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10036/15.04.2022 г. по т. д.№ 1671/2020 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на „ Футбико строй „ ООД , в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд, държавна такса в размер на 3385,18 лева.

След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване, или на състава – за прекратяване .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: