О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50252

Гр. София, 10.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.06.23 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1188/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на жалбите на КПКОНПИ и на Д. Х., С. Х., П. Х. и „Дипрес – ДХ“ ЕООД, [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд В. Т. по гр. д. №376/21 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отнет в полза на държавата на осн. чл.144, вр. с чл.142, ал.2, т.1 и чл.141 ЗПКОНПИ от С. Х. недвижим имот в [населено място], общ. С. с площ от 1650 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 52 кв. м., плевня и сушилня, описан подробно по делото и в решението, с данъчна оценка на имота 4 067,10 лв. Отнети са в полза на държавата от „Дипрес – ДХ“ ЕООД на осн. чл.145, ал.2, вр. с чл.142, ал.2, т.1 и чл.141 ЗПКОНПИ два колесни трактора – автобагер марка „Ню холанд“, индивидуализирани по делото и в решението, с първа регистрация през 2007 и 2008 г. Искът за отнемане на имущество от ответниците в полза на държавата, предявен на осн. чл.153 ЗПКОНПИ е отхвърлен в частта над отнетото до пълния предявен размер от общо 456 504,70 лв.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, касаторът – ищец КПКОНПИ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.

Поставя като разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК следният правен въпрос: Представляват ли имущество по см. на пар.1, т.4 от ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобр. нормата на пар.1, т.3 ДРЗПКОНПИ разходът за придобиване на дружествени дялове, разходът за придобиване на МПС, допълнителните вноски в капитала на юридическото лице, вноските на ответника, проверявано лице, по негови банкови сметки и депозити, лихвите по тези банкови сметки и депозити, преведените/ платените парични суми от ответника в полза на трети лица, вноските на парични средства от трети лица в полза на ответника, с неустановени законно основание и източник, в случай, че не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респ. към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Касаторът – ищец поставя този въпрос и в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, с оглед констатирана противоречива практика, имаща пряко отношение към решаване на делото. Позовава се на образуваното по повод на противоречивата практика ТР №4/21 г. на ОСГК по 2 правни въпроса:

1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?

2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

По допускане на обжалването по жалбата на касатора - ищец ВКС намира следното:

Във връзка с поставените въпроси въззивният съд е приел, че по отношение на паричните средства, които не е установено да са трансформирани в реални активи, евентуално подлежащи на отнемане, а са разходвани и не се намират в държане на проверяваното или свързаните с него лица като пари в брой, нито по тяхна сметка, съдебната практика безпротиворечиво приема, че те не могат да бъдат отнети. Само наличните в края на изследвания период парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от натрупани и неизразходвани средства, са имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане при наличие на съответните законови предпоставки. Законът позволява в конкретни хипотези да бъде отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица имущества, но имуществото е оценимо в пари, което позволява заместването му с паричната му равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. По делото е безспорно установено, че притежаваните от ответника/ проверявано лице/ Д. Х. парични средства по банкови сметки не са налични към края на проверявания период, а сметките са закрити в течение на периода, с изключение на остатъка по последната посочена от съда банкова сметка в размер на 139, 50 лв. Или паричните средства, посочени в исковата молба са усвоени, не са налични в края на проверявания период и към завеждане на иска и не могат да бъдат отнети в полза на държавата. Тези изводи на въззивния съд са съответни на приетото в ТР №4/23 г. ОСГК по т. д. №1/21 г., до постановяването на което производството по делото е било спряно. В ТР №4/23 г. е прието, че: 1. Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. и 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Поради съответствието на изводите на въззивния съд по поставените от касатора – ищец въпроси с формираната задължителна практика на ВКС не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на касатора – ищец КПКОНПИ.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторите – ответници по иска също се позовават на констатираната противоречива практика по поставените за тълкуване по т. д. №4/21 г. ОСГК въпроси и намират, че въззивният съд ги е разрешил в техен ущърб – чл.280, ал.1,т.1 ГПК..

Намират още, че искът и постановеното по него решение са недопустими поради неспазен срок по чл.61, ал.1 ЗОПДНПИ и чл.27 ЗОПДНПИ.

Сочат, че не е налице значително несъответствие между притежаваното имущество и законните доходи на ответниците, съобр. чл.107, ал.2, вр. с пар.1,т.3 от ДР ЗПКОНПИ, като излагат подробни съображения по същество на спора, основани на преценка на събраните доказателства, във връзка с този си довод.

По допускане на обжалването на въззивното решение по жалбата на касаторите – ответници ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че на осн. чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество – това, за придобиването на което не е установен законен източник. Съгласно чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито е налице, когато след проверка, обхващаща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Значително е това несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период -§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Имуществото се отнема от проверяваното лице и лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145, чл. 146 и чл. 150 ЗПКОНПИ. Ако подлежащото на отнемане имущество не е налице към датата на приключване на проверката, на отнемане подлежи неговата парична равностойност, установена към датата на предявяване на иска. Установеното несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице Д. Х. в размер на 292 380. 54 лв. е значително по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, което обосновава предположението, че притежаваното от Д. Х. имущество, включително това, което той е прехвърлил на другите ответници, е незаконно придобито от него поради липса на законен източник за придобиването му. Затова, имуществото, което е налично в края на периода на проверката и към датата на приключване на устните състезания подлежи на отнемане. От С. Х. следва да бъде отнет на основание чл. 144 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ недвижимият имот в [населено място], а от Дипрес – ДХ ЕООД на основание чл. 145, ал. 2 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ – двата колесни трактора.

Тези изводи са съответни на приетото в ТР №4/23 г. по т. д. №4/21 г. ОСГК, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Вторият въпрос също е разрешен със задължителна практика на ВКС – ТР №1/20 г. по т. д. №1/18 г. ОСГК, в което е прието: Изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.

Затова доводите на касаторите – ответници по иска за вероятна недопустимост на исковете и на въззивното решение са неоснователни. По изложените доводи за необоснованост на извода на въззивния съд за наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника – пар.1, т.3 ЗПКОНПИ, ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК и в ТР №19.02.10 г. ОСГТК са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Освен това в частта относно значителното несъотвествие между имуществото и нетния доход на ответника въззивното решение е подробно мотивирано, като са взети предвид и предоставените от ответника, невърнати му заеми на трети лица / съответно на установената престъпна дейност по чл.252, ал.1 НК/.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и по жалбата на ответниците по иска.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. Т. по гр. д. №376/21 г. от 17.12.21 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: