4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50480

гр. София, 07.07.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1867 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пасве“ ООД, [населено място], срещу решение № 125/21.04.2021 г., постановено по т. д.№ 81/2022 г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 418/03.11.2021 г. по т. д.№ 492/2021 г. на Варненски окръжен съд за осъждане на касатора да предаде на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. М. ЕАД, [населено място], държането на сладкарница (обект за обществено хранене) с площ от 98,28 кв. м., находяща се на втори етаж в сградата на УМБАЛ „С. М. в [населено място], [улица].

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 07.08.2020 г. между страните е сключен договор за наем за срок от три години при уговорена месечна наемна цена от 8250 лв. месечно, платима на 10-то число на текущия месец. Имотът е предаден на наемателя „Пасве“ ООД на 10.09.2020 г. Страните са сключили два анекса към договора, като с първия от 15.12.2020 г. е уговорено от 11.12.2020 г. до отмяна на извънредната обстановка с оглед на наложени противоепидемични мерки наемателят да не дължи наемна цена, а с втория от 09.03.2021 г. - да се дължи договорената наемна цена. По делото е установено, че за месец март 2021 г. дължимата наемна цена, считано от 09.02.2021 г., е в размер на 6387,12 лв., от която е платена сумата от 3193,54 лв., като и не е платена наемна цена за месеците април, май и юни 2021 г. Апелативният съд е изложил съображения, че прекратяването на наемния договор от наемодателя може да се извърши по реда на чл.12 от същия, според който прекратяването се извършва при забава в плащанията с повече от два месеца, като наемодателят отправя на наемателя двуседмично предизвестие. Предизвестието е получено от наемателя на 20.05.2021 г. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на наемателя, че не дължи наемна цена поради неизпълнение на задълженията на наемодателя и че неизпълнението на задължението за заплащане на наемна цена е незначително. Според решаващия състав наемодателят е предоставил всички необходими документи, свързани с регистрацията на обекта по Закона за храните, поради което първоначално направените откази на директора на ОДБХ, отменени при обжалването по административен ред, не могат да се вменят във вина на наемодателя. Обсъдено е, че уговорката по чл.12 от договора се отнася до забава в плащането, а не до размера на неплатената част. Прието е, че нормата на чл.87, ал.5 ЗЗД е неприложима, тъй като, от една страна, неизпълнената част от задължението за заплащане на наемната цена не е незначителна, а представлява половината от дължимата сума по договора, а от друга – че договорът не е развален поради неизпълнение, а е прекратен при наличието на условията по чл.12. Съдът се е позовал на практика на ВКС по решение № 158/14.12.2009 г. по т. д.№ 185/2009 г. на І т. о., като е посочил, че според тази клауза срочният договор се е трансформирал в безсрочен и безсрочният договор е прекратен при условията на чл.238 ЗЗД, като отправената покана има значението на предизвестие.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил два правни въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доказателства и доводи на страните и за мотивирането от съда при тълкуване на договорните клаузи по правилото на чл.20 ЗЗД. Обосновката и по двата въпроса е свързана с довода, че наемодателят не е предоставил наетата вещ в състояние, което да отговаря на уговореното ползване. Развити са съображения, че при тълкуване на уговорката в чл.21 от договора, според която наемателят е длъжен да осигури на своя сметка издаването на изискуемите документи, необходими за функционирането на вещта според предназначението й по договора, не е отчетено, че смяната на статута на имота не може да се квалифицира като тежест за наемателя. В касационната жалба са направени оплаквания и, че не е обсъдено възражението, че неизпълнената част е незначителна и не надвишавала с 20 % наемната цена; че не е договаряно прекратяване на договора поради частично неизпълнение, както и че липсвало съдействие от кредитора за изпълнението.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не могат да съществуват едновременно по отношение на едни и същи въпроси. В случая касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, като цитира актове на касационната инстанция, а не мотивира произнасянето по конкретни въпроси да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. По поставените въпроси, които са относими към правилността на въззивното решение е налице последователна практика на ВКС, част от която е посочена от касатора, поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обжалваното решение съответства на практиката на ВКС по заявените от касатора правни въпроси, обвързани и с конкретните му доводи за неправилност. Варненският апелативен съд е обсъдил възражението, че на наемателя не е предадена вещта в състоянието, което отговаря на предназначението й според договора. Изводът е, че наемодателят е оказал необходимото съдействие за снабдяване на наемателя с изискуемите документи за функциониране на обекта. В касационната жалба не се оспорва уговорката в чл.21 от договора, а под формата на довод за неправилното й тълкуване, касаторът иска от съда да не я прилага в отношенията между страните. Въззивният съд е изложил съображения относно неизпълнената част от задължението за наемната цена, с което се е произнесъл по въведеното в процеса възражение на наемателя. Неточна е интерпретацията на касатора, че неизпълнената част е в размер по-малък от 20 % от задължението, тъй като изчисленията му са на база наемна цена за целия срок на договора, докато уговорката е за разваляне на договора при забава в плащанията, продължаваща повече от два месеца, а не при частично неизпълнение. Въззивният съд е отговорил на възражението, определяйки изпълнената и неизпълнената част на конкретното задължение – наемната цена за месец март 2021 г. Липсата на основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК изключва обсъждането на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, по което са заявени аналогични доводи.

По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 1740 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК, фактура от 10.08.2022 г. и платежно нареждане от 16.08.2022 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125/21.04.2021 г., постановено по т. д.№ 81/2022 г. от Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Пасве“ ООД, [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. М. ЕАД, [населено място], [улица], сумата от 1740 лв. (хиляда седемстотин и четиридесет лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.