Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 8491/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Зоотравел“ ЕООД, ЕИК 205870352, чрез адв. п., против Решение № 5694/23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1814/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000223005394-091-001/14.03.2024 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 61/31.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП. „Зоотравел“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 3894 лева. От изложените в касационната жалба оплаквания може да се извлече касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение. Излага съображения, че не са доказани основанията за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК. Счита, че в тежест на органите по приходите е доказването на истинността на оспорените разписки. Моли за отмяна на първоинстанционното решение с отмяна на процесния РА и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, чрез процесуален представител, в писмени бележки с подробни доводи по съществото на спора оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е РА № Р-02000223005394-091-001/14.03.2024 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 61/31.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, с който на „Зоотравел“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) – главница и лихви, за следните данъчни периоди: октомври 2020 – юли 2021 година, октомври 2021 – декември 2021 година, февруари 2022 година и септември 2022 година. Общият размер на дължимата главница по данъка за всички данъчни периоди е 21 112,25 лева, а на лихвата – 6662,65 лева. Въз основа на констатациите по ЗДДС е определен и корпоративен данък за 2020 година в размер – 2333,28 лева главница и 712,41 лева лихва, както и за 2021 година – 8079,48 лева главница и 1647,63 лева лихва. От фактическа страна е било установено, че ревизията е проведена по чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК. При установяване размера на корпоративния данък за 2020 г. е констатирано, че от името на „Зоотравел“ ЕООД са извършени 12 курса за превоз на животни извън страната със служебния автомобил, за които от ФБФФ са изплатени суми в общ размер на 28 237 лева. Освен тях, от К. К. са извършени още два курса, за които не е установено да са изплатени суми от фондацията. Предвид обстоятелството, че в писмените си обяснения шофьорът е посочил, че е превозвал на всеки курс средно по 7 - 8 животни, ревизията е приела, че К. К. е превозвал по 7 животни на всеки курс или общо 14 животни. Използвани са писмени обяснения от управителя П. Р., дадени в предходното ревизионно производство относно цената за извършване на услугата - 150 евро за едно животно. Предвид тези данни, органите по приходите са приели, че за 2020 година от „Зоотравел“ са реализирани приходи в размер на 26 953,41 лева, а размерът на неотчетените приходи е 25 411,75 лева, тъй като от сумата на установените нетни приходи (26 953,41 лева) е извадена сумата на декларираните от дружеството приходи (1 541,66 лева). При установяване на корпоративния данък за 2021 г. издателите на РА са подходили по идентичен начин. По представените справки са констатирали, че от Зоотравел са извършени общо 21 курса за превоз на животни извън страната със служебния автомобил, за които е установено, че от фондация „Б. Ф. Ф. са заплатени суми в общ размер на 120 739,60 лева. Освен тях са установени още шест курса от К. К., Й. Р., Д. Г. и К. К., за които липсват данни изплатени суми от ФБФФ. С оглед на дадените от К. К. обяснения, органите по приходите са приели, че той е превозвал по 7 животни на всеки курс или за два курса - 14 животни. За останалите 4 курса, предвид това, че от БАБХ не са издавани ТРЕЙСИ сертификати за превоз на повече от 5 (пет) животни, ревизиращите са приели, че при тези курсове са превозени по 5 (пет) животни или за 4 курса – общо 20 животни. При тези данни, издателите на РА са направили извод, че за 2021 година дружеството е реализирало нетни приходи в размер 108 928,31 лева, а стойността на неотчетените приходи е в размер на 82 684,49 лева, определена, като от сумата на установените нетни приходи (108 928,31 лева) е извадена сумата на декларираните от „Зоотравел“ ЕООД приходи - 26 063,81 лева. С така определения размер на неотчетените приходи за 2020 година и за 2021 година, на основание чл. 122 ал. 1 т. 2 и 5 и ал. 2 т. 1, т. 4, т. 8, т. 9, т. 15 и т. 16 от ДОПК и чл. 78 и чл. 81 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на дружеството е преобразуван за данъчни цели, вследствие на което са установени допълнителни задължения за корпоративен данък. За 2020 година е определен данък в размер на 2333,28 лева, а за 2021 година - в размер на 8 079,48 лева. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени и лихви за забава. По отношение на задълженията за ДДС в РА са констатирани недокументирани от „Зоотравел“ ЕООД облагаеми доставки, чиято данъчна основа е определена по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, във връзка с разпоредбите на чл. 9 ал. 1, чл. 12, чл. 22 и чл. 26 ал. 1 от ЗДДС. За дата на данъчните събития - на всяка от недокументираните доставки на транспортни услуги, извършени от дружеството, издателите на РА са приели датите на получаване на авансовите плащания или датите на извършването на услугата - датата на приключването на съответния курс, за които не е налице плащане. Така, данъчната основа е определена на база получените суми за превоз на животни от ФБФФ или според броя на завършените курсове за съответния данъчен период, съобразно броя на животните, които издателите на акта са приели, че са превозени, и цената за превоз на едно животно (по данни от управителя и водачите). Издателите на РА са съобразили нормата на чл. 67 ал. 2 от ЗДДС - че в платените суми е включен и дължимия от клиента данък върху добавената стойност и той е изключен при определяне на размера на данъчната основа за облагане през съответния период. Върху така определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е приложена ставката от 20 % по чл. 66 ал. 1 от ЗДДС и е определен дължимия ДДС за съответните данъчни периоди. В съдебното производство са разпитани като свидетели Д. Р., П. Р., С. Р., К. К., Д. Г., К. К. и Е. К.. Съдът е установил фактическата обстановка по спора. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че доказателствата от предходно извършената ревизия на „Зоотравел“ ЕООД са приобщени в настоящото ревизионно производство с протокол по чл. 50 от ДОПК. Насрещните проверки на водачите и третото лице – ФБФФ също са оформени с протоколи по чл. 50 от ДОПК. Приел е за доказани основанията по чл. 122, ал.1, т. 2 и т. 5 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Стигнал е до извод, че РА е законосъобразен и правилно са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Необоснован е доводът на касатора, че в тежест на органите по приходите е доказването на истинността на оспорените разписки. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че дружеството – жалбоподател оспорва разписки на ФБФФ, за които се твърди, че са подписани от Д. Р. в качеството му на служител на „Зоотравел“ ЕООД, т. е. частни документи, които носят подписа на страната, която ги оспорва, защото тези документи съдържат, (до установяване на противното с експертиза), подписа на служител на „Зоотравел“ ЕООД. Необоснован е доводът на касатора, че ревизиращите органи не са доказали основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. От органите по приходите при насрещните проверки са установени осъществени курсове по превоз на животни до европейски държави от ревизираното дружество, заплащани от възложителя ФБФФ единствено в брой (според показанията на свидетелите), неотразени в счетоводството на „Зоотравел“ ЕООД. Фактическите изводи на ревизиращите органи намират потвърждение и чрез приобщените към административната преписка доказателства, предоставени от органите на МВР, за регистрираните влизания и излизания на транспортните средства на дружеството на територията на Р. Б. Доказано е и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК – липса на документи от значение за определянето на данъчната основа. От дружеството многократно са изисквани документи, необходими за установяване на основата за облагане с корпоративен данък и ДДС, като такива не са били представени. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, което в случая е сторено. В тази връзка правилно е определен размерът на допълнително установения корпоративен данък и ДДС, като не са налице оплаквания в тази насока. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед на резултата по спора и направено искане от ответника по касация, в полза на данъчната администрация следва да бъдат присъдени сторените разноски за настоящата съдебна инстанция. „Зоотравел“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 3 893,82 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5694/23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1814/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Зоотравел“ ЕООД, притежаващо ЕИК 205870352, да заплати на Националната агенция за приходите - гр. София сумата от 3 893,82 (три хиляди осемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и две стотинки) лева разноски за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ