Р Е Ш Е Н И Е

№ 232

София, 28 юни 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Илияна Петкова,

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев,

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 914/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на служебния защитник на подсъдимия М. и на повереника на частния обвинител Ц. срещу решение № 254 от 04.08.2022 г., постановено по в. н.о. х.д. № 552/2022 г. по описа на Апелативен съд – София.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия М. – адв. Л., се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за намаляване на размера на определеното наказание на подсъдимия М..

С касационната жалба и допълнението към нея, подадени от повереника на частния обвинител Ц. – адв. В., се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил обществената опасност на деянието и дееца. Искането е за връщането на делото и налагане на наказание „доживотен затвор“.

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на двете жалби. Счита, че наложеното наказание е справедливо определено и с него могат да бъдат постигнати целите, визирани в чл.36 от НК. Моли касационните жалби да бъдат отхвърлени, а въззивното решение оставено в сила.

Адвокат В., повереник на частния обвинител Ц., счита, че наложеното наказание в размер на 20 (двадесет) години „лишаване от свобода“ е явно несправедливо. Твърди, че направеното от подсъдимия самопризнание има ниска процесуална стойност, както и че той не...