№ 50459

[населено място], 28.06.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Б. ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1709 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от С. Й. С., чрез адв. К. против решение № 260503/10.02.2022 г. по в. гр. д.№ 10376/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 74775/22.04.2020 г. по гр. дело № 19097/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд -162-ри състав в частта, с която са отхвърлени исковете на „С. Б. 12“ЕООД срещу касатора с правно основание чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 10 800 лв., представляваща неплатено възнаграждение за изпълнение на стоманено бетонова конструкция на басейн по Протокол № 3/11.04.2018 г. и в частта на разноските и е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на ЕООД сумите в размери и на основание, както следва: сумата 10 800 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.03.2019г., до изплащането й, представляваща неплатено възнаграждение за изработка на стоманено бетонова конструкция /груб строеж/ на басейн по акт обр. 19- протокол № 3/11.04.2018г. във Ваканционно селище в м. Буджака, землището на [населено място], УПИ VІІ-8135 и сумата от 3549,63 лв. – съдебни разноски за две инстанции.

Подадена е и касационна жалба от „С. Б. 12“ЕООД против решение № 260503/10.02.2022 г. по в. гр. д.№ 10376/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 74775/ 22.04.2020 г. по гр. дело № 19097/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд -162-ри състав в частта, с която са отхвърлени исковете на „С. Б. 12“ЕООД срещу С. Й. С. за заплащане на разликата над 10 800 лв. до 23 551,57 лв. – частично вземане, цялото за 87 985,31лв., представляващо неизплатено възнаграждение по договор за строителство от 22.11.2017 г. с предмет извършване на строително-монтажни работи на обект „Ваканционно селище” в [населено място], м.Буджака, блок А, 2В /частичната претенция, която включва 7801,79 лв. възнаграждение за изпълнени „ бетон в греди и плоча на кота +6,15м.” и „бетон в колони на кота+3,35м. до +6,15м” по протокол № 1/17.03.2018г.; 3751,57 лв. възнаграждение за изпълнен ръчен изкоп и доработка, за изпълнена арматура за настилка и за положено полиетиленово фолио по протокол №4/19.04.2018г.; 1198,21 лв. като част от възнаграждението от 1858,32 лв. за полагане на механично пердашена с хеликоптери циментова замазка по протокол № 4/19.04.2018г.; сумата от 1000 лв. - частично вземане цялото за 17 397,06 лв., представляващо неустойка за забава за периода от 23.04.2018г. до 08.11.2018 г.

В касационните жалби се поддържат оплаквания за недопустимост, евенвт. за неправилност на въззивното решение в обжалваните части. Излагат се доводи за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Насрещните страни взаимно си оспорват подадените касационни жалби. Претендират присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че е сезиран с искове с правно основание чл. 266 и чл. 92 от ЗЗД – за осъждане за изпълнение на поето с договор за изработка задължение за заплащане на възнаграждение, както и за заплащане на неустойка за забава на плащането му. Приел е за установено по делото, че на 22.11.2017 г. страните са сключили договор за изработка, по който ответникът е възложил на ищеца срещу възнаграждение в размер общо на 200 000 лв. с включен ДДС да изпълни строително монтажни работи за изграждането на груб строеж по проектите по разрешение за строеж № 151/26.10.2017 г. на блок А и блок 2В на Ваканционно селище в м. Буджака, [населено място], в УПИ VІІ-8135 за срок от 90 работни считано от 07.12.2017 г., когато е била открита строителна площадка, като плащанията е следвало да бъдат извършвани до 3 работни дни след приемането на работата от строителния надзор и подписването на необходимите книжа за строителството, издаване на проформа фактура, а при забава е била уговорена неустойка от 0,1% на ден, но не повече от 20%. Въззивната инстанция е обсъдила заключението на вещото лице по СТЕ и показанията на свидетеля Б., като е заключила, че видовете и количествата работи по Приложение № 1А и приложение № 2В сочат необходимите работи за изпълнението на груб строеж на блок 1 и на две секции от бл. 2 по приетите по делото одобрени проекти. Липсвала е уговорка между страните за конкретните работи, които трябва да се изпълнят, но е било доказано уговорено построяване на сгради съобразно одобрени проекти, поради което съдът е направил извод за наличие на съглашение за изпълнение на видовете и количествата работи, които са необходими за изграждането на сградите с качество, съответстващо на правилата в действащата нормативна уредба. СГС е счел, че в хода на изпълнение на договора страните са постигнали съглашение покривът на бл.1 да е с дървена конструкция, а не както е по проекта. Поради неподписване на приложения № 1А и № 2В от възложителя решаващият състав е приел, че няма постигнато между страните съглашение за цена на СМР по тези доказателства, а за такава е определил посочената в процесния договор обща цена от 200 000лв. с включен ДДС. Съдът е установил /при позоваване на заключението на СТЕ, приложения и протоколи/, че представените по делото протоколи № 1/17.03.2018г, № 2/ 10.04.2018г. и №4/19.04.2018г., сочещи работи по сключения договор, съответстват на видове и количества работи, посочени в Приложение № 1А и №2В. Обсъдил е, че посочените в Протокол № 1,2,4 работи като такива по договора са били необходими за изпълнението на договорената работа, а така също и посочените като допълнителни работи по Протокол № 1/17.03.2018 г. В тази връзка се е обосновал със заключението на вещото лице по техническата експертиза, посочило, че тези работи са били за удълбочаване на изкопа по заповедта от 21.12.2017г. по заповедната книга, както и за надзид за изпълнение на дървения покрив на бл. 1. Съдът е приел, че посочената като допълнителна работа „топлоизолация” по Протокол № 4/19.04.2018г. е била част от възложената с договора работа. Останалите посочени в Протокол № 4/19.04.2018г. като допълнителни работи-полагане на механично пердашена /с хеликоптери/ замазка, изграждане на шахта, вароциментова мазилка по стени, доставка и монтаж на помпи и на бойлери, СГС е счел за попадащи извън предмета на сключения на 22.11.2017г. договор между страните. Установил е, че тези работи не са били посочени в цитирания договор и не са били необходими за изграждането на сградата на груб строеж по одобрените проекти.

СГС е заключил, че строителят е изпълнил видовете и количества работи, посочени в Протокол № 1 /17.03.2018г. с пазарна стойност от 80 085,49лв. без ДДС; видовете и количества работи, посочени в Протокол № 2/10.04.2018г. с пазарна стойност от 19 079,23лв. без ДДС; част от работите по Протокол № 4/19.04.2018г. с пазарна стойност от 60590,44 лв. без ДДС. За този извод съдът е кредитирал заключението по техническата експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото – писмени доказателства и свидетелски показания. Посочил е и отбелязванията в подписаните от ответника протоколи от 13.04.2018г. и от 17.04.2018г., сочещи че има започнато изграждане на дървения покрив на бл.1.

СГС е приел въз основа на СТЕ и свидетелските показания, че част от допълнителните работи /без топлоизолация/ по Протокол № 4/19.04.2018 г. не са били изпълнени на място. Посочил е, че независимо, че не се установява по делото след получаването на протоколите 1,2,4 ответникът да е направил конкретни възражения, които да са достигнали до ищеца, изискването на законодателя за възражение срещу изпълнената работа по смисъла на чл. 265 от ЗЗД обаче касае единствено качеството, но не и количеството изпълнена работа. Възложителя може във всеки последващ приемането работата момент да направи възражение за количеството на извършеното. Направил е извод, че установените като извършени от ищеца работи са били необходими и полезни на ответника. Не се е доказало те да са била некачествени и да не са били приети от ответника. Съдът е посочил, че протоколите от 13.04.2018г. и от 17.04.2018г. не са били подписани от ищеца, а са съставени от строителния надзор и от ответника. Събраните по делото доказателства не са установили съществуването към април 2018 г. на недостатъците по тези протоколи и че за тях своевременно ответникът да е възразил за качеството им пред ищеца. Съдът е разгледал и заключението на вещото лице, че към този момент такива недостатъци не съществуват. За недоказано е било прието възражението, че ответника е сключил договори с трети за спора лица, които са отстранили недостатъците. Разгледал е приетата по делото нотариална покана от 17.04.2018г, съставена от ответника до ищеца, като е анализирал, че в нея не са били обективирани конкретни възражения срещу работата на ищеца включително по горепосочените работи. Съдът е преценил, че констативните протоколи от 13.04.2018г. и от 17.04.2018г. не са били посочени като приложение към нотариалната покана. Конкретни възражения срещу качество на изпълнена работа не са били въведени според съда от ответника и в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК. Доколкото гласните доказателства според СГС установяват, че ответникът постоянно е присъствал на обекта, то решаващият състав е приел, че за него не е имало пречка незабавно да възприеме недостатъците по работата на ищеца. Разгледал е писмото по електронната поща от 30.04.2018г., като е заключил, че направено изявление за недостатъци не е било конкретизирано.При така установеното СГС е приел за доказано по основание валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на извършените от него работи по протоколи № 1/17.03.2018г., Протокол №2/10.04.2018г., протокол № 4/19.04.2018тг. в частта за която се установи по делото, че е извършена от ищеца и подробни мотиви за което съдът изложи по-горе.

За изчисляване на размера на установеното по основание валидно възникнало вземане на ищеца към ответника СГС е съобразил глобална сума за възнаграждение по договора от 200 000лв. с включен ДДС, както и доказването на частично изпълнение на възложената работа. Доколкото е приел, че липсва съглашение за единични цени, то е направил съотнасяне на общо договорената цена към посочената от вещото лице пазарна цена за всички необходими за изпълнението работи- 221 234,62 лв. без ДДС или 265 481,54лв. с ДДС. Това съотношение е приел, че следва да се отнесе към установените по делото пазарни стойности на извършените от ищеца работи по Протокол 1,2,4 и така да се определи размер на възнаграждението на ищеца за извършената от него работа -191 706,19 лв. с включен ДДС. Като краен резултат общата сума на вземането за частично извършените работи е била изчислена в размер на 144412,28лв. с включен ДДС. СГС е намерил за безспорно обстоятелството, че ответникът е платил на ищеца за изпълнените от него работи сумата от 163 667,98 лв. Поради което е направил краен извод, че възникнали вземания на ищеца към ответника са били погасени чрез плащане.

По претенцията за 1 198,21лв. – частичен иск целият за 1858,32лв. представляващи възнаграждение за полагане на механично пердашена /с хеликоптери/ циментова замазка СГС е приел, че тази работа не е установено да е била необходима за изграждането на сградата на груб строеж по проект и не е била предмет на договора от 22.11.2017г. С оглед гореизложеното в тежест на ищеца е било да докаже по делото, че тази работа му е допълнително възложена от ответника, че е изпълнил същата и цената й е в размер на посочената от ищеца сума, които обстоятелства не са били доказани. Представения по делото Протокол № 4/19.04.2018г. не е бил подписан от ответника. СГС е обсъдил, че вещото лице по техническата експертиза е огледало обекта на място, запознало се и с документи по делото и допълнително представените му такива от ищеца, като е посочило че не е извършена от ищеца механично пердашена /с хеликоптери/ циментова замазка на секции на бл. 2. Вписването на тази работа като извършена в Протокол № 4 и изпращането му на 26.04.2018г. от ищеца на ответника с искане за плащане не обосновава извод, че работа е извършена и приета от ответника. Спецификата на механично пердашена /с хеликоптери/ циментова замазка предполага на разположение на ищеца да са документи, които да установят извършването й. Такива документи обаче по делото не са били представени. Гласни доказателства, че такава работа е извършена също не са бил ангажирани по делото. В допълнение въззивната инстанция е съобразила, че дори и да се приеме, че тази работа е извършена, то с оглед установеното по делото плащане от ответника на ищеца на сумата от 163 667,98 лв, то включва и сумата от 1198,21 лв., т. е. искът е неоснователен поради погасяването на вземането чрез плащане.

По претенцията за 10 800лв. за изграждане на басейн на ниво груб строеж СГС е изложил съображения, че твърденията на ищеца са били, че тази работа му била допълнително възложена от ответника и че тя е извършена, количества на която работа са изкопни работи 165,90 куб. м.; кофраж за подложен бетон с последващо декофрирарне 3,84 кв. м. ; кофраж стени басейн с последващо декофриране 121,78кв. м.; кофраж стени филтърно с последващо декофриране 17,20кв. м.; кофраж плоча филтърно с последващо декофриране 8,46кв. м.; доставка и монтаж на арматурно желязо клас А І и А ІІІ – 4351кг.; доставка и полагане на подложен Б. В 25 водоплътен с W 0,06-6,00 куб. м.; доставка и полагане на подложен Б. В 25 водоплътен за дъно с W 0,06- 10,50 куб. м .; доставка и полагане на подложен Б. В 25 водоплътен за стени с W 0,06- 9,00 куб. м.; доставка и полагане на подложен Б. В 25 водоплътен в плоча на филтърното с W 0,06- 1,15 куб. м. СГС е счел, че тази работа не е била необходима за изграждането на сградите на груб строеж по проект. Направил е съвкупен анализ на писмени, гласни доказателства и заключение на съдебно-компютърна експертиза, поведение на възложителя, въз основа на които е приел, че изграждането на басейна на етап груб строеж и било възложено от С. на изпълнителя допълнително; работници на последния са извършвали съответните работи на обекта /кредитиране на незаинтересован от изхода на спора свидетел, който е работил по възлагане от същия възложител на оборудването на басейна/. Въз основа на което СГС е заключил, че С. С. е възложил на ищеца изграждането на басейна, последният е изпълнил работите на етап груб строеж.

По касационната жалба на С. Й. С.:

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Първа група въпроси относно задължението на съда да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно /; да изложи фактически и правни изводи и се произнесе по всички възражения на страните, как следва да обсъди противоречиви доказателства; 2/ Втора група въпроси относно допустимостта на свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.3 ГПК за доказване сключване на договори, извършване на конкретни СМР; 3/ Трета група въпроси относно допустимостта пред въззивна инстанция да се въвеждат твърдения по конкретизация на исковата молба; за нови правоотношения по същество на спора; как следва да процедира въззивният съд, когато се отстранят нередовности по искова молба пред него. Касаторът въвежда основание за допускане по касация – чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, поради недопустимост на въззивното решение, тъй като СГС се е произнесъл по непредявен иск. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосновава допълнително основание за селекция на касационната жалба по трите групи въпроси по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Счита, че е налице противоречие между произнасянето на СГС и практиката на ВКС по първата група въпроси, предвид приетото в Решение № 184/17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение № 81/09.06.2017г. по гр. д. № 2631/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение № 60089/02.08.2021г. по т. д. № 934/2020 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 20/30.06.2020 г. по т. д. № 736/2018 г. на ВКС, I т. о.; по втората група въпроси – в Решение № 41/30.07.2013г. по т. д. № 934/2020 г. на ВКС, I т. о., Решение № 27/10.09.2012 г. по т. д. № 154/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 72/28.04.2015 г. по т. д. № 2628/2013 г. на ВКС, II т. о. и по третата група въпроси – в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо в който смисъл са зададени и третата група правни въпроси. Касаторът навежда доводи, че за пръв път въззивният съд е дал указания на ищеца да уточни във въззивното производство исковата молба, което е довело до въвеждане в процеса на ново основание, на което не е бил предявен първоначално искът. Съобразно изричните разяснения по т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и тези по ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС при нередовност на исковата молба /извън хипотеза на разглеждане на иск срещу ненадлежен ответник/ въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. В т.1 ТР №2013г. на ОСГТК изрично се отбелязва, че на осн. чл.269, ал.1 ГПК задължението на въззивния съд да следи за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение е служебно.

Не е налице и соченото основание „явна необоснованост“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

СГС е съобразил тези постановки и като е преценил, че в исковата молба изрично е било обективирано твърдение за подлежащи на заплащане СМР по протокол №3/11.04.2018 г. за изпълнение на басейн, както и че част от претендираните за заплащане работи са възложени по основания договор, а други допълнително – без да е направена конкретизация. Едва в молбата за изменение на иска от 06.02.2020 г. ищецът е направил уточнение, че работите по изпълнение на басейна са допълнително възложени, като отново не е навел твърдения, които в достатъчна степен да позволят да се конкретизира претенцията, а оттук да е възможна защитата на самия касатор по нея и произнасянето на съда. Именно тази нередовност на исковата молба е била отстранена с указанията на СГС по определение от 03.12.2020 г. С поставянето на третата група въпроси касаторът смесва хипотезите на нередовност на исковата молба, която служебно следва да бъде изправена от въззивния съд и допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с чл.143, ал.2 и чл.146 ГПК, което може да е предмет на въззивна проверка само при наличие на оплакване във въззивната жалба.

Съставът на ВКС намира, че първата група въпроси не изпълняват изискването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По същество представляват оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с обсъждане на доказателства. Въззивният съд е преценил всички събрани доказателства във връзка с процесния байсейн. Касаторът също не предлага комплексна преценка на последните, а само и единствено едностранна, почиваща на избрани от него констатации на вещото лице. Игнорира изложените от СГС аргументи, че същото вещо лице установява на място изграждането на басейна и съвкупно преценените доказателства: заключение на съдебно-компютърна експертиза, протокол № 3, гласни доказателства, оферта от трето за спора лице относно същия обект, за да направи цялостен извод относно възлагането на работата по изграждане на етап груб строеж на басейна, изпълнение на същото и размер на възнаграждението.

По отношение на втората група въпроси, СГС не е приел, че само въз основа на свидетелски показания може да се установява сключването на договор на стойност над 5000лв. В решение по т. д. №533/12 г. на ВКС, второ т. о. и по т. д. №2628/13 г. на ВКС, второ т. о. е прието, че съгласие за сключване на неформален договор за СМР, като разновидност на изработката, може да се изрази и с конклудентни действия. Те следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже от такъв договор съгласно офертата на изпълнителя.

Относно допустимите доказателствени средства за установяване, че възложената работа е извършена от изпълнителя и приета от възложителя е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която в тежест на изпълнителя е да докаже, че е изпълнил възложената работа в уговореното количество, качество и срок, като това може да се извърши освен с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, също и с други доказателствени средства, например заключение на съдебно-техническа експертиза, свидетелски показания, сертификати за качество, други писмени документи, установяващи вложените в строително-монтажните работи материали. След като въззивният съд е обсъдил в настоящия случай всички събрани доказателства – заключения на вещи лица, свидетелски показания, писмени доказателства, то и изводите му относно осъществените СМР и тяхната стойност не са изградени в противоречие с тази практика.

Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на С. С..

По касационната жалба на „С. Б. 12“ЕООД:

В изложението към касационната жалба касаторът поставя въпроси свързани с доказателствената тежест за установяване на количества, видове СМР и цени за същите, договорени по договор за изработка, ако протокол обр.19 не е бил подписан от възложителя по негова вина. Така поставени въпросите нямат характеристиката на „правни“ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Те насочват към преценка на доказателствата по делото, което е извън правомощията на касационната инстанция на етапа по чл.288 ГПК. Какво е конкретното съдържание на процесния договор, защо възложителят не е подписал съставените протоколи обр.19, какво е отразено в тях, как съдът е ценил заключението на вещото лице /при положение че го е обсъдил по конкретното дело заедно с другите събрани доказателства/ са все проблеми по същество на оплакванията в касационната жалба.

По аналогични на изложените по –горе съображения не е налице хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК на решението на СГС и в обжалваната от възложителя част.

Налага се извод за недопускане на касационно обжалване и по касационната жалба на „С. Б. 12“ЕООД.

Разноски са поискани за присъждане от С. С. по депозирания от него отговор на касационната жалба на възложителя. Следва с оглед изхода на спора по нея да му се присъдят доказаните като извършени такива в размер на 1560лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 260503/10.02.2022 г. по в. гр. д.№ 10376/2020 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „СИТИ БИЛД 12“ЕООД да заплати на С. Й. С. сумата от 1560 лв. – разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: